По такъв начин всяка клетчица в нашия физически организъм представлява колективно Съзнание на живо същество, което притежава съответстващо за изпълняваната от него функция ниво на самосъзнанието. При което, в другите типове реалности, където едномоментно самопознава себе си даденото колективно Същество, нивата на неговото самосъзнание могат съответно да се изменят и модифицират. За пълна самореализация в дадения тип физическа реалност в човека - има три (основни) нива на приложение на неговото самосъзнание:
- първо – колективното Съзнание на всички клетки на физическото тяло, системи и органи на физиологическия организъм, които обезпечават самоадаптацията, физическото изцеляване и самовъзпроизводството на човека (като вид homo sapiens) в този свят;
- второ – съвкупното Съзнание на астралното, менталното и другите функционално активизирани (в дадения момент от развитието на въплъщаващата се на Земята Душа-аспект) тела на въплътената личност, които се състоят от множество т. нар. „фрагментирани Съзнания“, които съставляват целия динамичен потенциал, интелектуалната база, чувствено-емоционалната психическа и духовната основа на всеки човек;
- трето – цялата съвкупност от Съзнания, които условно определяме като „природа“, „Сили“, „стихии“, „обкръжаващ Живот“.
На тази невисока степен на развитие, на която се намира сега земното човечество, тези три тясно свързани едно с друго нива на самореализация на Космическите Съзнания засега все още са зле способни взаимно да се разпознават енергийно и да се идентифицират информационно, като целенасочено общуват само при определени обстоятелства: в специфични състояния на мощен психически стрес, страх, под наркоза, в транс, в екстаз, на сън, в хипнотични състояния. И само единици хора са способни да реализират себе си осъзнато едновременно на две или даже на три от посочените нива.
Освен неизвестните за нас самите наши собствени фрагментирани Съзнания, чрез посредничеството на които ние сме неразривно свързани със своята Духовна Същност във всяко от нейните земни (и не само земни!) въплъщения, нас постоянно ни обкръжава безкрайно множество от други многобройни типове и нива на Съзнание, които ние също не виждаме и не знаем, а ако по някакъв начин ги чувстваме и усещаме, то не сме в състояние нито да разберем тях, които много се отличават от нашата собствена космическа природа, нито да определим за себе си тяхната еволюционна ценност и значимост.
Но при все това понякога ние все пак ги чувстваме „някъде редом“ и даже можем някак да ги усещаме „в себе си“, защото техният земен Живот не само е тясно свързан с нашата космическа вътрешновидова Еволюция, но и в голяма степен се състои от множество елементи на мисленето и чувстването, които съставят основата на нашите собствени Животи.
Това са тези не по-малко важни за Вселената, отколкото ние с вас, Космически Същества от другите еволюционни клонки на развитие на Висшия Разум, които сме свикнали прибързано да отнасяме към „добрите“ (т.е. угаждащите и ласкаещи нашето его) или към „лошите“ (тоест внасящите дискомфорт и смут в нашия Живот) духове, които или са склонни охотно във всичко да ни помагат, стоварвайки на себе си част от нашите житейски проблеми, или ни внушават всевъзможни егоистични чувства и желания като че ли с една единствена цел – да ни погубят.
Така наричаните „елементарни частици“, атоми, молекули и отделни клетки на тялото; отделните органи и системи от жизнедейността на организма; самостоятелната личност; семейството и групите хора обединени от някакви общи идеи, интереси; народът и нацията; самият еволюционен вид homo sapiens (човекът), хуманоидният космически клон – всичко това са живи същества, които се различават помежду си по типа и нивото си на самосъзнание.
Тази всеобща одушевеност на всяко проявление на Живота на Вселената се саморазпространява и самореализира по разнообразни обособени направления. Дървото е живо същество; горичката, гората, в която растат дървета от различни видове, тревата, цветята, мравките, бръмбарчетата, птиците, зверовете – също са живи същества, които организират своите земни Животи чрез посредничеството на Животите на всички типове Съзнания, които влизат в тях.
В нас самите т. нар. „зрителни“ нива на съвкупното Съзнание са функционално съединени с очите, а „осезателните“ – с кожата. Но нито Колективното Съзнание на цялата съвкупност от клетки, които образуват кожния слой, нито Колективното Съзнание на клетките на очите, знаят за своите усещания. Те се срещат и придобиват някакво отношение едни към други само в по-широкия спектър на самореализация на отделните чакрамни личности чрез съвкупното Съзнание на човека, което ги включва в себе си.
Точно така видимото само в дадената реалност личностно Съзнание на автора на тази книга (Сергей Цвельов), съвсем отделно и непознаващо вашето, читателю, Съзнание, се срещат ПОМЕЖДУ СИ на висшите нива на Колективното Съзнание на дадената човешка раса, Което осъзнава в Себе си и двама ни и ни използва, и в Което „ние“ и двамата (заедно с всички активизирани в нашите Съзнания чакрамни личности), влизаме като съставни части. По-развитите форми на Колективните Разуми се състоят от Съзнания с по-малко ограничена форма, но не представляват простата сума от самореализацията на тези форми.
Например умът на високоразвитата личност не е просто сума от цялата съвкупност от нейните зрителни, слухови, тактилни и прочие други усещания. Само творчески съединявайки всички тях заедно, той намира между тях някакви логически взаимоотношения и от аналитичното резюме на всички тези отношения създава някакви обобщени за себе си схеми, конкретни форми и обекти на приложение на творчеството на дадена личност, които всяка от изброените системи за чувстване взета поотделно просто не могат да знаят. Точно по такъв начин Колективното Съзнание (Душа) на Земята намира в отношенията между съдържанието на моя и вашия ум такива отношения, които нито моят нито вашият умове отделно осъзнават.
Тя създава свои собствени, характерни само за Нея типове и нива на самосъзнание, глобални реализационни системи, схеми, форми и обекти пропорционални на Нейните по-обширни възможности за Космическо Творчество, за постигането на които земните полета на въплъщение на нашите Духовни Същности (Души-аспекти) засега са все още тесни. И Земята познава нас и нашите отношения, докато ние не понаваме нито Самата Нея (в цялата многоизмерност на Нейните реалности), нито даже своите истински отношения един с друг.
Скоростта на вибрации на всяка жива Материя показва степента на съзнателност, разумност на дадения вид, защото това качество съответства на степента на плътност (скорост) на вибрациите. Това означава, че колкото е по-плътна Материята, толкова по-малко съзнателна е тя и толкова по-малко разумна; и колкото по-висока е честотата на вибрациите, толкова по-съзнателна и разумна е Материята. Така наричаната “мъртва“ Материя започва там, където вибрациите се прекратяват. Но при обичайните условия на повърхността на Земята не си струва даже и да си помисляме за съществуването на „мъртва“ Материя. И нашата, ограничена в своите реализационни възможности земна наука просто не е в състояние изкуствено да я създаде.
Всички нива и типове Колективни Съзнания, които знаем и които ние с вас наричаме „Материя“ – това е жива Материя и тя е по своему разумна. Всичко в обкръжаващия Космос по своему е живо и съзнателно, само че тази съзнателност и разумност се изразява различно на различните нива на космическото Битие (и т. нар. „небитие“!), тоест - в различни мащаби.
Всички съзнания на Човешкото, Животинското, Растителното и Минаралното Царства на земната Природа, съединявайки се, се срещат в още по-широкия диапазон на Колективното Съзнание на Физическия Глобус на планетата Земя. Взето в творческа съвкупност с Колективните Съзнания на останалите шест Глобуса, то внася своята лепта от еволюционен опит в Колективното Съзнание на Логоса на нашата слънчева система и така нататък. Целият „Вътрешен“ живот на Вселената е устроен така, че по-широкото (по-развито и самоосъзнаващо себе си на по-висококачествени нива на Единната Реалност) Колективно Съзнание винаги може да държи под наблюдение и контрол по-ниското, но никога – обратното.
Принципното устройство на различните светове в нашата Вселена е тъждествено навсякъде, доколкото се осъществява на базата на реализация на едни и същи Универсални Космически Закони. Между другото, и самите тези Закони също представляват Колективните Съзнания на могъщи Космически Същности от най-високо – за нашата Вселена!, еволюционно ниво. Никой Космически Закон, по своя Принцип, в нищо, даже приблизително! – не напомня тези кодекси, правила и талмуди, по които човешкото общество строи своите вътрешни отношения. Всеки Закон е проявление на Колективното Космическо Творчество на цял ред високоразвити Съзнания на Галактическите и Вселенски Творци, които участват в реализацията на даденото Творение на всички нива на Неговата Енерго-Материя.
Всеки „отделен“ Космос (реалност) е в една или друга степен одушевено и разумно Космическо Същество. Всеки тип Космос винаги от нещо се заражда, живее свой собствен Живот (самореализира се) и „умира“ (трансмутира се на по-качествено ниво от безкрайното Космическо Съществуване). Но всички тези еволюционни процеси, обичайни за всеки от Космосите, лежат в най-необозрими и недостъпни за ограниченото човешко разбиране предели.
Да вземем например човека и да го сравним с нашата Звезда – Слънцето. Дългият, по нашите човешки разбирания, Живот от 80-90 години, е равен по отношение на Слънцето на неуловим (за нас!) миг, който е неспособен да се запечата в нашето Съзнание дори и като най-малкото зрително впечатление. Точно по същия начин, само един обикновен биохимичен цикъл на нашия организъм, който се помества между вдишването и издишването, за милионите големи клетки на човешкия организъм по продължителност може да се приравни към цели преживявани от нас денонощия: в организма се извършват множество продължителни и сложни химически и други процеси.
За този най-кратък (за нас!) период веществото, постъпило в организма, се подлага на най-щателен анализ от стотиците хиляди Съзнания на клетките, които незабавно фиксират даже най-незначителното отклонение от нормата в постъпилото вещество и - в случай на нарушение, незабавно се решава въпроса за това как да се намали това вредно влияние върху функционирането на една или друга система. В хода на подобен вътрешноклетъчен анализ даже най-микроскопичното количество от всяко подозрително вещество преминава през цял ред специализирани „лаборатории“, където се разлага на съставните си части и се смесва с други вещества, а след това - под формата на смеси, се добавя към това гориво, което захранва различните нервни центрове.
Затова, уважаеми читателю, не трябва да ви удивлява факта, че когато отпивате глътка силно кафе или изпивате на екс чашка коняк, или вдишвате в себе си част от цигарения дим, вие незабавно усещате това от вас в цялото си тяло, като изменя всички съотношения вътре в организма и повлиява на формата и характера на всички ваши психохимични реакции.
За осъществяването на тези най-сложни процеси, свързани с вземането от всяка клетчица на НЕЗАБАВНИ ПРАВИЛНИ (по нашето разбиране!) решения би трябвало да отиде значително повече време. В действителност „технологичният“ процес на „вътреклетъчна диспечеризация“ и «функционално управление» завършва в течение на няколко секунди от преживяваното от нас време, което свидетелства за наистина фантастичната производителност на милиардите космически Съзнания (Творци на Форми), поели върху себе си цялата грижа по обезпечаването на жизнената дейност на нашия физически организъм.
Всичко отива на своите места едва тогава, когато започнем да разбираме, че за големите клетки на нашето тяло времето, изгубено от нас за едно вдишване-издишване е аналогично по своята продължителност (интензивност, впечатляемост) на 24 часа от човешкото съществуване. Тогава можем достатъчно лесно да си представим, че всички посочени процеси точно по същия начин биха били извършени в своя обичаен порядък (за 24 часа или даже за една трета от това време) в някоя голяма фабрика, която има различни химико-технологични лаборатории).
Непривичните за нашето мислене и разбиране мащаби на съществуване и развитие на космоса на малките клетки може много просто да обясни случаите на почти моментално заразяване и разпространяване на патологията (Съзнанието на вирусите, бактериите) при болшинството епидемични и инфекциозни заболявания. Ако периодът на съществуване на една малка клетка, който не превишава три секунди, се приравни към 70-80 години от Живота на човека, то можем да си представим с каква необичайна (за нашето разбиране!) скорост се извършва размножаването на тези клетки – та нали нашите петнадесет секунди в тяхното възприятие се приравняват с четири столетия от човешката история.
Всяка клетка на тялото е живо разумно космическо създание, малка (от гледна точка на нашето възприятие за нея в дадената физическа форма!) самосъзнаваща разумна Душа, която, напълно осъзнавайки себе си в тази форма, е прекрасно осведомена за основните задачи на даденото свое физическо въплъщение (строга специализация – натрупване на опит) и знае точно как да диша (асимилира), да се храни (синтезира), секретира (генерира) и да се очиства от продуктите на разпада (метаболизма). Вижте съгласуваната и точна работа на стомаха, мозъка, черния дроб, сърцето, половите органи: в своята сфера всеки от тях е специалист с най-висша квалификация.
На Физическия План на нашето земно въплъщение ние практически нищо не бихме могли да направим без непрекъснатата работа на тези разумни Колективни Съзнания, които образуват клетките на нашите плътни тела. Когато, по едни или други причини, някои от тях или се отклоняват от натрапвания им от нас ритъм, или изобщо се отказват да работят в неприемливия за тях режим на съществуване, функционирането на отделни системи и органи на нашия организъм рязко се влошава – нарушават се процесите на хранене, регенерация, отделяне на отпадъците, дишане и т. н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар