В проявлението на всяко т. нар. „ЦЯЛО“ в нашия свят ние виждаме само следствие от многопластовото взаимодействие на безкрайното множество от противоположни тенденции, взаимноизключващи наклонности, обединени от стремежи и индивидуални усилия. Всяко “цяло” е арена на борба на множество самосъзнателни Сили, всяка от които действа КАТО ЧЕ ЛИ сама по себе си, стреми се КАТО ЧЕ ЛИ към собствената си реализационна цел, като внася при това в самото „цяло“ някакви свои деструктивни изменения и по такъв начин често разрушава самата себе си.
Но подобно разрушаване на някои отделни аспекти на „цялото“ в никакъв случай не трябва да се нарича „унищожение“ (по примитивния начин, по който го разбираме ние), тъй като в Космоса ПО ПРИЦИП Е НЕВЪЗМОЖНО НЕЩО ДА УНИЩОЖИШ – възможно е само качествено изменение на параметрите на „цялото“ и на отделните съставящи го елементи на Колективното Съзнание и безкрайно «преливане» на тези елементи от едно качествено ниво на друго. Именно активното взаимодействие на всички съставляващи на тези Сили, насочени в различни посоки, образува главната основа на това НЕЩО, което отстрани се възприема като „ЖИВОТ НА ЦЯЛОТО“. Във всичко и винаги действа това НЕЩО, което непрекъснато ограничава дейността на едни тенденции и стимулира към проявление други. Това НЕЩО е Колективното Съзнание на ЦЯЛОТО.
Ако ЦЯЛОТО притежава Съзнание, то и отделните му тенденции (форма или сили), просто не могат да не притежават Съзнания на своите нива на проявление. Физическото тяло, заедно с всичко, което активно функционира в него, заедно с целия организъм на човека, в този тип плътноматериална реалност се явява „точка“ на условно пресичане на линиите на приложение на активността на огромно множество самостоятелни Съзнания, като понякога се превръща в удобно за тяхна приятелска среща място, а понякога, обратно - в поле за ожесточена битка за господство над определени нива на мислене и чувстване на човека.
Личността на всеки от нас, която представлява цялата съвкупност от заинтересованите от нашата жизнена дейност Съзнания – е, в нашата ежедневна земна действителност и творческа самореализация, това вътрешно „поле на битка“, на което във всеки момент от Времето доминира (взема връх) една или друга емоция, една или друга Мисъл, навик или склонност. Тези Мисълформи, веднъж вече проявени (реализирани) чрез дадения аспект на Колективното Съзнание, се опитват колкото може по-дълго да удържат в него своя завоюван плацдарм и още по-силно да подчинят на своите собствени интереси всички останали Мисли, навици и склонности на човека, които могат да се активират от него на други нива, като по всички достъпни им начини се стараят да му внушат необходимостта да се отъждестви само с тях.
Ето, именно от множество такива взаимноизключващи се едно друго и най-различни по нивото си на развитие Съзнания, се състои всяко ЦЯЛОСТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ, било то животно, човек, планета, Звезда или цяла Галактика. Затова е много глупаво и наивно да се предполага, че формата на Съзнание носеща названието „ЧОВЕК“ представлява единственото, при това най-висше Съзнание в цялата Вселена.
Това заблуждение се създава отчасти по силата на това, че на повечето хора засега ВСЕ ОЩЕ им е недостъпно осъзнатото възприемане на по-съвършените и фини реалности, които ни обкръжават и пронизват нашето Пространство-Време. Не е по силите ни да погледнем в дълбинната микроструктура на молекулите и атомите, които съставят този свят – хората са привикнали да приписват признаци на самосъзнателност само на тези обекти от обкръжаващата Природа, които могат да бъдат наречени „същества“, влагайки в това понятие умението да се изпълняват функции поне в нещо аналогични на нашите, които (в нашето тясно ограничено от чувствени способности разбиране) могат да свидетелстват за някаква одушевеност.
Иначе казано, хората признават правото на самосъзнателност само на съществата, които така или иначе осъзнават себе си в нашия триизмерен свят, невежо нивелирайки техните типове Съзнания нивелирайки техните типове Съзнания спрямо системи, които поне в нещо са идентични на нашите собствени (макар, че представата на хората за техните „собствени“ енергийни системи също е много далеч от Истината!). Единствено само защото хората просто не са в състояние нито да знаят, нито да разпознават други живи същества според достъпните за тяхното разбиране признаци, всички тези живи същности, които осъзнават себе си по различен от нас начин в три- и четири-измерните диапазони на Пространство-Времето, за много от хората си остават напълно „мъртви“.
Като гледаме т. нар. „неодушевени“ предмети или наблюдаваме протичането на „чисто механичните” процеси и явления на обкръжаващата Природа, ние дълбоко се заблуждаваме, като ги смятаме за безжизнени и безсъзнателни. Тъй като не сме в състояние нито физически, нито психически да проследим в подробности цялата верига на зараждане на Живота и развитие на Съзнанието в т. нар. “мъртва Материя”, ние прибързано зачеркваме от числото на високоразвитите (или не много развити) Космически Същности безкрайни редове от т. нар. “мъртви” вещи и физически явления, обединени в икономиката на Космоса в отделни класове и видове живи същества, редом с които (и най-често заедно с които), ние с вас вечно съ-съществуваме и се развиваме.
И даже ако много от тях се проявяват твърде логично и „по умен начин“ в нашия Живот, то ние, след като не ни е по силите да обясним необяснимото и да разберем неразбираемото, страхливо се крием зад спасителното „това не може да бъде, защото не може да бъде НИКОГА“ и безразборно причисляваме техните осмислени действия към „мъртвата“ и „безсъзнателна“ Природа без дори да се замислим за това, че Животът на самата Природа (обкръжаващия свят) се състои изцяло от Живота на изпълващите я Съзнания (в това число и нашите).
Абсолютно всяко от явленията, съставящи нашия плътноматериален свят (или реалностите на другите плътноенергийни формации) - планини, дървета, капчици дъжд, облаци, духане на вятър, морета и реки, пламъци, огън, домове мостове и други подобни – всичко притежава свое отделно (фрагментирано) Съзнание. Да, между структурата и свойствата на проявлението в дадения тип реалност на Съзнанието на планината и Съзнанието на човека съществува такава огромна разлика, каквато между формата на тази планина и физическото тяло на човека. Но някои хора също напълно се заблуждават, като изпадат в другата крайност и приписват на планините, реките и горите свойства, склонности и способности, характерни само за човешките Съзнания.
Ако скала или каменен блок бъде раздробена на множество части, ще се получат множество камъни с това ниво на Съзнанието, което е било присъщо и за изначалната форма. Това означава, че Съзнанието на планината се явява дотолкова просто и примитивно, че при своето раздробяване на по-малки съставящи го елементи те практически не се изменят качествено, а се запазват под формата на елементарните съзнания на химичните елементи, които влизат в неговия състав и по същия начин усвояват опита от реализацията чрез физическите свойства на камъка: ако камъкът се превърне в дребна прах, то всяка прашинка ще се състои от същите химически елементи и ще притежава същите физически свойства, каквито и целият камък.
Съзнанието на всяка отделна песъчинка е равно на колективното Съзнание на камъка и само Съзнанието за маса, величина и тегло съответно ще се намалява. Практически същото става с океана, морето, реката или езерото. Същият резултат дава и делението на въздуха, метала и т. н.
Ако счупим растение или разрежем наполовина дърво, то картината след такова действие напълно се изменя: колкото по-развито е растението, в толкова по-голяма степен то се стреми към запазване на своята видова индивидуалност и толкова по-трудно му е да запази наличното ниво на съзнание при физическо деление или при механично увреждане, макар че примитивните растения достатъчно лесно се самовъзстановяват и запазват присъщата им форма на колективно съзнание.
Но ако разрежем наполовина животно, дори когато то е толкова примитивно като червея или бълхата, то ние вече никак няма да можем да получим два отделни червея или две бълхи с присъщите за тях свойства и нива на самосъзнание. Съзнанието на червея или бълхата се състои от съвкупно множество Съзнания на отделни живи клетчици, които изпълняват в колективното Съзнание различни функции.
Всяка от тези живи клетчици вече сама по себе си се явява сложно по своята организация съвкупно Съзнание, което е много по-сложно от Съзнанието на камъка. Съзнанията на тези клетчици образуват, макар и все още примитивни, органи в тялото на червея или бълхата. Съзнанията на тези органи се явяват още по-сложни, отколкото съвкупните Съзнания на клетчиците. Те обезпечават за телата на тези животни способността самостоятелно да се движат, хранят, размножават, да създават нови, подобни на себе си форми, да комбинират в тези форми неорганично вещество и т. н. Съвкупните Съзнания на формите на червея или бълхата като че ли осъзнават себе си, докато планината или камъка, океана или извора, металната релса или керамичната ваза все още нямат подобен еволюционен опит, който да им позволи да започнат да осъзнават себе си чрез една или друга физическа форма.
Да, може да се твърди, че всички - и планината, и гората, и реката, и дома, и човека, и някоя Идея, съществуват, живеят и се развиват. НО(!) при това всеки съществува и се развива различно, съвсем ДРУГОЯЧЕ, в сравнение с другите! Съществува безбройно множество от най-неочаквани и немислими за нашето космическо възприятие начини за различни съществувания на Космическия Разум, които, независимо от цялата им непостижимост, се явяват не по-малко ефективни и целесъобразни, отколкото нашето с вас т. нар. „човешко“ съществуване.
Условно обозначавайки вибрационните диапазони (интервали), по които класифицираме нивата на земната човешка Еволюция под формата на дванадесет главни степени (обертона) на еволюционната Стълбица за развитие на земния Разум, простираща се от най-грубите светове на Антисвета до най-високите (за Земята!) реалности на нивото на т. нар. „Христово Съзнание“, ние можем да разположим цялото днешно въплътено човечество на ниво не по-високо от четвъртата (отдолу нагоре) степен.
Типът плътноматериална реалност, в която ние с вас днес се развиваме (тоест самоосъзнаваме себе си като т. нар. „човешки личности“) обезпечава за Висшия Разум четири основни форми на проявление, които едновременно се самореализират в пределите на дванадесетте обертона вибрации на Енерго-Материята. Затова и Животът на Разума в нашия тип реалност, в зависимост от формата и степента на развитие на Съзнанието, също може да се проявява само на четири (основни) вибрационни нива на осъзната физическа активност: чрез атомно-молекулярното ниво на Съзнанието на веществата (земя, вода, метал, огън, въздух), чрез живота на растенията и животните, както и чрез Живота на човека. Но съгласете се, просто е безсмислено да сравняваме, да речем, начина на съществуване на Съзнанието на някакво вещество, например, на кристала, с добре известните ни форми за самореализация на човека.
Та нали всяко от изброените нива на проявление на физическия План на Земята заема своя собствена еволюционна ниша, която се разпространява на своите три обертона и подхожда за осъзнато проявление на една определена степен на Съзнанието, която като минимум е отдалечена с цял обертон от нишите на съседното ниво. И само високоразвитият човек, който успешно се придвижва по пътя на неотклонно разширяване на своето Самосъзнание, може да прояви себе си едновременно на няколко нива за реализация.
Всяко творение на Разума може да излъчва (и едновременно да поглъща) само вибрациите на свойствения за него диапазон, от които е създадено и които е в състояние да издържи неговото Съзнание. Най-низшата еволюционна ниша (Материята на веществото) има и най-низша степен на Самосъзнание – целият опит от съществуването на Съзнанията в нея се свежда само до усвояването от тях на такива елементарни физически процеси, като свиване-разширяване, охлаждане-нагряване, разтваряне-затвърдяване, изпаряване-концентрация и т. н.
Проявлението на Съзнанията чрез Живота на растенията се осъществява едновременно на две нива: материално и етерно (нивото на растителната сила, която дава на растенията живот). Чрез Царството на Растенията Съзнанието вече получава значително по-сложен опит от съществуване, който може да се разложи на следните главни аспекти: асимилация (поглъщане) и дисимилация (отдаване) на летливи вещества, фотосинтеза и самостоятелно търсене, абсорбция (всмукване) и химическа преработка на минерални вещества за регенерация (нарастване и обновление) на вегетативната маса от клетки, техните растеж, развитие, плодоносене и възпроизвеждане (самовъзпроизводство).
Чрез съществуване в т. нар. „животински форми“ и чрез активна реализация на отделни аспекти на своите качества в Царството на Животните, Съзнанията могат вече значително да обогатят своя еволюционен опит, като се самоотъждествяват едновременно на три нива на материално проявление: минерално, вегетативно и животинско. Животното има добре развито физическо тяло, построено от сложни съединения на химическите вещества; то напълно самостоятелно добива храна за себе си и за своето потомство, яде я и я храносмила; грижи се за продължаването на своя род, може да изпитва силна привързаност и е напълно готово за самопожертвувание.
Чрез Живота на животното Съзнанието проработва много сложен еволюционен опит на елементарен колективизъм (стадност), индивидуален егоизъм (способност за оцеляване) и зачатъчен алтруизъм (майчинство); то вече притежава индивидуални емоции, полови и самосъхранителни инстинкти, разумни стремежи и самостоятелни подбуди, чувства (усещания) и желания, симпатии и антипатии. Всичко това свидетелства за наличие на достатъчно висок опит от разумното съществуване на Съзнанията на даденото ниво във физическата реалност.
Чрез земния Живот на човека Съзнанията не само получават най-богат опит от психическото и интелектуално самоосъзнаване (самореализация) на менталните и на чувствено-емоционалните нива, но и продължават още по-дълбоко да усвояват опита на предишните три нива на съществуване: те притежават по-съвършена физическа форма-тяло (минерално ниво); продължават да търсят, ядат и храносмилат растителната храна (растително ниво); имат желания, стремежи, емоции, подбуди, симпатии и антипатии (животинско ниво). Но преобладаващ над всички останали фактор се явява възможността на човека да развива своите умствени способности (своя интелект), да ги синтезира с навиците на високопсихичната творческа дейност и да се учи да реализира всичко това не само за егоистични, а и за алтруистични цели.
Нашият т. нар. „Звезден пръстен“, който ние, хората от Земята, сме свикнали да наричаме „слънчева система“, в общогалактическия енергиен ред на Вселена от дадения тип се отнася към еволюционните открити системи от Четвърти Ред и заема много малка вибрационна ниша в общата гама на Чистите Космически Качества, като резонира само в диапазона от вълни на качествата от Четвъртото подниво на Космическия Етерен план (или Осмото подниво, ако се гледа „отдолу нагоре“, „по нарастване“ на честотата на вълните на Космическите Качества). Това означава, че в Космическия Етерен План, който образува етерния тип Космическо Съзнание на Логоса на нашата Вселена, системата на етерните реалности на Логоса на нашия Звезден Пръстен, в Качествата на Когото „ние“, в дадената точка от своята Еволюция, интензивно изследваме самите себе си, заема Четвъртият „отгоре“ от общо Дванадесет съществуващи в нашата Вселена нива с етерна плътност (по посока на уплътняването на етерната Материя).
Напомняме ви, че цялата Съвкупна Енергия на Качествата на нашата Вселена може условно да бъде подразделена на Дванадесет основни Плана (Космически Етерен, Космически астрален, Космически Ментален и т. нар.), вътре във всеки от които могат да се отделят още дванадесет диапазона от свои качествени под-нива, всяко от които вътре в самото себе си също се състои от дванадесет свои „собствени” Плана – така наричаните от нас „Етерен“, „Астрален“, „Ментален“ и т. н. От книгата „Душата в Астрала“ вие вече знаете, че всеки от тези Планове също се подразделя вътре в себе си на дванадесет обертона и т. н.
Както можахте да забележите, Космическият Етерен План е най-външната обвивка на Вселенската Сфера на Съзнанието, в която нашият Слънчев Логос засега усвоява еволюционно едва Осмото (или Четвъртото „отгоре“!) подниво. Цялата етерна сфера («Аура») на нашия Слънчев Логос се състои от 115 етерни Тела (Глобуси) с различни нива на етерна плътност, които се намират на различни стадии на вибрационно-еволюционния импулс. Следва да отбележим, че всички качествени типове Космическа Енерго-Материя са представени в нашата слънчева система на крайно нискокачествено еволюционно ниво.
Та нали нашата звездна система е сравнително все още много „млада“ (с оглед нивото на своята Космическа Еволюция) и затова самите Планетарните Логоси, естествена част от които се явяват ВСИЧКИ саморазвиващи се в дадените системи на реалностите съвкупни Съзнания на разумните космически Същности от различните еволюционни клонки (в това число и хората от Земята), засега се намират на относително невисока витка от своята собствена безкрайна Космическа Еволюция. Ето защо в никакъв случай не трябва да се възприема достоверно и веднага да се проектира в целия Космос всичко това, което у нас е прието да се нарича “Висше”, защото това абсолютно не е така!
Планетарната Духовна Същност на Земята, в многоизмерните Сфери на Колективния Разум на Която ние с вас осъществяваме своите реинкарнационни Цикли, принадлежи „едва“ към Космическото Съзнание от Трето Поколение. Еволюционното развитие на Същности от ТАКОВА ниво преминава в енергоинформационни системи моделирани на базата на АБСОЛЮТНО интегриране на едно в друго (синтез) на Тринадесетте (12 основни + 1 преходно) Чисти Космически Качества.
В дадената точка от своята индивидуална Еволюция ТОВА, което хората наричат „планета Земя“, се отнася към обективните форми на проявление на Космическия Разум, който заема в еволюционната верига за развитие на Колективното Съзнание на ДАДЕНИЯ еволюционен клон на най-долната, повратна точка. ПЕТ от СЕДЕМТЕ Планетарни Логоса на нашата планета кармично са много тясно свързани с някои от Логосите на Венера и Юпитер, като образуват заедно с Тях (в Аурата на нашата Слънчева система!) мощен езотеричен Триъгълник на Синтезиращите Космически Сили.
Много от върлите, но твърде повърхностни „езотерици“, без да се колебаят нито за секунда, биха отнесли тези могъщи Сили, функционално задействани за създаване и усъвършенстване на астрално-физическите форми за творческо проявление на низшите степени на Космически Разум към т. нар. „космическо зло“. Още веднъж ви напомняме, че в икономиката на Космоса АБСОЛЮТНО ВСИЧКО се явява във висша степен конструктивно, РАЗУМНО и има СВОЕ собствено еволюционно (рационално или духовно) предназначение.
И ако в нашия Живот нямаше моменти, които да се отразяват негативно в нашето личностно Съзнание, ние с вас по нищо не бихме могли да познаем цялата полза и прелест на позитивните моменти от земния Живот. Едното винаги произтича от другото и поражда друго и този кръговрат от качества и вещества в Космоса няма нито начало, нито край, доколкото всичко ТОВА е онова, което ние подразбираме под Вечно Съществуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар