ИИСИИДИ 1 - 3-та част

Исус е казал:

"Ще ви дам това, което очите не са виждали,

и това, което ухото не е чувало,

и това, което ръката не е докосвала, и това,

което не е влизало в сърцето на човека".

Илюзии и метаморфозИ НА

мирозданиЕТО

"Исус е казал:

Разумът е скалата, на която човек строи себе си; това е знание за НЕЩОТО и НИЩОТО, за лъжата и Истината. Това е знание за низшия “аз”; възприятие на силите на самия човек".

Евангелие на Исус Христос от епохата на Водолея, 22:20-21.

Преди да пристъпим към подробно разглеждане на главния въпрос за чакрамните личности, ние, уважаеми читателю, ви предлагаме да си спомните заедно с нас поне най-общите положения на Знанието, разяснявано в нашите предишни книги. В противен случай, понататък ние просто няма да можем да се разбираме, доколкото по отношение на това, за което ще говорим с Вас, съществуват безкрайно много най-противоречиви гледни точки.

И така, ние с Вас ВЕЧЕ изяснихме, че в основата на ЦЯЛОТО МИРОЗДАНИЕ лежи една Истина – безкрайното Космическо Съществуване на Разума, проявявано от Него със своите безброй страни чрез всеки тип Единна многоизмерна Реалност. Тази Вечна Истина проявява себе си във всеки от низшите Светове съвсем различно, като ту се обвива в заблуждаващия покров на Най-голямата Илюзия, ту надява всеизвращаващата маска на своята достъпност, познаваемост и обичайност. 

 

Така, в привичното за всеки от нас “земно Битие”, тази Истина застава пред нашето замъглено и полусънливо Съзнание ту като видимост на т. нар. “Живот” ту като Илюзията за т. нар. “Смърт”, ту като недостъпната за нашето разбиране смътна перспектива за следсмъртна реализация на нашето Космическо Безсмъртие... Но, по силата на специфичното състояние на нашето Съзнание, ние постоянно ПРОПУСКАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА за едновременно самопознаване и в “Живота”, и в “Смъртта”, и в т. нар. “Бесмъртие”. 

 

Даже когато човекът употребява такива привични местоимения, като “аз”, “мое”, “те”, в неговото самоосъзнаване ясно се обрисуват само привичните за земното възприятие плътноматериални форми на “неговите” или “чужди” най-груби външни обвивки, по-далеч и по-дълбоко от които нито неговата стереотипна фантазия, нито неговият вкоренен в обкръжаващия свят ум просто не са в състояние да си пробият път със своята самоограничаваща се логика.

Изцяло завладяващата ни видимост на земния “Живот” не позволява на нашето Съзнание да се откъсне от привичните земни форми на физическо съществуване и от начините за нашето краткосрочно пребиваване в дадената реалност поне за малко, а всепоглъщащата Илюзия за “Смъртта” изцяло ни лишава от възможността да проследим цялата динамична перспектива за разширяване на границите и сферите на “нашето” ВЕЧНО продължаващо Космическо Съществуване след като крехката и уязвима плътноматериална обвивка престане да бъде наша “неотменима” част и наша “лична” собственост. Нашият ум толкова дълбоко и солидно е отделил краткото ни земно съществуване от цялата безкрайност на Световете от обкръжаващия Космос, че даже тези немного описания от другоизмерни реалности, които се изпращат на хората чрез Съзнанията на редките самотници-първопроходци, съумели по някакъв начин да си пробият път през плътната пелена на земните илюзии, се възприемат от земните хора като нещо не повече от игра на въображението, като измислици и фантазии.

Много отдавна, когато преобладаващото мнозинство хора, които съставляват Колективното Съзнание на земното човечество, били принудени с максимална интензивност на личния си опит да усвояват най-грубите качества от обкръжаващия ги свят, подобно дълбоко потопяване на техните Съзнания в Материята-Илюзия било и еволюционно необходимо и полезно. Но с натрупването на опит в резултат от съществуването в низшите енергии, с все по-голямото развитие на интелекта и на способностите за по-фина чувственост, в Колективното Съзнание на земните хора постепенно се образува достатъчно мощна “прослойка” от по-развити индивиди и тях вече не ги устройва перспективата за “вечно” пребиваване в тази ограничена реалност и затова те насочват всички сили на своя интелект към търсене на възможности за осъзнато съществуване отвъд пределите на земното Битие.

Именно за тях, опитващите се да приложат високия потенциал на своя ум там, където ума, с неговата неизкоренима способност за самоограничение, не е и нужен, ние даваме най-подробни Знания за това, че целият обкръжаващ ги физически осезаем Свят е само едно много примитивно и безкрайно изкривено отражение на Вечното и Непреходно, на ВСИЧКО Това, което трудно се поддава на описание и разбиране даже от хората с най-богато въображение. И както зараждането на този Свят е предшествано от невъобразимо продължителното Космическо Съществуване в състава на ВСИЧКО, така и всички хора, които днес пребивават във властта на Илюзиите на плътноматериалните форми и Време, по естествен начин са предшествани от НЕЩО първично, основополагащо и неподвластно на никакви материални ограничения. Това НЕЩО може да се нарече по различен начин: Идея, Душа, Дух, Монада, Бог... Термините могат да бъдат различни, но зад всеки от тях стои един голям Смисъл, една Голяма Тайна, която именно е Истината.

Човекът – по своята Космическа Същност, а не по одухотворяваната от него в дадения тип реалност материална форма, изобщо не е от нещо обособен и разделно еволюиращ. Човекът е неотменима, макар и лесно делима част от Единнния КОЛЕКТИВЕН Космически Разум, Който ние, нагаждайки го според ограниченото човешко разбиране, условно определяме като “ПЪРВОТВОРЕЦ” и (също така условно) снабдяваме с някакви индивидуални характеристики, каквито В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ няма, а и НЕ МОЖЕ И ДА ИМА - дори само по силата на безкрайното проектиране на всички съставляващи тази САМОРАЗВИВАЩА СЕ СВРЪХРАЗУМНА СУБСТАНЦИЯ в безкрайното множество от многоизмерни нива на Енерго-Материята. 

 

Тази Космическа Субстанция – ПЪРВОТВОРЕЦЪТ – е отделила от Самата Себе си и създала всичко онова, което (в земни термини) включва в себе си т. нар. “МИРОЗДАНИЕ” и Тя непрекъснато поддържа Неговото саморазвитие на всичките безкрайни нива на Неговото Самосъзнание. За това как СЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛО (а по-точно, как ПОСТОЯННО и БЕЗКРАЙНО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ВИНАГИ) подобно отделяне, ние няма да губим напразно време, защото, за да можем ДЕЙСТВИТЕЛНО ДА РАЗБЕРЕМ ТОВА и да осъзнаем напълно същността на дадения инволюционно-еволюционен Процес, е необходимо да имаме възможност за Достъп до толкова висока категория Космическо Знание. Но на този, който получи такъв Достъп, вече няма да му бъдат нужни никакви допълнителни обяснения, тъй като той ще може напълно да осъзнае себе си като единна част от дадения Процес. 

 

Хиляди учени безполезно спорят и напразно си доказват един на друг това, което никога не може да се докаже. Всички, даже „най-низшите” нива на процесите, свързани с т. нар. “образуване на Вселената”, се намират свръхдалеч, отвъд границите не само на достъпното на хората разбиране, но даже отвъд пределите на каквото и да е въображение, защото няма да могат да бъдат свързани с абсолютно нищо от това, което е известно в дадената физическа реалност.

При 99,9% от земните учени пределът на Самосъзнанието се намира в най-далечните кътчета на ФИЗИЧЕСКИЯ МАКРОКОСМОС. Но всеки от тях упорито иска да привърже НЕПОСТИЖИМАТА Космическа Истина към това, което никога не го е имало, няма го и няма да го има, като се опитва да приведе безкрайните процеси на ТРИДЕСЕТИШЕСТИЗМЕРНОТО Пространство към ненужни стереотипи, грубо ограничени от изкривените представи за НЕСЪЩЕСТВУВАЩАТА триизмерна реалност. Това би изглеждало смешно, ако не беше толкова тъжно!

Не си струва да губим сили за това да доказваме КОГА и ТОЧНО по КАКЪВ начин е била образувана(!) нашата Вселена, доколкото нито една от хипотезите няма даже и на една билионна част да отразява Истината. Всички Вие говорите за ФИЗИЧЕСКА ВСЕЛЕНА, която просто никога не я е имало и я НЯМА! Всичко това, което нашите учени, докато гледат с най-мощните телескопи, наричат с думата “Вселена”, е само безкрайно далечно от Истината и затова до крайност изкривено ОТРАЖЕНИЕ даже не на някаква “космическа реалност”, а само на относителната мисловна дейност на нашия ум, който основава всички свои заключения на някакви условни биоггенетични нива на нашите ограничени физически възприятия и на крайно съмнителни психически усещания.

Всичко, което става отвъд рамките на тези грубопримитивни рефлекси, остава КАТО ЧЕ ЛИ “несъществуващо”, а значи и съвършено непостижимо за човека. Ако даже „най-просветените” хора на Земята са напълно неспособни даже да допуснат възможността за РАЗУМНОСТ - на много нива, НА ВСИЧКО, което ги обкръжава, то как те ще успеят да разберат поне най-простите ПРИНЦИПИ на организация и НАЧИНИ на съществуване на Тези Колективни Съзнания, Животът на Които излиза далеч отвъд пределите на техните собствени възприятия? 

 

Още веднъж повтаряме: целият обкръжаващ ни Космос, в цялата му многоизмерност и безгранично многообразие на всички негови проявления, се явява ЕДИННА и НЕДЕЛИМА Свръхмислеща Субстанция, която ние, хората, сме свикнали да наричаме “Висш Разум”. По силата на специфичната организация на Своята безкрайно многоизмерна Духовна Същност, Космосът не може да има в Пространство-Времето нито т. нар. “начало”, нито т. нар. “край” – той не само е безкраен и безграничен, но е и просто ВЕЧЕН. Явявайки се ВСЕобхватна и ВСЕпоглъщаща, Мислещата Високоразумна Енергия на Космоса (“Свръхсъзнанието”), одухотворява със Себе си и пронизва със Своя Разум всички съществуващи в непостижимата за нас Безпределност нива на енергоинформационни взаимовръзки - от т. нар. “Микрокосмос” до най-висококачествените реалности на ЦЯЛОТО МИРОЗДАНИЕ. 

 

Всичко ОНОВА, КОЕТО съставлява основата на РАЗУМА на всеки отделен човек, се явява неотменима част от КОЛЕКТИВНИЯ СВЕТОВЕН РАЗУМ - тоест, част от Колективното Съзнание на този СВЯТ, в който въплътената личност най-пълно самоосъзнава себе си и реалностите от тези типове, в които се осъществява саморазвитието на всички съставляващи Разума на човека части). Дотогава, докато тези съставящи части се намират в кармичния кръговрат на земните реинкарнационни цикли, човекът винаги е свързан с тази, ограничена от собствените си качества, част от Първотвореца. Мировият Разум, който носи в Себе си всички Идеи към перспективата на техните несъвършени въплъщения в несъвършените типове Реалности на една или няколко звездни системи, може да се сравни с река, която тече през милиарди саморазвиващи се Съзнания (а също и през ограничения мозък на човека) и омиваща всички тях със себе си.

Всички “видими” и “невидими” за човека реалности, които го обкръжават и пронизват със своите енергии, се състоят от вибрации с определена честота на колебанията, а ВСИЧКО това, което можем да възприемаме със своите органи за чувстване и да анализираме в такива понятия като “Слънце”, “Земя”, “Материя”, “Енергия” , “Време” и “Пространство”, тоест (в нашето разбиране!) като КОСМОС, е строго подредено в система, съставена от множество нива на измерност чрез качествен набор от вълни с различна дължина, конфигурация, плътност и съчетания, които си взаимодействат по строго определен начин. Освен това, всичко ОНОВА, което отнасяме към КАЧЕСТВАТА (любов и ненавист, алтруизъм и егоизъм, радост и тъга, страст и равнодушие и мн. други), с които всеки човек бива изначално надарен при появата му в този свят и които се изработват НЕ ЛИЧНО ОТ НЕГО, а от одухотворяващото го Колективно Съзнание на НЯКОЯ Космическа Същност, също представлява набор от вълни с различна дължина и плътност.

Многоизмерните и съставени от множество нива функционални системи на Висшия Разум, в цялата си безкрайна съвкупност, образуват Нещо, което по нашите човешки понятия може УСЛОВНО да бъде наречено “Мозък” на този необятен Космос. Следователно и всеки елемент на Мирозданието, намирайки се в постоянна информационна взаимовръзка с останалите негови елементи и подчинявайки се на Закона за всеобщата взаимозависимост, също се явява самосъзнателен (или просто съзнателен) пазител на информацията на своето ниво и качество. И обратно: ЦЯЛОТО Мироздание самоосъзнава Себе си чрез цялата съвкупност от съставящите Го нива от съзнателни елементи на Разума. Благодарение на това се обезпечават единството и взаимовръзката на всички съставящи Висшия Разум елементи в цялата Вселена.

И така, ние смятаме, че след запознаването си с нашите предишни книги, у Вас, скъпи читателю, се е оформило достатъчно устойчиво разбиране за това, че Човекът, по своята енергоинформационна същност, се явява не някакъв пленник, незаслужено заточен в примитивна форма на енергия, а Универсално Космическо Същество и че тази изначална вътрешна космичност е присъща на самата му изначална Природа. Това означава, че фината структура на всяка въплътена на Земята личност много точно и фино отразява в себе си всички Главни Принципи на устройството на нашето Мироздание – от „най-външните”, “низши”, до „най-висшите”, “вътрешни” негови Планове.

Следователно, познавайки самите себе си, ние опознаваме и цялата космическа структура, която обезпечава нашето проявление в този свят (или във всеки друг от безбройното множество от едновременно изучавани от нас светове) и в която след всяко подобно проявление ние отново и отново се завръщаме. Макар, че думата “завръщаме” тук е съвсем неуместна, доколкото самият ефект на видимост на завръщането се създава благодарение на Илюзията за Времето) само в тези, които наблюдават в дадена реалност изчезването на формата на някоя личност (Смърт) и нямат възможност да проследят проявяването в същия момент на всеки от съставящите я самосъзнателни елементи (т. нар. “фрагментирани Съзнания”) в родните за тях типове реалности.

Именно тези съставящи ни самосъзнателни елементи се явяват главна особеност и основна Причина за съществуването на всеки от нас, а всичко друго, което образува нашата физическа видимост и което чисто външно характеризира индивидуално всеки – всичко това е крайно относително, привнесено и несъществено, макар че може до неузнаваемост да изкриви нашето личностно възприятие за истинската човешка Същност, която се скрива зад маската на несъвършената форма. Но от подобна външна подмяна вечно еволюиращата Същност не изчезва и не се изменя радикално - тя остава за всеки от нас Велика и Непостижима Тайна, присъща както на “грешника”, така и на “светеца”.

Именно тази Вътрешна Същност, а не жадно поглъщаните от нас знания, колкото и ценни и важни за нашето днешно съществуване да са, се явява за всеки от нас главен Източник на познаване на Истината и само към този животворящ Източник е нужно да се стреми всеки, който повече от всичко на света жадува да разгадае голямата Тайна на Творението и да се научи да определя осъзнато своето място в Него. Упоритите хитрувания на Ума, погълнал хиляди книги и стотици гигабайти информация и всевъзможните, изморяващи до крайност физическото тяло йога-методики не са верните и надеждни пътища, способни да ви доведат до този Източник.

За да може тази духовна Същност да се прояви в по-пълна степен във всеки от нас не е достатъчно истерично да отправяме към Нея измислени монотонни и затъпяващи Съзнанието призиви или увещания, или да се опитваме да я умилостивим посредством пеене на хвалебствени псалми и молитви – нито едно от тези безпредметни средства никога няма да ви доведе до по-голямо разбиране на Истината. Във всеки човек, който е пожелал да разбере своята истинска Същност, трябва да бъде еволюционно изработен сложен вътрешен механизъм, който да му позволи да “съзре незримото” и да “познае непознаваемото”. Такъв духовен механизъм на проявление на най-висшите Качества на Душата може да бъде внимателно отработен и уреден само посредством много трудния и много сложен Път на натрупване на опит в стотици реинкарнационни цикли за сметка на безбройно множество проби и грешки, посредством многострадални преживявания и стресиращи ситуации, които постепенно водят всяка въплътена личност към устойчива поредица от неегоистични избори.

Човекът, който посредством фината структура на своето Съзнание се намира в органична взаимовръзка с ВСИЧКО, едновременно с това се явява и самото това ВСИЧКО и самоусъвършенстващ се елемент (разумна съставна част) на това ВСИЧКО. Цялата изчерпваща информация за него като частица на Мирозданието се намира в неговото биоинформационно поле, което също така е само мизерна частица от Информационното Поле на друг Колективен Разум от по-развито ниво.