При което цялата тази грандиозна, разтърсваща всяко въображение космическа феерия се осъществяваше на яркия равен фон от безкрайна Бяла Светлина, напълно незабележимо за “мен” проявяваща се (образуваща се) от ултравиолетовото Пространство и запълваща със себе си абсолютно ВСИЧКО, в това число и самия “мен”. Непрекъснато движейки се в определен зададен от Някого Ритъм, цялото това мъждукащо-сияещо образувание внезапно ту леко затихваше в няколко от своите “вътрешни” части, ту избухваше с нова сила на няколко други места, едновременно с това придвижвайки се в Общия Ритъм по някаква невидима траектория, която, собствено, създаваше впечатление за известно сходство на цялото подредено вътрешно движение на това образувание с “лентата на Мьобиус”.
Какво означаваше цялото това представление? Разнообразни по форма и цвят най-малки огънчета, внезапно затихващи и бързо проявяващи се на друго място – това бяха светове и реалности образувани от най-плътните слоеве Енерго-Материя с най-разнообразни типове и свойства. Тук се отнасяха всички едноизмерни, двуизмерни и триизмерни системи обединени във физическите Звездни системи и Галактики на най-плътноматериалния диапазон на Вселената. Именно те се изграждаха ту тук, ту там в причудливи вериги от разноцветни мъждукащи огънчета, ту затихващи на едно място, ту възникващи на друго като нова верига от по-ярки искрици.
Всяка такава “искрица” или “избухване” – това са милиарди години развитие на триизмерните светове и стотици милиони времеви периоди на съществуване на едно- и дву-измерни реалности. След всяко такова нейно “избухване” и мигновено “угасване” следва ново раждане на предишното физическо Мироздание, но вече в съвсем ново качество със съвсем нови спрямо това разработените от тях свойства.
А това в общата картина на саморазвитието на Вселената се отразява само с още едно едва-едва уловимо призрачно огънче, което се заруменява в огромния Огън на Вселенския Разум само за кратък миг и веднага след това изчезва, за да може отново и отново да се възражда непрекъснато, като искрящи искрици, някъде на друго място, в друга “точка” на този нескончаемо светещ Поток на Живота.
Тези, постоянно (и всеки миг!) изменящи се реалности на най-плътните диапазони на физическата Материя, които, незабележимо преминавайки една в друга, се сменяха с все по-плътни реалности, съставляваха като че ли най-неподвижната (сякаш “външна”) съставна част от цялата тази холографска Вселенска структура. Тяхното придвижване към централните “точки” на всеобщия Поток е практически незабележимо, но това изобщо не означава, че те завинаги са замрели в своето развитие, ту за “миг” (еони време!) появявайки се, ту отново изчезвайки само за “миг” (още стотици еони време!). Нужни са стотици и хиляди подобни “Раждания” и “Смърти”, за да може огънчетата на тези реалности да започнат да светят малко по-продължително и поне малко по-близо до вътрешната част на структурата.
Равномерното и подредено искрене на астралните и ментални Светове може би съвсем слабо превъзхожда по своята продължителност и интензивност на светене, но и те така бързо и незабележимо, ритмично светвайки и угасвайки, постепенно отиват като усукани нишки от космически вихри в най-необозримата дълбочина на тази фантастична феерия. Някъде там, в непознаваемата дълбочина на Космическия Живот, след като придобият по-фини и съвършени качества, тези бивши астрални и ментални Потоци Космическо Съзнание отново избухват някъде дълбоко вътре в по-мощните и продължителни избухвания на Колективните Разуми на Звездните Системи и Галактики, като излизат на нови за себе си нива на усвояване на Космическите Качества и измерности на Пространството.
Да се разпознае къде в Тази Безкрайна (и по Принцип лишена от каквато и да било Форма!) Космическа Структура е съсредоточено “Началото”, а къде – “Краят” е практически невъзможно, точно така, както е невозможно да се отличи в Нея “Висшето” от “низшето”, “горе” от “долу”, а “по-тъмното” от “светлото”, – така стремително и неуловимо всичко в Нея постоянно се смесва, трансмутира и преминава в следващото, по-фино състояние (качество). И това вечно взаимопроникване няма нито “начало”, нито “край”: всичко ВИНАГИ «самотече”, всичко ВИНАГИ целенасочено се самоусъвършенства и взаимозависимо се самопреобразува едно в друго, като създава милиарди нови комбинации и възможности за развитие на нови Форми на Космически взаимоотношения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар