Антисветове - книга на Орис - 13

СФЕРИТЕ НА

АДА

Както вече говорихме, материалите на всеки от подплановете на астрала и всички негови многобройни зони и сфери влизат в състава на астралното тяло и особеността на тези материали се състои в това, че съществата, намиращи се в една област, са отделени от съществата, намиращи се в друга, затова само обитателите на едно и също подразделение могат да общуват един с друг. 

 

Всяка зона се състои от определен тип вибрации, съответстващ на някакво конкретно човешко качество, и докато степента на плътност на вибрациите на астралното тяло на обитателя на една или друга област съответства на плътните вибрации на окръжаващото я пространство, то той за нищо на света не може да излезе от тази област. 

 

Както на всяко благо съответства противоположното му зло, така и на всяка истина съществува противоположната ú лъжа.

Цялото пространство на ада се дели на множество други затворени сферични пространства, разграничаващи се с плътна, непроницаема стена. За всеки от четирите низши подплана на астрала има свой ад, своя зона на нетърпими страдания и мъки.

Второто, което изяснихме в резултат от нашите дейни и опасни изследвания на тази част от астрала, е това, че адът като такъв представлява не някакво абстрактно понятие, а НЯКАКВА ЖИВА ВАМПИРИРАЩА СЪЩНОСТ, притежаваща свое собствено съзнание, състоящо се от множество други съзнания. Всяко от тези съзнания е ориентирано към изпълнението на напълно определени и конкретни функции по "изпомпване" от енергоинформационните съставляващи на умрелия човек строго само на тези видове енергия, към които те са ориентирани.

Има ад на похотта, където цялото обкръжаващо душата задушливо пространство е изпълнено с най-силните вибрации, извикващи към живот най-низките полови инстинкти и желания, веднага превръщащи се в конкретни образи на най-груб и извратен секс. Докато душата в буквалния смисъл на думата не "сведе до нулата" и не отдаде от себе си абсолютно всичко, присъстващо в нея като аналогично качество на вибрациите, тя няма да може да напусне тази част от ада.

Друго вампириращо съзнание представлява адът на ненавистта. На нас, живите хора, ни е трудно даже да си представим до какви крайни степени може да стигне човешката злоба и ненавист и колко най-скъпоценна енергия отнемат от нас тези чувства, трансмутирайки малкото количество благородни и духовни вибрации в груба енергетика, затаила се в най-тъмните ъгълчета на нашата душа като агресия.

Следващото съзнание на същностите на АДА ни се представя като ада на лъжливостта, където всяко нещо, което обитателите на тази сфера се опитат да хванат, се превръща в нещо мерзко и противоположно на желания предмет, където се извършва вечно издевателство над правдата, където няма нищо реално, където всичко става изменчиво и невярно като самата лъжа – своята собствена антитеза. Едва тук душата осъзнава и започва да разбира, че всичко материално, към което се е стремила в своя земен живот, е не повече от илюзия, прах, НИЩО...

Ужасни са състоянията на тези, които целия си живот са прекарали в лъжи и към времето на своята смърт не са могли да се освободят от тях. Те влагат страшни усилия във всичко, което им се налага да правят, за да хванат „реалността”, която незабавно и веднага се стопява в техните ръце. Навикът им да лъжат и склонността им към двойственост, пренесена в този свят на изменчивите форми, обкръжава лъжливата личност с вечно изменящи се образи, които не спират да я дразнят и да се изплъзват от нея.

Съдбата на хората, изцяло и безогледно отдали се приживе на низши животински страсти, също е ужасна и прискърбна. 

 

Различните сфери на ада са разположени не в хаотичен ред, а според плътността на съставляващата ги материя, съответстваща на всеки оттенък на всяка от множеството видове груби вибрации. Следователно адските сфери и съставляващите ги демонични съзнания са безбройни и се намират не само „около” или „далече” една от друга, но и една над друга, съобщавайки се помежду си чрез т. нар. канали за връзка, състоящи се от промеждутъчни видове вибрации. 

 

Общо за всички тях е това, че там постоянно съществуват ситуации от взаимоотношенията, когато на душата се налага да влезе в борба с нещо или някого, която борба на първо място се отразява върху самата нея, постоянно възобновявайки състоянието на остра клаустрофобия. Да се предаде това с думи е практически невъзможно, но все пак ще се опитаме да опишем поне някои от тези сфери, които понастоящем са най-гъсто населените и обширните.

СФЕРАТА

на злобата и гнева

Атмосферата на тези гъсто населени места е изключително мрачна, тежка, печална и ужасно потискаща. Тя е пронизана и преизпълнена с изпарения от всевъзможни задушаващи еманации на злото, които, резонирайки с астралните тела на обитателите, създават най-благоприятните условия за проявление и реализация на всичко най-гнусно и зверско в човешката природа.

Това е родовата клоака на всички престъпления, сътворени някога на Земята, това е домът на всички непоправими престъпници и родната обител на убийците-маняци. 

 

Тази атмосфера се създава от обитателите на ада, които са привлекли тук своите порочни страсти и качества в своите астрални тела.

Човекът, който е зъл и ненавижда другите, който има в своето астрално тяло вибрации, съответстващи на качества като "ненавист" и "озлобеност", по силата на закона за притеглянето на подобното от подобно след смъртта си ще бъде насилствено въвлечен в слоеве на пространството, където преобладават вълни с именно тази дължина, затова и около себе си той ще вижда само хора зли и злобни. 

 

Тук ще му бъде предоставена голяма възможност на собствен "гръб" да почувства всичко това, към което е била насочена цялата работа на неговото съзнание още приживе.

Цялата тази сфера на ада е пропита с агресивност, основана на такова постоянно и високо ниво на ненавист, че душата започва да губи всякаква представа не само за това, против кого е насочена нейната агресивност, но и за това, кой е агресивен по отношение на самата нея. 

 

Душата се намира в постоянна паника и неувереност, доведени до такава степен, че даже ако тя можеше малко да намали своята злост и агресия, то окръжаващите я други души веднага биха стоварили върху нея още по-голяма агресивност.

Агресивността на тази адска сфера като че ли съществува сама по себе си и пропива със себе си цялото окръжаващо пространство, в голяма степен разпространявайки се и на други сфери. Тук се чувства крайна стесненост и страх от затворено пространство: няма въздух за дишане, няма място за действие и душата се намира в напълно подтиснато състояние. 

 

Агресивността тук е дотолкова интензивна, че ако душата би убила някого за снемане на напрежението (с което мнозина от душите тук се и занимават), то удовлетворение не само не би настъпило, но би я обгърнала още по-голяма агресивност, подчинявайки се на закона за притеглянето на подобното от подобно.

Даже когато душата се опитва да убие себе си, тя открива, че убиецът – тоест самата тя – все едно, е останал жив. В тази постоянна атмосфера на злоба и ненавист никой никога не знае и не може да разбере кой кого и кога убива. Това може да се сравни с опитите да изядеш самия себе си отвътре: изяждайки своите вътрешности, изялият ги остава жив и той самият трябва да бъде изяден. 

 

Изглежда, че този кошмар и непрекратяващите се нито за миг привидения ще продължават вечно, до безкрайност. В действителност душата няма да напусне тази сфера дотогава, докато цялата присъстваща в нея агресия не бъде изпита от самата нея до последна капка, за да може след това да отдаде цялата своя низша енергетика на съзнанието на вампириращата демонична същност на АДА.

Подобно на крокодил, който се храни със своята опашка – колкото повече я яде, толкова повече тя расте. Колкото повече душата се опитва да убива себе си или другите, в толкова по-големи страдания и агресия ще бъде въвлечена тя. Тези мъки се задълбочават и от това, че тя осъзнава само безкрайността на тези свои страдания и изобщо не вижда изход от дадената ситуация.

Тук, в тази сфера, никой и никога няма да може да отстрани своята болка посредством усилване на своята агресивност. Колкото повече душата убива другите или себе си, толкова повече тя ще укрепва убиеца, което ще създава нови обекти за нови убийства.

Агресивността ще нараства дотогава, докато свободното пространство не се изчерпи напълно и цялото обкръжение не започне да се уплътнява дотолкова, че даже да не остане място, за да се огледа назад или просто да се сгъне – толкова плътно ще бъде запълнено всичко наоколо със собствената агресивност на душата.

При това нейната агресия, изчерпвайки пространството, ще бъде насочена против самата душа – единствения останал обект за прилагане на нейната свирепост и жестокост. При това всичко става като че ли отвътре, не давайки ù възможност отвън да се увери в резултатите от собственото си саморазрушение. 

 

Няма към кого да предяви нито изисквания, нито от кого да изиска отчет за ставащия тук чудовищен произвол. Защото творецът на получилата се безизходна ситуация е самият умрял: колкото повече той разрушава, толкова повече ще създава вътре в собственото си затворено пространство еманации на злоба и ненавист, веднага запълващи свободните обеми със своите ужасни мислесъщности. 

 

По традиция агресията се символизира от небето и земята, излъчващи ален пламък, от който земята се нажежава до червено, а цялото пространство започва да се поглъща от огъня. За душата не остава даже място, където да отдъхне и вдъхне прохладен въздух или да почувства облекчение от обгръщащата я от всички страни жар. 

 

Всичко, което душата вижда наоколо, се оказва горещо и напрегнато, тя се чувства изключително стеснена. Колкото по-енергично тя се стреми да унищожи своите врагове или да вземе връх над противниците си, толкова по-силно създаваното от нея противодействие, натъквайки се на собствената си агресивност, ще се стоварва върху самата нея.

В тази адска сфера душата непрекъснато изпуска от себе си вибрации на агресия под формата на пламък и оформени в чудовищни образи еманации на злоба, които веднага, с удесеторена сила, се връщат към нея, защото пространството около умрелия е толкова тясно, че злото просто няма накъде да се разпространява повече, няма в него ни най-малък изход и ни най-малък просвет. Пространството изглежда някак живо и хитро, при най-малкото проявление на злоба ту стесняващо се около умрелия до хрущене в „костите”, ту изведнъж отново леко се разгръща, като че ли играейки си с мъртвия.

Цялата форма на общуване на душата със своето обкръжение се свежда до това, старателно и усърдно, подобно на зло куче на къса каишка, отново и отново да възражда от всички ъгълчета на своето размътено съзнание вибрациите на злоба и ненавист, опитвайки се при това да отвоюва колкото може повече „жизнено пространство”. Така тя отдава в астрала всичко най-лошо, което е успяла да поеме в себе си от него по време на своя земен живот.

Но още щом започне макар и най-малкото придвижване в това направление и душата си помисли, че най-после ú се е отдало да спечели, наистина неизвестно от кого, тази война на застрашаване и изтласкване, унищожавайки със своята храброст всички, които биха могли да претендират дори за най-мизерната част от нейната територия – тя веднага се оказва лице в лице с още по-изфинен и коварен враг – със собствената си агресивност, която, изтребвайки всички претенденти, се обръща към самата душа и запълва със себе си цялото пространство, което с такъв голям труд се е освободило в нея. И отново душата се потапя в истинска тъмнина, както преди оставайки насаме със себе си, в пълна самота, без всякаква надежда за изход.

Борбата тук става не заради удоволствие или за получаване на наслаждения от убийствата, а поради това, че попадналият тук човек изобщо не се чувства в безопасност, губейки усещането за поне някаква увереност в себе си и в своите сили. Чувствайки, че тя е абсолютно безсилна да противостои на надигащата се опасност, душата отначало изпитва невероятен студ и мрак, когато в действителност от страх „зъбите ти тракат” и затова ú се налага да запали огън, за да може поне някак да се сгрее.

Но след това на нея ú се налага непрекъснато да се сражава за това свое пространство, за да не се окаже отново в мрак и студ. Тя просто не трябва да продължава тази борба, която продължава винаги, вечно, до безкрайност. Но, ето, накрая – в някой пункт от своята борба – агресивността на умрелия дотолкова утихва и отслабва, че вместо да се удря в стената, тя престава да общува с нея и постепенно прекратява всякакви взаимоотношения с нея. Душата става като замръзнала, като парализирана; обгърната от болка, тя вече не прилага никакви усилия, за да се избави от нея

Тук тя започва да изпитва разнообразни мъчения, в числото на които замръзване от студ (тъй като пламъкът на нейните злобни страсти постепенно започва да гасне) и пребиваване в сурови, безплодни и пустинни места. В края на краищата, в резултат от своята адска борба, душата започва да губи и последните от своите най-груби енергии. В резултат от това напрежението на пространството на адската сфера започва бавно да отслабва, натискът на външните вибрации на агресия намалява и душата започва по малко да се успокоява.

В някакъв момент, когато пълната апатия и депресия запълнят със себе си цялото ú съзнание, внезапно пред нея се открива възможност за по-открит и просторен в сравнение с наличния метод за съществуване. Тя с цялата своя вътрешна подбуда жадува за това ново за нея състояние, от което влиза в състояние на нов резонанс и веднага пред нея възниква така наречената „Обител на гладните духове”, където, макар да страда от чувство на нищета и непреодолимо желание да притежава нещо, тя все пак изпитва поне някакво временно облекчение.

Превод: Емилия Манолова

Антисветове - книга на Орис - 12

ЧИСТИЛИЩЕТО

МАФЛОЦИТЕ -

ПАДНАЛИТЕ ДУШИ

"Що за място, където се намирам сега, без вода, без въздух, дълбоко, неизмеримо, тъмно като най-тъмната нощ, където бродят нещастни хора? Където не е по силите ти да останеш смирен!" 

 

От древноегипетски папирус, IV в.пр.Хр.

На когото поне веднъж в живота му се е случвало да чуе пространствено ръмжене и стенание, той въпреки това не може да има даже и най-малката представа за наистина нечовешките душевни страдания, които препълват всеразрушаващите и деструктуриращи вибрации на енергията на всички низши астрални нива. 

 

Ето защо на всеки умиращ човек му е необходимо, с помощта на всички сили на своя дух и най-светлите си мисли, веднага след избавянето си от своето физическо тяло незабавно да се устреми отвъд пределите на тези дълбоко раняващи неподготовената душа на умиращия проявления на ужаса. Даже прелитайки през тях в съпровод на водач, колко противно и отвратително е за възхождащата душа да се докосва до противоестественото положение на падналите духове, живели някога на Земята в човешки облик.

На самото “дъно” на надземния обитаем регион на Ада се намира голямо количество нетрудоспособно, празномотаещо се и паразитиращо население, постоянно подхранващо се с грубоастралната енергетика на живите хора, много от които, по силата на своята стремителна духовна деградация, веднага след своята смърт също попълват редовете на тези нещастници. Това са така наричаните в Библията «полски зверове» и духове, които – проявявайки се в плътния свят – застават пред хората под формата на таласъми, горски духове, домашни духове, русалки, бесове и друга астрално-ментална "нечестивост". 

 

Това действително е най-мрачното от всички земни затънтени места с всички свои ужаси, намиращо се съвсем “редом” с живеещите, но скрито от тях само с една измерност на пространството и изложено тук на показ с цялата своя разголена пошлост и срамна мерзост. Неговият отблъскващ вид се задълбочава още повече от това, че в астралния свят, както вече знаете, цялата вътрешна психика и характер на умрелия незабавно се отразяват на неговия външен облик, олицетворявайки по такъв начин в неговия външен вид всички негови явни и внимателно скривани приживе животински страсти, немислими пороци, похотливи наклонности и низкочувствени стремежи.

Зверските апетити и сексуални фантазии, мигновено фиксирайки се в съзнанието на умрелия и незабавно отразявайки се в обкръжаващата го материя на астрала, формират астралната форма на всеки обитател на ада в чудовищни образи и отблъскващи човеко-животински форми, представляващи най-подходящите дрехи за озверелите още приживе човешки души. 

 

Заедно с издигането си през ниските региони (етерните граници на биосферата на Земята) възвисяващата се в съответстващите ú по вибрации нива душа на умрелия има реалната възможност да се срещне с някои от представителите на този див и вечно бродещ народ, който за нищо на света не желае да живее по човешки и да работи добросъвестно в един колектив. 

 

МАФЛОЦИТЕ – така наричат тези същества самите себе си, представляват наистина най-зловещото и непоносимо ужасно зрелище за всяка нормално развита душа. Примитивно плоскостно мислене, стереотипност и абсолютна неспособност да мислят с многоизмерни величини отчетливо са отличавали тези въплътени на Земята съзнания сред останалите духовно развити хора още от самото начало на тяхната поява на света. Ето защо на тях повече от всичко би им подхождало названието „стереотипи”.

Шестият астрален подплан (ако броим отгоре надолу, с оглед потапянето на съзнанието в материята от най-висшите сфери) – това по своята същност е второто надземно ниво на ада, арена на най-активните действия на което се явява също така и нашият физически свят, възприеман от обитателите на ада в напълно изкривен и изменен вид, тъй като всичко сияещо, слънчево и прекрасно, всичко любвеобилно и алтруистично, имащо несвойствени за даденото ниво вибрации, като че ли отпада и отсъства от това енергоинформационно ниво. Но в действителност целият окръжаващ мрак, занемаряване и най-пълна безизходност произлиза не от тези сфери, а от замътеното с низши вибрации и прижизнени кодировки съзнание на самия умрял, което все още не притежава в пълна степен духовна светлина. 

 

Адът (както впрочем и раят) не e някаква отделна и обособена част от пространството – това е само качествено изменено състояние на съзнанието на самия умрял, съзнание замътено и затъмнено с астрална обвивка, дотолкова плътна, че не пропуска фините вибрации на светлината, извращавайки всичко по своему и до предел опростявайки истинската, невъзприемана от него реалност.

Такъв невеж умрял сам превръща своето следсмъртно съществуване в глуха и безизходна нощ, пълна с натрапени от самия него душевни страдания и безкрайни ужаси. На душата, спуснала се след своята смърт до това низше ниво на своето съзнание, ú се струва, че цялата Земя е покрита с мрак и населена с някакви зловещи на вид човеко-зверове, завършени побъркани уроди или маниакални изроди, а също така и със стремящи се при всеки удобен случай да изядат жив всеки зазяпал се. 

 

Сред мафлоците се намират множество полуразрушени астрални обвивки, останали тук след астралната инициация на човешките души-аспекти и прехода им в менталния свят. Тези “черупки”, съхраняващи в себе си все още някаква, основно грубо-чувствена част от проекциите на съзнанията на бившите земни личности, много често стават временно убежище за всевъзможни елементали и многобройни мисъл-форми, които нямат своя собствена постоянна форма и затова се стремят каквото и да стане да се оформят поне в някакъв човекоподобен вид. 

 

Но много са и съзнанията, които, пренасяйки през цялото свое земно въплъщение неутолима жажда за разрушаващи страсти и чувствени похотливи утехи, са се оказали в момента на своята смърт на най-низшата степен на еволюцията без никакви надежди за нещо по-добро, без оптимизъм очакващи решението на въпроса за своята по-нататъшна участ. Да се откажеш от вечността заради един примитивен „живот”, да го променяш и разменяш за мизерни животински страсти, низши наслаждения и съмнителни удоволствия, да си неспособен да оперираш с такива чувства като чест, съвест, дълг, Любов – всичко това е характерно за падналия, изцяло егоцентричен обитател на този зловещ свят.

Това са бившите непробудни алкохолици, завършените тунеядци и наркомани, заядливите крадци-убийци и безжалостните садисти; това са кошмарните ментални и чувствени рожби на убийци, паразити и намиращите се на нечия издръжка – всички тези, които подобни пороци са превърнали в животинско потомство. Още приживе те вече напълно са загубили всякакво човешко начало и са се превърнали в паразити. Те просто генотипно са били склонни към всеки вид злодейство и са правели от откровеното зло главен предмет на своите прижизнени дела. 

 

Сега, в качеството си на развъплътени паднали духове, те и след своята смърт продължават да внушават на живите хора всевъзможни коварни съвети, въвеждайки хората в заблуда, сеейки раздор и недоверие между тях, хранейки се само с отрицателните емоции, които хората изливат по време на караници, бой и разпри. Те действат в това направление много професионално и изфинено, намирайки се на постоянна служба при психолозите на Антисвета.

Те завладяват съзнанията на хората със слаб и безволен характер, които е по-лесно да бъдат ръководени, и отначало стимулирайки в тях развитието на всевъзможни пороци, ги тласкат в края на краищата към гибелни постъпки, удовлетворени от възможността да забавят тяхното интелектуално развитие и духовно придвижване, карайки ги да паднат ниско в изпитанията, на които ги подлагат.

Но и силните характери сред мафлоците също имат свои "любители", които трудностите не само не плашат, а разпалват, карайки ги да търсят все по-фини и жестоки методи за изкушаване, причиняване на вреда, мъчения и страдания на живите хора. Те правят зло просто така, от удоволствие да го правят, най-често без повод и причина, а само от ненавист към доброто, затова те почти винаги намират свои жертви даже сред най-достойните и уважавани от всички живи хора.

Тези същества нямат отношение към дяволите, макар в просторечието да ги наричат, както вече казахме, "вещици", "гноми", "таласъми", "домашни таласъми" и "бесове". Външно те изглеждат като хора-джуджета: с неголям ръст – под 80-90 см, без явни признаци на животински произход. Тъй като с течение на времето астралното тяло значително намалява по своите размери, те представляват достатъчно уродливи миниатюрни копия на бившите умрели хора.

Плоскостното и стереотипно мислене е свойствено на цялото население на тази част от адската сфера. Тук абсолютно всичко е стереотипно: мислите, дрехите, начинът на живот, поведението, настроението, отношението към окръжаващите и т.н. Голяма част от населението на ада има именно такова „съзнание”, а останалите изпитват в различна степен влечение към по-добрата или по-лошата страна. Тези бивши „хора” живеят, като че ли без да се грижат нито за своето жилище, нито за своя външен вид. Нищо човешко и земно в тях практически не е останало – само едни низши животински инстинкти и неотменимо желание поне на някого от окръжаващите – било то на жив или на вече умрял, да напакостят повече.

Агресията във всичките ú видове и степени – ето общото качество за всички мафлоци, което те се стараят при пръв удобен случай да проявят, утвърдят и разпространят около себе си, за да могат с това максимално да подтиснат и уплашат другия, да предизвикат в него панически страх, с енергията на който те се хранят и съществуват. Душата, попаднала тук по силата на своите кармични отработки, ще бъде принудена или да стане като останалите, с все сили борещи се за оцеляване, или... Собствено, с това нейният избор се изчерпва.

Някои от тях обичат да се пошегуват над хората и притежават даже специфично „чувство за хумор”, но това не им пречи да си остават агресивни, злобни, отмъстителни и свирепи. Тук те се препитават с разбойничество и живеят от средствата, получавани от живите хора, по всякакви начини крадейки от тях енергия със съответстващото им ниско качество. Част от тази енергия след това вземат антиките.

Антисветове - книга на Орис - 11

Магията на Антисвета

И още едно много важно нещо. Съществува един единствен път (с много разклонения), стъпвайки на който, човекът започва да инволюира, да деградира като духовна същност, макар че при това неговата външна власт, слава и даже знания могат да нараснат дори до ослепително изкуствено сияние. 

 

Този път е пътят на черната магия. Човекът може да води уединен начин на живот и насаме да практикува черномагически ритуали, но цялата му власт, могъщество и знание ще се определят в съответствие с мястото, заемано от него в йерархията на Черния Конус на Тъмнината и Антисвета. 

 

Черната магия далеч не винаги се представя в привичната за нас религиозно-мистична форма. Тя може да носи и материалистическа обвивка точно така, както и съвременната груповщина, групировки, мафията и корупцията с нищо не са по-слаби от различните тайни общества от времената на Средновековието. 

 

Така наричаните “черен”, “зелен”, “сив” и “бял” тип магии обединяват в единно цяло не външната форма, не ритуалите и оръдието на въздействие, а общността на техните истински принципи:

- абсолютизациятта на егоизма;

- управлението на другите чрез слабото звено в структурата на личността или общността;

- безразборното използване за постигане на целта на всички средства, особено на хипноза, внушение, заблуда, страх, терор;

- пълното отрицание на Духа и Любовта, във връзка с което в хипертрофираните форми на съзнанието активно се практикува най-дълбоко сексуално удовлетворение, усилвано от т.нар. “астрални сексуални отношения” и групови връзки, което предполага автоматическо попиване и приемане на всякаква чувствена мръсотия в собствения си астросом в качеството на “родна” стихия;

- виждането на висшия смисъл на живота в постигането на възможно по-голяма лична власт; 

 

- съгласието на “низшестоящите” да се плати за властта и произвола с пълно раболепничене пред висшестоящите, а поради това черният маг винаги в душата си остава страхлив роб, който мечтае не за свобода, а за това, да направи свои роби колкото може повече други хора. 

 

Ние вече писахме, че всяко от нашите енергийни тела има енергиен екран – приемник и излъчвател, изведен отвъд пределите на енергийното тяло. Разположени като концентрични сфери-обвивки, нашите фини тела представляват "реалности" за другите светове и живеят в тях, свързвайки различните вибрационни нива на нашето общо съзнание с енергетиката на всяко от тези измерения.

Ако мислено построим и с мощен волеви импулс осъществим на финоенергийно ниво (внимателно моделираме) събития за „реалностите” на нашите фини тела, то нашето съзнание ще може да осъществи тези събития и на нивото на физическата „реалност”. Но използвайки знания и възможности, почерпани от другите светове за свои користни и егоистични цели, човек задейства енергийните планове на други субстанции, с това поставяйки своето съществуване в зависимост от тях, тъй като ще влезе в пряка зависимост от участието на другоизмерни същества при осъществяването на своите меркантилни интереси.

В това се и заключава главният принцип за поробване на човека с помощта на магията на Антисвета, която поставя в пълна зависимост съзнанието (душата) на човека от изпълняваните за него от обитателите на другите светове действия на нивото на физическия план на Земята. С това душата отдава самата себе си като заложница на силите, помагащи ú в този финоматериален свят, и след своето развъплъщаване ще бъде принудена да отработи стократно абсолютно всяка от предоставените ú от антиките услуги. Това е и истинската същност на онова, което народът нарича „да продадеш душата си на дявола”.

Сами по себе си такива акции имат за човешкото съзнание огромни отрицателни последствия, които при недооценяване могат да доведат до попадане в робство от Антисвета, осигурявайки си с това за много хиляди години процес на индивидуална инволюция и деградация на съзнанието.

Практически със стопроцентна увереност можем да кажем, че всички така наричани "магове", "вещери", "вещици" и "магьосници" са същества, чиито съзнания се намират на инволюционен, деградиращ път на развитие. На каквото и ниво на "майсторство" да се намират, висшите светове за най-близките милиони години развитие са затворени за тях. Тяхната участ е низшият астрал и физическият план на Земята, с последващ безсмислен живот след развъплъщаването им в двуизмерните или даже едноизмерните светове на Антисвета.

Всички тези названия на магьосниците и маговете: "бял", "червен", "зелен", "сив", “бял”, са само заблуждаващи названия за доверчиви глупаци и невежи хора. Магията винаги е била, е и ще си остане по своята същност черна, тъй като висшите духовни планове са безкрайно далечни от всичко това, което за нашето затъмнено от материална илюзия съзнание се представя под тази привлекателна и тайнствена, но много опасна и зловеща по своя смисъл дума. 

 

Влизайки съзнателно в контакт по каналите за ясновиждане и ясночуване, невежият и несъзнателен човек открива с това неограничен достъп до своето съзнание за различни паразитиращи същества от намиращия се в контакт с него Антисвят, които впоследствие могат, надеждно закрепвайки се в подсъзнанието, произволно и цялостно да въздействат на неговата психика с всевъзможни халюцинации, дисбалансирайки, програмирайки и разклащайки я до състояние на психични заболявания.

Така наричаните “магове от пети и шести ред” могат напълно да управляват и държат под свой контрол могъщото войнство на тъмните сили, имайки с него съзнателно съглашение за сътрудничество, но след физическата си смърт самите те стават тъмни духове, заемайки в йерархията на Антисвета достойното за тях място.

Още веднъж ще ви напомним, че в Антисветовете съзнанията на бившите хора не просто се наподобяват, а в действителност представляват същества под формата на различни звероподобни и получовекообразни уродливо-рахитични чудовища. На всяко съзнание във физическия свят човешкото тяло се предоставя под формата на АВАНС с оглед перспективата за неговото духовно развитие или, ако можем така да се изразим, "за израстване". 

 

Но с изминаване на времето за изпитания в цялата множествена верига човешки реинкарнации несъумелите да реализират по надлежен начин дадените им за индивидуално развитие възможности паднали ниско човешки души получават в другите светове само тези несъвършени тела, които са заслужили, и затова са принудени да се въплъщават като животни или вампирообразни същества, изцяло деградирали духовно и недостойни даже за животинско въплъщение.

По-рано писахме за егрегорите като за своеобразни ментални държави, инспириращи психиката на едни или други хора. На Земята егрегорите имат свои външни идеологически институции под формата на религии, духовно-философски течения, направления в изобразителното изкуство, музиката и т.н. Всеки егрегор (с изключение на черномагическия) винаги има поне някакви свои светли страни или енергийни канали, извеждащи съзнанията на намиращите се под неговото влияние хора в сферата на чистите духове. Но практически до всеки земен егрегор, в едни или други негови слаби места, на Черния Конус на Тъмнината се е отдало да се впие и при определени обстоятелства да бъде използван от тези енергийни същности за собствените им користни цели.

Егрегорите изискват от хората енергия, за да я използват за подтискане и експлоатация на още по-голямо количество човешки съзнания. Участващите в молебени и отдаващи своята енергетика хора стават неосъзнати съучастници в непрекратяващите се нито за миг глобални астро-ментални битки, водени между различните многобройни егрегори, всеки от които се отнася до една от противостоящите си една на друга категории космически сили. 

 

От това, че човекът, макар и неосъзнато, участва в актове на насилие над другите съзнания, вината за това не се снема от него, тъй като по закона на кармата е наказуемо не следствието, а действието, и тези, които нарушават правото на свобода на волеизявлението на други съзнания, отнемат от тях възможността да тръгнат по пътя на свободната еволюция.

В условията на колективно планетарно съзнание на една планета висше ниво на развитие не може да се достигне едновременно от няколко планетарни разумни раси, принадлежащи към различни „реалности” и „заразени” антагонистично една спрямо друга, тъй като това би създало условия за конфликт и разрушаване на съзнанията като при нереализиралите се същности, заразени с вируса на агресивността. За съзнанията такъв тип възход във висшите светове би бил невъзможен. Именно непоклатимостта на този основополагащ еволюционен принцип ще демонстрира на всички космически същества от нашата галактика стремително приближаващото се преображение на нашия Планетарен Логос.

Като пример е достатъчно да си спомним егрегора на християнството, създаден около идеята за Бога-Любов ("непозналият Любовта не е познал и Бога, защото Бог е самата Любов"). Но огньовете и мъченията на средновековната инквизиция се оказаха твърде далеч от Божествената Любов. Кукичките, за които успешно можа да се захване Антисветът, ги имаше още в най-първите християни.

Хората от по-развитите човешки цивилизации на всички времена добре знаеха и прекрасно разбираха, че всички бездуховни същности, обилно запълващи астралния план на Земята, са по същността си демонични съзнания, стремящи се да отведат съзнанията на хората от познанието за висшите духовни истини. 

 

Нашите съзнания се изпитват от демоните с разрешението на висшите Йерарси от Пръстена на Великото Светене, стоварили и въплътили преди милиарди години съзнанията на различните космически цивилизации на астралния и физически планове на Земята за преминаване от тях по пътя на изпитанията до пълно самостоятелно осъзнаване от тях на причините, поради които тези съзнания понасят наказания, намирайки се в грубоматериални човешки обвивки. Сега, повече от когато и да било в своята история, хората са управлявани от тези демонически астрални същности, които все повече всмукват и увличат човешките съзнания в кръга на низшите егоистични страсти и интереси.

За тези същества на астралния свят, имащи практически неограничена власт и възможности да изпитват душата на човека по неговия следсмъртен път, ще ви разкажем достатъчно подробно по-нататък.

Антисветове - книга на Орис - 10

Отличителни черти на

въплътените УНГИ

При спускането в „котела” на Антисвета астралното тяло на грешната душа скоро или напълно се разпада, или попада като изходен еволюционен материал във властта на управителя на тази страна, на чиято територия е разположен даденият енергонатрупвател. След внимателна подготовка и психическа обработка на спусналата се на Дъното душа управителят решава как да използва дадената човешка душа като възможност за внедряване във физическия план на Земята на инволунтираните демонични същности – Унгите, изпълнители на специални тъмни мисии на нашата планета.

Множество човешки души се съгласяват с изпълнението на подобни срамни задачи поради страх от това, да бъдат повторно низвергнати на Дъното – най-страшното място на планетата, а други – по силата на низостта на своята собствена природа: поради вродено тежнение към злото, жажда за власт, жажда за кръв и др.

Физическото тяло на човека по своята природа е абсолютно неутрално, както са неутрални дрехите, обличани на различните хора, тоест то може еднакво добре да служи както на истинското човешко съзнание, така и на допълнително засажданото от антиките съзнание, чиито интелекти не само са различни по своето ниво, но са и противоположни, тоест физическото тяло може да носи и да отглежда в себе си както вампирираща, така и сензитивна група. 

 

Към вампириращата група се отнасят представителите на Антисвета, а също и постоянно деградиращото население на най-ниските слоеве в Астрала – мафлоците, което е неспособно, по силата на своите егоистични свойства, да продуцира, произвежда за отдаване някаква качествена психоенергия. Това обаче не означава, че в тях всички качества, без изключение, са отрицателни.

Тяхната способност да причиняват вреда на своите врагове е сравнително неголяма, тъй като те, въплъщавайки се в човешка форма, стават чужденци в непозната страна и беззащитни против обичайните сред хората методи да си нанасят вреда един на друг. Затова пък те могат да нанасят вреда на тези, които ги обичат – на своите приятели и роднини.

Те действат така не умишлено или със зли намерения (тъй като нашето добро в разбирането на техния отрицателен интелект се превръща в тяхното зло), а подобно на деца, които от нямане какво да правят късат крилата на мухата, без да осъзнават какво правят. Подчинявайки се на егоцентричната си природа, те вредят на съществата от човешката еволюция. За тях подчинението пред нашите стандарти и закони представлява отрицание на техните най-дълбоки инстинкти на антиките.

Но особено престъпно се отнасят въплътените унги към подчинените им по длъжност или в нещо зависещи от тях хора, неосъзнаващи своята обективна роля на оръдия, като активно ги използват за борба с въплътените представители на светлите сили. Въплътеното в човешка форма съзнание на антика много остро чувства различието на активните носители на светлината от другите хора и винаги възприема тяхното близко присъствие като пряка заплаха за своя вътрешен свят и съществувание.

Унгите по своя външен вид и поведение са само привидно „хора” – това са НЕХОРА, които по своята духовна, висша природа нямат нищо общо със земните хора. Тяхното съзнание представлява съсирек от нискокачествена психична енергия, а двете им тела – етерно и астрално, са събрани от набор от нискоастрална материя на умрели хора, съдържаща в себе си само един-два елементала (стихии), докато в истинския човек хармонично трябва да се съчетават и четирите. 

 

Елементалните клетки на материята, съставляваща астралната обвивка на въплътените сред хората унги, са окончателно заразени с енергобацилите на егоизма и своеволието. В духовно развитите хора те предизвикват деструктивен дисонанс (антипатия) от пръв поглед, докато други, в чиито астросоми съотношението на стихиалите е неуравновесено, много лесно се очароват от тях и изпитват по време на общуването си с тях удивителен прилив на жизнени сили. 

 

Хората, при които подсъзнанието се намира не така дълбоко – такива като дейците на изкуството, хората с явни психически отклонения и чудатости, чувствено неустойчивите, както и надарените личности от всички професии, обичат подобни елементални контакти, които често им служат като външен източник за техните способности и вдъхновение.

Това очарование е свързано с факта, че човекът, който влиза в грубо астрална връзка с въплътилия се унг, дълбоко се активира от внезапния приток на недостигащите в неговата низша природа елементални сили, които намират достъп до нашата психическа сфера чрез вампириращия канал на тази същност. Всеки подобен елементален контакт е способен много силно да стимулира човека енергийно, тъй като осигуряващите го стихиалии притежават своя особена жизнена сила, присъща само на тяхната сфера, а това значително активизира съответния от четирите стихиалии, съставляващи астросома на човека.

Но ако човекът, чието ментално тяло е организирано върху основата на подтискане и компромис, се увлече в сферата на един елемент, то той постепенно се отравя от прекомерната доза от този елемент и започва остро да усеща недостиг на останалите три стихиалии. Той престава да живее в нормалния си човешки живот пълната степен на своите духовни сили и възможности, все повече увличайки се от илюзиите, произвеждани в неговия мозък от стихиалите от един вид. 

 

Например, поговорката “Любовта е сляпа” прекрасно демонстрира подобно илюзорно състояние на съзнанието на човек, изпаднал в пълна зависимост от въплътените НЕХОРА, които в пълна степен могат да се окажат и унги. Въздействието на определен вид стихия може така да затъмни или приспи разума, че човекът като че ли пред всички напълно се променя, престава да бъде себе си, без даже да забелязва, че е само послушно оръдие на нечия чужда демонична воля.

При поява на света в облика на човешки деца антиките обикновено имат значително по-малки, отколкото при хората, параметри: малки и леки, те притежават при това необикновена физическа сила, издръжливост и оцеляемост и в същото време са подложени на рязко нервно изтощение и психически сривове. В обществените си отношения те са способни да предизвикват в околните или силна симпатия, или рязка, необусловена от нищо антипатия.

Благодарността, както и жалостта, са абсолютно чужди на тяхната природа. Повечето от тях са прекрасни актьори и са способни майсторски да подражават на истински добрите чувства, без при това да изпитват самите тези чувства. При това към тези, които ненавиждат, те са безжалостни и безпощадни, като повсеместно проявяват по отношение на тях такива чисто антимировски качества като интригантство, дребнава злоба и изострена жестокост. Във всичките си жизнени отношения те са крайно безотговорни и абсолютно ненадеждни като партньори.

Винаги и навсякъде, пребивавайки във физическо човешко тяло, съзнанията на Антисвета се опитват с всякакви средства и методи колкото може по-бързо да откъснат и отделят попадналия в чувствена зависимост от тях човек от неговата изначална и вечна духовна същност. С тази цел те във всичко се стремят да абсолютизират максимално значението на личността (т.е. на “външния”, “немощен” човек), за да може по този начин да прекъснат връзката с неговия висш Аз и прекъсвайки връзката с висшия „Аз” – да го превърнат в съд за изливане на своите черни мисли и нискокачествени чувства.

На едноелементното същество, въплътило се сред хората, се налага непрекъснато да контролира и да се опитва поне някак да асимилира в себе си трите недостигащи допълнителни елемента, към присъствието на които в своята психика те не са привикнали и не са приспособени. Като правило, поради ниското духовно ниво и невъзможността във връзка с това за достъп до информация от по-високи нива на космическото знание, резултатите от такъв нискоастрален синтез винаги са губителни за самите въплътени антики.

Тъй като обикновените човешки подбудителни мотиви не им действат и обикновените човешки алтруистични чувства не са им свойствени, то на тях не им остава нищо друго, освен да изпълняват това, заради което са се и въплътили сред хората – да разпространяват безгранични страдания край себе си. В това те са достигнали най-големи висоти и са се научили виртуозно да управляват с изгода за себе си всички човешки слабости, наклонности, стремежи и желания.

Практически всички те са изключително безразборни в своите полови връзки и привички и дори само по този отличителен за всички антики признак в тяхната природа няма нищо, което да може да удовлетвори висшите духовни искания на човека. Но затова пък те умеят майсторски да проектират самите себе си в съзнанието на нужния им човек и да ИМИТИРАТ всички високи душевни качества, които те не притежават и по своята природа просто не могат да притежават, но проявяване на които всички очакват от тях: съчувствие, разбиране, внимателност, културност, услужливост, скромност, свенливост, духовна устременост... 

 

При това те така виртуозно и естествено могат да влизат в ролята, която играят, че е необходимо само дълбоко виждане на тяхната истинска психическа същност или изключително стечение на обстоятелствата за извеждането им на чисто. Винаги трябва да се помни, че свойствата на духовната, астрална и ментална мимикрия и приспособленчество – това е главното оръжие на НЕХОРАТА в активната им и непримирима борба на силите на злото за привличане на своя страна на неопитните човешки души.

При въплъщаване на физическия план унгът се старае, каквото и да стане, да заеме водещо място в някой от могъщите демонични егрегори (като например Сталин или Хитлер) или поне, незабележимо за останалите хора, да бъде изтънчен и жесток домашен тиранин, където като миниегрегор му служи семейството и близките му роднини. На унгите и другите нехора, броят на които сред хората в навечерието на предстоящото преображение достигна вече неимоверно голямо количество, все пак не им достигат енергийни възможности и сили за по-пълно узурпиране на управлението над колективното съзнание на човечеството, за овладяване от тях на финовибрационната материя на менталния план, даващ възможност за включване в себе си на още един елемент и благодарение на това – за широко внедряване в още по-големи стихийни маси от хора.

Не трябва да позволяваме привичната за нас човешка форма да ни въвежда в заблуждение: не винаги зад физическата обвивка на нашия приятен събеседник се намира човешка душа. Унгът – това е вместено във физическа хуманоидна форма животно, притежаващо частично съзнание, това не е човек, а неродствено ни по дух създание и ние не трябва да допускаме, използвайки илюзорна човешка маска, да ни ръководят и командват въплътените антики, които стоят значително по-ниско от нас по своето еволюционно и духовно ниво на развитие.

Антисветове - книга на Орис - 9

Расите на антиките

Независимо от големите различия вътре в населението на всяка страна Антисветът е заселен основно от две раси или видове, които са преминали своя еволюционен път в посока на саморазрушаването и кризата на видовете. Но все пак на някакъв етап те са могли да се спрат пред самата граница на пълното самоунищожение, макар че при това са претърпели значителни изменения в методите на своето размножаване.

По силата на тези еволюционни обстоятелства при тях започнали много бързо да се развиват отраслите на науката генно инженерство и клониране, благодарение на което частично им се отдало да създадат оптимални критерии за своите две раси. С помощта на генетиката те практически изцяло изменили първоначалния строеж на своите несъвършени (по тяхно мнение) тела и придобили своя съвременен „съвършен” облик.

Тук се крие частичното обяснение на това защо именно антиките така внимателно започнали да изучават земното човечество и да проявяват такъв жив интерес към хората: формата на нашето тяло, която привидно е продукт на тяхното съвместно творчество от преди милиони години, носи в своите клетки не само информация от човешкото, но също така и от далечното минало. Значително изменената и усложняваща се с времето ДНК на човека, съдържаща в себе си фрагменти и активни генетични кодове на изначалната антиковска ДНК, представлява сега безценно наследство не само за самите антики, но и за някои други космически цивилизации, претърпели в хода на своята еволюция катастрофални деструктивни изменения. 

 

Те се опитват да намерят сред нас тези свои генетични аспекти, които са изгубили в хода на своето еволюционно саморазрушение и принудителна трансформация, за да използват тези значително укрепили се и усъвършенствани кодове с цел да ги вклинят в своя генотип и да създадат по такъв начин нова форма – по-съвършена и адаптирана към условията на съществуване на дадената раса. Засега, макар и с голям труд, това частично им се отдава и от известно време в техните подземни реалности, както и на някои други планети от Черния Конус на Тъмнината, в резултат от многократното клониране на антики и земляни, вече се появиха немалко зловещи (по нашите човешки критерии) полухуманоидни особи – полухора-полуживотни, взели само по малко и от едните, и от другите.

Най-главните и разумни сред тях са малки и много слаби, с тънки кости и абсолютно плешиви, с ръст 20 см (младите особи) до 130-150 см. Тях не можем изцяло да ги отнесем към хуманоидната клонка на живота. Две кръгли и изпъкнали, напълно лишени от вежди червени очи са разположени от двете страни на огромна глава, която има почти цилиндрична форма и е разположена на много тънка шийка. 

 

Носът е дребничък, като че ли изравнен и практически не се отделя над гладката повърхност на главата; тънки сиви устни с много малка, подобна на изопната тръбичка уста, уши малки, практически без ушни раковини. Общуват помежду си не само телепатично, но и с помощта на едносрични протяжни звуци с преобладаващи в тях гласни: "вуу-фюу", "фюи-веи", "воо-фюю", "веу-веьоу-фюи", “тии-тяи-фи”… 

 

Да се слуша техният разговор, напомнящ чуруликането на авлигата, е приятно, но нищо не се разбира. Затова в контакта си с хората те предпочитат или телепатично общуване, или частично проектиране на своето съзнание в съзнанието на човека и в това те са големи майстори и специалисти.

Мише сивият и зеленикаво сивият цвят на кожата на антиките изглеждат много отблъскващо за хората. Те ходят основно на два долни крайника, дългите им горни крайници с шест пръста имат нещо като тънки мембрани, които им позволяват много бързо да се придвижват в пространството на четириизмерния свят. Стъпалата им приличат повече на лапи с шест пръста. 

 

И още една интересна особеност: обитателят на Антисвета в един миг може по свое желание да преустрои острите подвижни нокти на крайниците си в обикновени, здраво закрепени нокти или за няколко секунди да превърне всеки от своите крайници в дълга змия, която може виртуозно да използва. В нормалното, обичайно състояние техните тела са с достатъчно устойчиви и плътни на пипане форми.

Дрехи, каквито ги разбираме ние, те носят немного, основно жреците на храмовете и управителите или техните наместници в големите страни. Чувственост изобщо и срам, в частност, сред тях изцяло отсъстват – във всичко се проявява рационалистическата нагласа на ума и прекомерната интелектуалност. Начин за размножаване – такъв като при хората – при тях няма, защото практически цялото им потомство се ражда в лабораторни условия. Те постоянно възсъздават изкуствено самите себе си и без постоянно усилване на своя генотип с човешка ДНК антиките много бързо биха измрели.

Бракове липсват. Родените посредством генетично клониране деца се дават в специални заведения, където получават елементарно възпитание и образование. Особено надарените и талантливите още от детството започват да се специализират в зависимост от своите способности и наклонности. Но това го има не във всички страни, а само във високо развитите.

Всички антики значително превъзхождат човека и по сила, и по психически възможности: хипнотизъм, телепатия, умение за телепортация и прочие. Повечето от тях се отнасят към човека с интерес и без страх, напълно уверени в своята безопасност и неуязвимост. И това не е лишено от основания: при мощното въздействие на деструктивните енергии по време на контакта му с тях в човека обикновено възникват чувство на всепарализиращ страх, задържане, спиране на дишането, които е практически невъзможно да се преодолеят даже посредством противоположно насочено усилие на тренирана воля. 

 

Вторият тип разумна раса на антиките е значително по-голяма от първата по своите размери (над три метра) и е представена само от особи от мъжки пол; тяхното размножаване става не в лаборатории, а посредством пряко клониране – отскубване от тялото на възрастната особа през определени промеждутъци от време на идентични миникопия, които растат бавно и в началото живеят като че ли в една обща аура с антиката-прототип.

Вниманието привлича необичайно гъстата козина – от тъмно кафява до сива на цвят, покриваща телата на тези гиганти-антики. Цветът на кожата при младите антики от тази раса е значително по-светъл, отколкото при възрастните – всички те са покрити със сиво-лилава гъста къса козина, а в полуживотинските им хищни черти отчетливо се проявява тяхната много зловеща и непознаваща човешка жалост природа.

Сред обитателите попадат и направо истински чудовища-гиганти. Тяхната природа в сравнение с останалите е по-женствена, но това е изцяло нехуманоидна форма на разум и затова по нито един от признаците не трябва да бъдат сравнявани с хората: това са огромни, периодически свиващи се и след това отново саморазвиващи се черно-лилави, подобни на мъгла съсиреци тъмнина. 

 

Те са останали в гравитационното поле на Земята от онези далечни доисторически времена, когато на нейната повърхност условията са били приблизително такива, каквито сега са останали само дълбоко в центъра на планетата. В четириизмерното пространство на Антисвета те могат да се въплъщават на много продължителни периоди.

Освен основните две изброени по-горе четириизмерният Антисвят се населява от още една, най-многобройна и древна, но най-малко разумна част от демонични същества, заселили се тук много по-рано от антиките-джуджета. Работата е в това, че нашите учени, предполагащи пълното изчезване на доисторическите животни в резултат от настъпването на нашата планета на период на вечна замръзналост и по никакъв начин недопускащи други форми на съществуване на съзнанието освен физическата, изпадат в голяма грешка.

Да, тези т. нар. „доисторически” гигантски животни поради силната планетарна катастрофа са изгубили своите белтъчни тела и не са били способни да оцелеят в рязко изменилите се условия. Но нали съзнанията (душите), одухотворяващи тези плътноматериални форми, никъде не са изчезнали, а само са се преселили на други, по-пригодни за тяхното съществуване слоеве на обитание – в многоизмерните сфери на пространството на Антисвета. След продължителна инкарнация в силициево-метанови тела те тръгнали по пътя на по-нататъшната си еволюция в по-фините слоеве. 

 

За изтеклите милиони години бившите бронтозаври и динозаври, тиранозаври и алозаври са могли да достигнат степен на частично осъзнаване, но те все още остават диви животни с всички присъщи за животните инстинкти. За своята дълга история те така и не са могли да достигнат високо ниво на самокултивиране на разумна плазма, но затова пък много силно са преуспели в развитието на такива демонични качества, поощрявани в Антисвета, като пределна кръвожадност и жестокост, неимоверна войнственост и отсъствие на страх от смъртта на бойното поле. Именно тези техни наклонности са определили по-нататъшната им съдба в историята на Антисвета.

Всеки от тях има великолепни широки крила както при прилепите, но да ги използват в своята среда те не могат поради твърде голямата ú плътност. Те им намират приложение, едва когато се издигнат в своите владения – най-низшите сфери на земния астрал. Техните полети се отличават с неравност, ъгловатост и зигзагообразност. Макар да са много агресивни по своя нрав, ако не ги пипаш и дразниш, сами те никога не нападат първи и не влизат в конфликт с живия човек – това им е категорично забранено по силата на съглашение между атмиките и антиките, сключено от тях в рамките на разделянето на сферите на влияние на Земята.

Видът на тези ужасни летящи твари е толкова зловещ, че да се предаде усещането, което обхваща душата на умрелия човек при среща с такъв подобен на гущер доисторически птеродактил, е просто невъзможно. Тяхната невероятна телесна мощ и огромното постоянно нажежаване от всички помитащи емоции и страсти на стремящите се да се измъкнат навън са толкова явни и непредсказуеми, че даже на антиките, с тяхното небивало ниво на развитие на смъртоносни видове оръжия, се налага да се примиряват с такова опасно средство.

Но тромавите мозъци на тези летящи гущери просто не са в състояние да противостоят на военната мощ на антиките-джуджета, затова тях ги устройва отредената им роля на боеви авангард в многовековните войни за сфери на влияние, водени между някои от висшите йерарси в течение на последните хилядолетия. 

 

Хистург такова положение на вътрешно военно противопоставяне и безкрайни войни между неговите поданици напълно го устройва, тъй като в процеса на кръвожадни битки едновременно от всички противоборстващи страни се отделя небивала по своята мощ енергия, а именно тази низша енергия дава живот и могъщество на трите негови земни ипостаса – демоничните Съзнания Хистург, Урпарп и Фокерма.

За избягване на каквото и да е двусмислие, способно да породи в неузрелите човешки умове лъжа, ние отново и отново ви напомняме, че: 

 

Бог е Истински и Реален, сътворил абсолютно всичко, в това число и описваните от нас Светове, заедно с тяхното съдържание – ТОЗИ Бог се явява ВСИЧКО.

Той е Единен, включва в Себе Си и тези мерзостни създания, както човешката кръв трябва да включва в себе си не само червени кръвни телца (еритроцити), но и бели кръвни телца (левкоцити), и още много друго, което средно развитият човек поради невежеството си още не е способен да обхване нито със своя ум, нито със своето съзнание. 

 

Всички тези светове така, както и нашите физически и фини светове, са не повече от илюзия, борба в дълбок сън на един вид наше съзнание с друг вид съзнание, в хода на която постепенно и без бързане се извършва Еволюция.

В нея са внимателно проверени и отдавна вече отчетени всяко глобално събитие и всеки изход; не ние, недостойните, играем на шахмат с историята, а самите ние се явяваме само дървени фигурки върху черно-бялото поле на еволюцията. 

 

Ние твърде много мислим за себе си, смятаме, въобразяваме си - ето нашата главна беда! Никакъв Сатана или Луцифер не са способни даже "пръста си да помръднат" без волята за това на Първотвореца, но всяко съзнание трябва и е длъжно да осъществява определената и отредената му от Първотвореца (!) функция. 

 

Не следва буквално да разбираме всички свещени Писания: никакъв ангел не би могъл нито да "падне", нито да поведе след себе си по собствена инициатива някаква част от останалите "въстанали" против Бога Божествени сили, ако нямаше за това Промисъл Божий. 

 

Човешкото примитивно мислене е изгодно на тъмните сили, втълпили в тъпите и невежи глави на някои духовници от различните религии нелепи мисли за „дявола”, „Сатаната”, „Луцифер” и т. н. като за някакъв метежник, противопоставил(!) себе си – Кому? Само си помислете – НА САМИЯ БОГ! 

 

Твърде много чест приписваме ние на тази второстепенна функция на Божествения Организъм. Луцифер, с целия свой Антисвят, изпълнява само функцията на храносмилателен тракт и отвеждаща система на неподдаващия се на нашето въображение Организъм на Бога.

Бог е Един! И няма нищо освен Бога и няма никого извън Бога! Ние всички, с нашите „Светове”, „Антисветове”, „Светлина” и „Тъмнина”, „Добро” и „Зло”, „Христос” и „Антихриста” – всички ние се намираме вътре в Него, Безкрайния и Безпределния. 

 

Затова не може да има нищо нито „ПРОТИВ Него”, нито „ЗА Него”, нито „ИЗВЪН Него”: всички наши примитивни „ЗА” и всички наши едностранчиви "ПРОТИВ" – това също е Той, Бог – Абсолютният, Безкрайният, Единният, Многоликият и Неделимият!...

А сега да продължим.

Нито летящите гущери, нито даже достигналите огромни технократски висоти антики все пак не са истинските владетели на Антисвета. Всички те се намират в състояние на постоянен страх пред демонични същества от съвсем друг род и разред спрямо тези, с които ви запознахме досега.

Местообитание на тези огромни чудовища е съвсем обособена сфера, следваща основния за антиките слой – свръхгореща и свръхпустинна даже за тях, и в нейните предели антиките не могат да преминават не само по чисто физически причини, но и по силата на това, че обитателите на тази сфера активно контролират живота абсолютно на всички подземни градове и страни, периодически надвисвайки над своите владения, всявайки при това страх и ужас сред цялото население на антисвета. 

 

Паническият страх на антиките пред тези безформени и свръхогромни демонически същества е смесен с чувството на относителна безопасност и защитеност, което им осигурява техният властелин, предпазвайки от посегателства антиките на съседните държави на тяхната собственост и територия.

Достатъчно е да се каже, че „тялото” на едно такова същество би било достатъчно, за да се покрие с него целият наш Крим, а дългите му пипала – за да стигнат до Турция и Москва. Скоростта на придвижването им в тяхната среда е просто неимоверна и изобщо не се вързва с огромните им обеми – те могат да се движат със скоростта на прелитащите над главата ви облаци, когато сте високо в планината. Тези същества са много хитри и коварни, високо разумни и безпощадни, както и самият им стопанин – земният ипостас на съзнанието на Луцифер, демонът Гагтунгр. 

 

Нито жалост, нито съчувствие, нито каквито и да било други положителни човешки чувства или емоции са ведоми за тези същества. Размножавайки се посредством пъпкуване, те се стараят да изяждат своите не по-малко кръвожадни деца още преди те да пораснат и да успеят, на свой ред, да се разправят с тези, които са ги породили. Който по някакви причини не успее да направи това, непременно сам става храна за своето незабелязано израснало дете. И това, съгласно морала на Антисвета, е напълно естествено и нормално поведение.

Всяка страна или даже континент на Антисвета се контролират от едно такова чудовище, което води постоянна и непримирима борба със своето потомство, от една страна, и с алчните си съседи, домогващи се да налетят при първата удобна възможност – от друга страна. Но всички тези чудовища, колкото и огромни и ужасни да ни се струват, сами страхливо треперят от само един „поглед” на Гагтунгр или на един от трите му ипостаса – Хистург, Фокерма и Урпарп, които те могат лично да видят само в шестмерното пространство на Антисвета. 

 

Ако усещаме влиянието на антиките на личен план, като му отговаряме с изблик на отрицателни емоции и неоправдана жестокост по отношение към ближните си, то за нормалното подхранване на описваните чудовища енергията, отделяна от нас по време на стрес и на пристъпи на страх, е съвсем недостатъчна. Нямайки физическата възможност да пребивават непосредствено в слоевете на обитание на човека, нямайки колосални и неограничени възможности да въздействат върху нашата психическа атмосфера, тези чудовища от „кафявия” Антисвят непрекъснато се хранят за сметка на низшите психически енергии на човечеството, като глобално влияят на нашето подсъзнание чрез демоничните егрегори на държавността и великодържавието, национализма и шовинизма. 

 

Храна именно на това чудовище доставят участниците във всевъзможни стачки, митинги и протестни акции, по време на провеждането на политически избори, различни демонстрации и манифестации, а да не говорим за войните, революциите и военните преврати, когато тази клокочеща и кипяща по низходящите енергийни канали психическа енергия се слива в огромни реки в подземните хранилища и храни висшите аристократи на Антисвета, попълвайки тяхната сила, всемогъщество и власт над нас. Ето защо нашите Учители винаги ни напомнят за вредата за нас самите, която предизвиква отделяната от нас в пространството най-силна психологическа отрова – империл.

Душата, преминаваща през низшите слоеве на астрала и до краен предел утежнена от прекомерния багаж на своите земни грехове-отклонения, има голяма вероятност да се натъкне на границите на света на антиките и даже да попадне в средата на тяхното обитание, от която след това е много трудно или даже практически невъзможно да се измъкне. Тогава на умрелия му се струва, че е захвърлен в горящите котли на ада, охранявани от дяволи. Бидейки стопани на долните слоеве на чистилището, те попълват недостига на своята енергетика с това, че безпощадно вампирират от въвлечените в ада души на хората най-тежките енергии на тяхната карма.

Хоахи надеждно охраняват всички попаднали при тях човешки души, затова досега отишлите там доброволно или насилствено не могат не само да се издигнат, но и да се въплътят, защото всичките им фини тела чак до менталното се заразяват с енергиите на Антисвета и с времето като че ли се развалят и анихилират.