Всеки от астралните Светове от нашия тип е здраво обвързан с конкретните исторически насоки в развитието на нашето човечество, със стереотипите, Архетипите и Мисълформите, които в течение на стотици хиляди години са насътворили със своя начин на мислене и с нивото си на чувстване стотиците хиляди поколения наши предци.
НО! В многослойната многоликост и функционална конкретика на общия Физически План на Земята ЕДНОМОМЕНТНО(!) с нас се развивт няколко десетки ДРУГИ човешки цивилизации, които, при цялото им чисто външно сходство с нас, имат не само СВОИ СОБСТВЕНИ течения и начин за отчитане и изчисляване на времето, но също така и крайно различаващи се от нашите критерии ценности, морални и нравственни закони, правни норми, своя философия, наука, изкуство, които много често съвършено в нищо не повтарят това, което сме наизмислили ТУК ние и нашите далечни предци.
Съответно на това и образуваните от тях астрални Светове, при цялата еднотипност на качествата на съставляващата ги астрална Материя, също радикално се отличават от всичко онова, което вече така дълго изследвам аз по време на излизанията от физическото си тяло. За да посетя някой от указаните Светове на мен ми е необходимо да открия в някоя от паралелните физически реалности на нашата планета поне един от ДРУГИТЕ физически прототипи на ОРИС и вече след това, като използвам виртуалните свойства на неговото собствено съвкупно Съзнание, да изляза на някои от качествените нива на “тяхната собствена” астрална реалност.
Затова вие трябва да усвоите още една много важна Истина: колкото типа физически светове съществуват, толкова разновидности на конкретни ПРОЕКЦИИ на тези светове има на другите Планове на Единната Реалност!
И обратно: всеки конкретен тип от множеството по-малко качествени реалности се образува (създава) само от някой ЕДИН индивидуален тип Колективно Съзнание, активизирано на по-високо енергоинформационно ниво (План) на Единната Реалност.
След като усвоих и (след завръщането ми във физическата ми обвивка) записах цялата информация, получена по време на демонстрирането, на Будхическия План, на холографския модел на нашата Вселена, на мен отново ми беше предоставена възможността да разширя в още по-голяма степен своето Космическо Самосъзнание. В едно от моите следващи “излизания” на будхическия план, отново проявявайки се на вече достатъчно добре усвоеното от мен ниво, аз отново бях поразен от представилата се пред мен (и вече позната ми) величествена картина на саморазширяване и самосвиване на Потока на Живота във Вселената.
Но сега около искрящия и преливащ от милиарди разноцветни искри и огънчета Модел от ЖИВА СУБСТАНЦИЯ, на фона на обкръжаващата го Бяла Светлина, започнаха все по-отчетливо и ярко да се проявяват стотици, хиляди, а след това милиони нови огньове, които, постепенно увеличавайки се по размери, започнаха да се превръщат в също такива Модели на ДРУГИ Вселени, съединяващи се и активно взаимодействащи помежду си по напълно немислимо и непостижимо (даже за “Моето” будхическо Съзнание) начини.
И ето че цялото обкръжаващо “Ме” Пространство Бяла Светлина се запълни с безкрайни милиарди преливащи, изчезващи и отново проявяващи се, но вече с по-съвършено качество Вселени, всяка от които в тази безкрайна блещукаща маса беше не повече от мъничко огънче, блещукащо отвътре с милиарди от своите собствени искрици и огньове.
“Моето” будхическо Съзнание се намираше в самия център на този непрекъснат кръговрат на Космическия Живот, който, подчинявайки се на нечия Единна Воля, постоянно менеше не само общите направления на движението вътре в този Цялостен Поток, но го и разбиваше на многобройни, забележимо отличаващи се един от друг разклонения на други, по-малки Потоци Живот, които, като в причудлив бавен танц, ту се раздалечаваха на различни страни към по-малко подвижните “покрайнини” на тази безкрайна конструкция, ту отново се отправяха към един от ДВАТА Й Центъра и, смесвайки се в Тях, изчезваха в безкрайната дълбина на Единната Точка, в Която, както “Ми” се стори, се намираше ОНОВА, КОЕТО ОСЪЗНАТО УПРАВЛЯВА ВСИЧКО ТОВА.
Това, което в началото ми се стори като безкраен модел на нашата Вселена, незабележимо се превърна в мъничко блещукащо огънче, което скоро напълно изпадна от полето на “Моето” съсредоточено Внимание и се загуби сред безкрайното множество други повече или по-малко ярки огньове, непрекъснато движещи се в някакви зададени направления, като ту се съединяваха в единн Потоци Космически Живот, ту се разделяха в различни направления,за да могат отново естествено да се вливат в новите, непрекъснати и нескончаеми Вечни Движения на Висшия Разум.
При завръщането си в своето физическо тяло аз още дълго не можех да дойда на себе си от всичко, на което станах Свидетел, като до полунощ внимателно се опитвах да си представя онова конкретно “място”, което в цялото това Космическо Движение заемаме ние с вас. Но колкото и да се старах със своето въображение, така и не можах да намеря това “място”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар