Ролята на расите в логоическия план

Ролята на расите в логоическия план

 

Всяка раса със всички свои нации играе определена роля в Логоическия План:

- потомците на Лемурийците – черните нации, представляват етерното тяло на човечеството;

- потомците на Атлантите – жълтите нации, са астралното му тяло;

- Арийците – белите, днес доминиращи нации, са менталното тяло на човечеството.

Настана часът на интеграцията. Расите и нациите се сливат, обединяват се в единно цяло. Лемурийците и Атлантите милиони години са чакали този час. Сега и трите раси постепенно се сливат в едно и се готвят да сформират единна държава под ръководството на трите обединени планетарни центъра. За човечеството като цяло това означава ІІ посвещение и преход към ІІІ посвещение, тоест към периода на приемане на извънвремева мъдрост.

Такъв е планът на Логоса. Но от времето на идването на човечеството на Земята силите на тъмнината се опитвали да попречат на осъществяването на този План, потопявайки съзнанието на хората във водовъртежа на материята.

"Ключовете от Русия лежат на дъното на бездната"

                                        

Тибетеца

ЕФЕКТЪТ НА ИСАЯ

/резюме от интервюта с Gregg Braden/

През 1957 година, един физик в Принстън, Хю Евърет, постулира, че за всеки момент от нашия живот има много, много моменти, възможности и резултати, които се развиват едновременно и са налице за всеки избор от нашия живот, който сме направили. Всички те възникват едновременно макар, че ние не непременно осъзнаваме съществуването им. Той нарекъл това паралелни възможности. Научната фантастика незабавно възприела тези идеи и както толкова много други, това не е било доказано като научен факт.

Според превода на Свитъка на Исая, направен от Грег Бредън, когато  се съсредоточим върху многото възможности, това се превръща в нашата реалност. Това, което означава горното е, че за всеки момент от катастрофите, виждани от пророците за бъдещето ни - наред с възможните последици от изборите, които правим в своя живот точно сега, има и други  - също толкова възможни.

Исая съвсем ясно казва, че е също толкова възможно да влезем във време на безпрецедентно сътрудничество между нациите, а войната дори да не фигурира в речника ни. Това, което озадачава учените непрекъснато, е, как са могли тези пророци, говорили преди хиляди години да видят толкова различни възможности за един и същи момент от историята? Това, в което вярвам аз и което наричам „Ефектът на Исая” е, че древните пророци са били всъщност адепти в преминаването между тези паралелни реалности. Сега те ни дават представа какво са видели като възможности с думите, които са им били на разположение преди 2,500 години. Те пристъпили една крачка напред и ни дали познанието как да определим кои от тези възможности са се разиграли в нашия живот. Всеки път, когато правим изборите, които ни позволяват да се придвижим към тези нови възможности, ние преживяваме Ефектът на Исая.

НИЕ ИЗГРАЖДАМЕ ЛИ СВОЯТА РЕАЛНОСТ, ИЛИ Я ИЗБИРАМЕ?

Нашата квантова наука сега твърди, че ние създаваме своята реалност, но според мен въз основа на това, което са твърдели древните, подобно твърдение е близко до действителното положение на нещата, но не напълно вярно. По-скоро, за всеки момент от нашия живот ние изживяваме много едновременни възможности във времето. Те са дремещи в нашия космос, спящи, докато ние ги събудим посредством изборите, които правим. Тогава, всичките направени от нас избори се превръщат в наш колективен отговор на даден момент от историята. Наред с най-странните предсказания, обаче, са също толкова възможни и съвсем различни от тях. Как се придвижваме от една възможност към друга ли? Ключът за това се крие в Свитъка на Исая.

ОТ МЪРТВО МОРЕ ДО ТИБЕТ

Ние сме изгубили представа за връзката, която съществува между човечеството, мисълта, чувствата и емоциите и космоса още когато свещените текстове, на които разчитахме за да я разберем, бяха направени недостъпни през 4-ти век. В резултат на това се превърнахме в основано предимно на логиката общество, но местните традиции са съхранили и тези разбирания. Когато Есеите напуснали Кумранската област, за да избегнат преследванията, на които били подложени, те отнесли със себе си копия от целите библиотеки. Някои от тях отишли в Боливия и Перу и там днес има действащи манастири на есеите - в южно Перу.

Традициите на индианците Хопи и Навахо също потвърждават тези текстове, докато други отишли в Тибет, за да ги предпазят за следващите поколения. През 1998 година, Грег Бредън е обиколил 12 от тези манастири в Тибет и започнал да разбира, че тибетците не само пазят библиотеките, съдържащи Християнски и пред-Християнски традиции, но и живеят тези традиции - те са превърнали тези вътрешни технологии в част от ежедневните си практики.

Сред многото късчета мъдрост, изгубени за Запада и съхранени за нас от Тибетците, е начинът за молитва, който е много различен от традиционно приетите на Запад традиции. Именно този начин на молитва, който те са ни показали в своите текстове, според мен Исая има предвид в своя свитък. Този начин ни обвързва отново с квантовите принципи и ни позволява да участваме в избора на своя момент от историята. Това е ключът в семинара, който ще проведа в Портланд. Ние всъщност ще участваме в този изгубен Начин за Молитва и ще имаме възможността да я приложим като група в едно явление, което сега се нарича масова молитва.

МОЛИТВАТА Е ЧУВСТВО

Как тази молитва се отличава от онова, с което сме запознати? Молитвата, за която говорим, превъзхожда религията и науката, и мистицизма. Тя се основава на повторно присъединяване на чувствата към нашите взаимоотношения, за да участваме в събитията докато те се разгръщат.

Древните Есеи използвали качествата на мисълта, чувствата и емоциите, за да опишат как преживяваме живота в този свят. Именно емоцията е силовата система, която ни отвежда напред в нашия свят всеки ден и тази силова система няма посока, докато не бъде насочена от нашата мисъл. Единството на мисъл и емоция е чувството. Тибетците правели много ясна разлика между своите молитви и припяванията, мантрите и мудрите които използвали, за да навлязат в подходящото чувство за молитвата. Те казват, че тяхната молитва не притежава външна форма, защото молитвата е чувство.

Това е интересно, защото квантовата наука тук предполага, че именно човешкото чувство е начина по който се придвижваме от един квантов резултат към друг. По някакъв начин, човешкото чувство е свързано с изхода, който преживяваме индивидуално и колективно. Това, което имаме сега е "технология на молитвата", която дава разбиране на това, как да направим нещо и повторяемо да получаваме същия резултат. Именно това откриваме, докато изграждаме специфични качества на емоция и мисъл в своите тела. То ни дава повторяемо и предсказуемо едно чувство, което според Исая е начина по който избираме кой изход да преживеем този път - добрия или лошия.

ИЗГУБЕНИЯТ НАЧИН ЗА МОЛИТВА

По какъв начин това чувство се различава от другите начини за молитва, с които ние на Запад сме свикнали? Главно с това, че при другите начини се иска нещо, докато новия начин ни кара да изградим чувството в своите тела като че ли на молитвата ни е вече отговорено. Визуализациите са безсилни, освен ако не им вдъхнем живот посредством силата на емоцията и чувството така, сякаш тези визуализации са вече факт. Щом този начин за молитва работи според това в какво вярваме ние, то няма причина да преживеем катастрофалните предсказания, защото сега вече притежаваме колективната сила да променим реалността. Но трябва да се съберем, за да направим това чрез масова молитва, използвайки чувството, заредена с гориво от силата на човешките емоции. Това е толкова мощен инструмент, че на някои от нашите семинари някои хора изпитват много дълбок и оздравителен ефект просто защото отриха как в сърцата им се отварят нови възможности и си дадоха разрешение да се променят.

Щом включим чувство, ние привличаме тази реалност и външния свят отразява за нас онова, което е създал нашия вътрешен свят. Определяме какво ще преживеем според това, в което сме се превърнали в своя живот. Дали избираме мир или страх в своя личен живот, светът отразява обратно към нас същите тези качества, защото почита принципите на творението. Както древните Есеи казват: "Станете мир, защото това е нещото, което привлича мира към света".

ЗА ЗЕМНИТЕ ПРОМЕНИ И ИЗМЕСТВАНЕТО

Контекстът в който разглеждаме събитията в своя живот и катаклизмените явления /защото нашите учени документират безпрецедентни природни явления и в земята и в космоса/, за много от Запада изглеждат плашещи. Пътувал съм до много туземни култури по света - Египет, Боливия, Перу, Непал и другаде - интересно е, че навсякъде тези култури не само допускат промените, които се случват, а и ги очакват и при това ги очакват сега.

Буквално, има нов вид хора, който се ражда в рамките на това поколение, в края на този голям цикъл от преживявания, който древните наричали Изместването на Епохите. Новият вид е бил предсказван, пророкуван и очакван от древните и туземни култури. Единствено ние на Запад сме изненадани и смутени, защото именно ние на Запад сме изгубили текстовете.

За това, което се е случило:

Преди 1700 години, ключовите елементи в нашето най-свещено наследство били извадени от текстовете, които дефинират нашата история. През 325 година  сл.Хр., Император Константин създал Съвета на Никея, събрал историческите и религиозни текстове на своето време и казал на съвета, че понеже твърде много от текстовете били много подробни, объркващи, а някои дори дотолкова мистични, че не били разбирани, те трябвало на излязат със съкратена версия. По този начин били извадени 25 библейски текста от наличните по онова време, в допълнение към което 20 допълнителни документа, като например книгата с Тайните на Енох, също били извадени. Книгите, които останали, били подредени наново и съкратени и днес ние работим  именно с това.

Непрекъснато се чудя колко добре сме се справили в нашите общества, семейни взаимоотношения, наука и технологии, без да знаем кои наистина сме, откъде сме дошли, защо сме тук и какво можем да очакваме да се случи. В най-добрия случай, работим с непълно разбиране за силите, действащи в нашия свят и за нашето отношение към тези сили. Парчетата, извадени тогава, са за древните науки за състраданието, за високо-научната технология, която наричаме молитва и за ролята на емоциите и чувствата в нашите тела. Това са били текстовете, които били отстранени и това са парчетата, които сега ще допълнят мъдростта, която развиваме на Запад днес.

За Липсващите текстове:

Чрез мистерийните училища, свещените ордени и елитните свещенически институции, тази информация винаги е била скривана, а именно тя ще помогне за запълване на празнините в света. Текстовете сочат към факта, че сега, в края на хилядолетието, нещо скъпоценно, рядко и уникално се случва на земята и на хората на земята. То не се е случвало никога преди. Ясно е, че ще се случи нещо наистина голямо. На Запад от него се страхуват, защото текстовете, които го описват са били скривани, докато на Изток и в туземните култури то винаги е било част от тяхната система на вярване.

За Огледалата на Есеите:

От перспективата на древните Есеи, всеки човек на земята е посветен в Мистерийното Училище, което наричаме живот. Дали го съзнава или не, всеки човек ще преживее в присъствието на другите огледалата на самия себе си в този момент. Ако притежаваме мъдростта да разпознаем тези огледала, можем да ускорим еволюцията на своите емоциите и разбирането.

Това, което Есеите казват е, че за да можем да опознаем и усъвършенстваме себе си в този свят, ние ще видим една или няколко комбинации от отразени стереотипи в лицето на околните. Седемте огледала са с нарастваща сложност През 70-те чухме за първото от тези огледала - отразяващо това кой си ти в момента. Ако се окажеш около индивиди, които са гневни или нечестни, те ти показват твоя гняв или нечестност. Понякога огледалата са приложими, а понякога - не - напр. второто огледало отразява това, което в момента осъждаш - това е много мощно средство. Ролята на емоциите в човешките взаимоотношения е твърде важна - връщайки се днес към тези текстове виждаме, че именно емоцията доказва силата и съчетана с логиката - прави чудеса.

За Емоциите като "Забравения Ключ":

Една от големите мистерии на науката е защо две-трети от генетичния код е изключен. До 1953 г.  науката вярваше, че генетичния код е фиксиран. В последните три години беше открито, че човешкия генетичен код е променлив, и че представлява нашите реакции под формата на чувства и емоции, докато преминаваме през предизвикателствата на живота, и че именно те определят кой от тези кодове се включва и изключва.

В древните традиции съществува едно качество на емоциите, чувствата и мисълта, което изглежда оптимизира тези генетични кодове и ги "включва", като по този начин се обновява и изпълва със жизненост нашата имунна система. Това именно качество е нещото, което днес наричаме състрадание.

За Светлината и Мрака:

Те са като капката вода. В нашия разделен на части свят ние се опитваме да разделяме водата на водород и кислород. Реалността е, че водата може да бъде вода единствено в присъствието и на водорода и на кислорода. Ако ги гледаш поотделно, няма вода. Именно единството на двете позволява чудото, което наричаме вода да съществува в нашия свят днес. Същото е и със светлината и мрака.

Невъзможно е да имаме двойствеността на преживяването, с която разполагаме в нашия свят днес в присъствието само на светлината или само на мрака. Точно това е иронията, великата дихотомия, за момента, в който индивида тегли черта между мрака и светлината и дефинира нещо като светлина или като мрак - тогава падаш в древния капан на осъждането. Ключът към настоящото време е в разбирането, че мрака и светлината са части от едно преживяване.

За Светлината, Мрака и Едното:

Един от най-големите потенциали за изцеляване на нашите тела и внасяне на мир в нашия вят е осъзнаването, че макар да сме 6,5 милиарда човека в този свят, всъщност тук е само един от нас. Съществува едно съзнание, преживяващо чрез много тела и обхвата от нашето съзнание и преживявания - от най-светлото от светлото, до най-тъмното от тъмното - всичките са част от това Едно. Преди 1700 години сме започнали да гледаме на светлината и на мрака като на противоположности; започнали сме да съдим някого като по-добър от друг, докато всъщност изживяваме преживяванията и на двамата, при това и двете са възможни единствено в присъствието един на друг. Мракът е възможен единствено в присъствието на светлината, а светлината е възможна единствено в присъствието на мрака.

За Придвижване към Състраданието:

Ако вярваме, че съществува само един източник на всичко, което е, значи сме отворили вратата към изцеление на илюзията за разделеност. Отворили сме вратата към изцеляване на присъдата за мрака и светлината. В присъствието на това изцеление, нашето тяло реагира. Това според мен съдържа нашата най-голяма възможност - за изцеление на собствените ни тела и за изцеление на нациите. Просто чрез обръщането към възможността, че съществува само един източник на всичко, което някога ще опознаем в този свят, и че всичко, на което сме свидетели и което преживяваме е от този източник, ние биваме приканвани да се издигнем над своите присъди. Направим ли това, полярностите отпадат.

Ключът към настоящото време от историята е да преминем отвъд осъждането и да допуснем наличието на възможността, че светлината и мрака са едно и също и, както Египетския Учител Тот казва, различни са само на вид, но част от една даже по-голяма сила. Проникнем ли се от тази идея, ние отваряме вратата към възможността да изпитаме състрадание.

Събрано от Емилия Манолова - http://www.iskri.net/zefira/articles.php?lng=bg&pg=85

Смерть экстрасенса. И через 15 лет она остается загадкой Генератор, спасавший от рака

Газета "Киевские Ведомости"
3 марта 1997 г.

Смерть экстрасенса.
И через 15 лет она остается загадкой
Генератор, спасавший от рака

На платформе станции метро Левобережная у человека схватило сердце, случайно проезжавшая мимо знакомая вызвала «скорую». Та приехала – но не помогла — через несколько минут, уже в машине, человек умер. Им был многим известный в начале 80-х Анатолий Беридзе-Стаховский – создатель таинственного генератора, с помощью которого можно было спасти от рака, а можно убить. Само упоминание о биополе было крамолой. Тем не менее одна из киевских партийных газет опубликовала о Беридзе большую статью, за что ее автора потом долго таскали по партийным инстанциям. И вокруг смерти Беридзе долго не утихали страсти. Выдвигались разные версии, в том числе что он... вообще не умер. Так что же произошло 15 лет назад?

Свою версию тех событий впервые рассказывает ученая, хорошо знавшая Анатолия Беридзе, работавшая с ним над знаменитым генератором в последние полтора года перед его загадочной смертью — кандидат биологических наук Тамила РЕШЕТНИКОВА.

«Мы познакомились осенью 80-го. О Беридзе я не слышала. Всё произошло случайно — муж моей соседки заболел раком легких. Его уже отпустили из больницы домой умирать. И случайно в троллейбyce незнакомая женщина спросила соседку, чем она расстроена. Есть человек, который может вам помочь. Этот человек исцелил мою дочь от рака мозга. Я ему позвонила, и в тот же день, говорит: приезжайте, только возьмите сумку, придется нести тяжёлое, килограммов семь. Это был таинственный генератор.

Это генератор в разобранном виде.
Из правой части, где нарезка, идёт таинственный луч.
Снимок из архива Т. Решетниковой

Пользоваться надо было буквально секунду, раз в день. Раздвинуть и провести руками между двумя половинками прибора. Секунда получения какой-то энергии, невидимой, не ощущаемой. Что это за энергия – никто не знал. Соседка мучилась – пробовать или нет. Я отвечаю - ну, другого же нет. Потом мне было любопытно: куда он включается? Никуда! Какое-то биополе.

…

Потом я узнала: ту девочку с опухолью мозга он действительно исцелил. Она была парализованная, слепая. Врачи сказали: операцию не рекомендуем, пусть уйдёт без лишних мучений. Её возили в Кремлёвскую больницу – там работал какой-то родственник. Он сказал: сделаю единственное, что могу, - вам позвонит один человек. И позвонил Беридзе. То есть кремлёвские врачи уже тогда его знали. Когда надо, он лечил, хотя вслух ещё сказать нельзя было про биополе. Через полтора месяца девочка встала. Поступила в университет, окончила. А местные врачи сказали: ну, значит, рентгеновская плёнка была с дефектом.

Пошло и у моего соседа. Он в марте начал лечиться, а в мае уже вышел на работу. И выглядел совсем иначе – а то ведь был в ужасном состоянии. Но потом уж совсем чувствовал себя здоровым. Стал ездить за грибами, до поздней зимы, до холодов. И напоролся глазом на сучок. Гематома, какое-то воспаление. А когда ушёл из жизни, ему поставили старый диагноз, не вскрывая. Соседи сначала боялись применять генератор, и я решила попробовать его на себе. Мне было интересно. Но уже на третий раз так стало плохо — чуть не умерла. Врагу не пожелаю, будто каждая клеточка моего тела выворачивалась наизнанку. Но даже и в тот момент я думала: что происходит в организме, на каком уровне работает генератор? И вдруг поняла — это было как информационный удар — на уровне ядра!

А за некоторое время до этого я начала использовать метод ядерно-магнитного резонанса для своих исследований морозоустойчивости озимой пшеницы. Он показывает энергетическое состояние ядер атома. В зависимости от него можно определять степень устойчивости живой клетки. И если ядро поглощает биополе и начинает пульсировать в другом ритме, более интенсивном - разницу энергий можно измерить методом, с которым я полгода работала. Надо сравнить простые семена и облученные. Если разница в энергетическом уровне будет достаточно ярка - вот и доказательство, что в генераторе есть энергия.

Такой прибор был только в одном институте. Не скажу, в каком - я работала подпольно. Девочки-операторы, научные сотрудники мне уступали своё время - прибор из ФРГ, очень дорогой, одни на всю академию. Помню, меня всунули в щель, в конце дня. И вот выходит оператор с образцами. Получилось! И с этого момента в моей жизни все переменилось.

«ОН РАБОТАЛ НА ЯДЕРНОМ УРОВНЕ»

С Беридзе я еще не была знакома. Подруга пригласила на его лекцию в издательство, где работала. Интересная получилась лекция! Во-первых, я увидела, что он находится под охраной. Даже не пробуй подойти, не допустят, - сказали мне. Но он, выступая, упомянул один биологический вопрос, который сотрудники издательства, конечно, не поняли. И добавил: знаю, в зале есть биолог, который меня понимает. Я похолодела. И решила все же попытаться пробиться. Лекция закончилась, и люди, стоявшие вокруг него, оттеснили всех. Он один по  коридору прошёл в другую комнату, дверь захлопнулась. Я кинулась вслед. И когда дверь открылась, кто-то оттуда  вышел, крикнула: я тот самый биолог, Анатолий Александрович! «Пропустите ее сейчас же!» — ответил Беридзе. Так мы встретились.

Он жил возле театра им. И. Франко, одна комната в коммуналке. Развелся с женой - меня, говорит, ни одна женщина выдержать не может. Но сохранил с ней хорошие отношения. Очень заботился о сыне, вс` какую-то картошку туда носил. Официально он нигде не работал -  а в то время не работать нельзя было. Считалось, это - тунеядец, таких под суд отдавали. Но Беридзе был лет 15 под прикрытием высших партийных органов – «там» тоже были умные люди. Потому и так ограничен был круг его контактов. Просто так он никого не пускал: я работаю! Была у него и подписка о невыезде.

К нему ходили военные, ученые. И в тот раз сидели, когда я пришла впервые. Рассказала, с чем пришла, - и почувствовала звенящую тишину. Они замерли! А Беридзе кричит «Хм! Я не могу никому доказать, что биополе существует, а она его уже меряет!» Я до сих пор вижу его глаза. Они были черные — в них смотришь, как в космос. Он все понимал. Его многие боялись: рассердится - начнете болеть. Но он просто очень горячий был, наполовину грузин, наполовину украинец. Хотя, если против шерсти погладить -  так лучше не связываться.

Потом Беридзе допустил меня к своим генераторам. Но домой носить не разрешал. Во-первых, их было считанное  количество, он давал их больным. Во-вторых, это действительно было опасно. Мы начали исследовать действие прибора, диапазон по времени, расстояние. Потом перешли на людей. Оказалось, воздействие экстрасенсов тоже осуществлялось на ядерном уровне. Сам Беридзе был очень сильным экстрасенсом. Мог лечить, и без генератора, но тот усиливал действие. Беридзе пожелал убедиться в том, что показывает прибор. Был в том институте («Как вы прошли? Закрытый же институт!» А он: «Я, да не пройду! Они меня и не видели»).

«ВО ВСЕМ ЭТОМ БЫЛО ЧТО-ТО СТРАННОЕ...»

А потом я уехала в отпуск. Вернулась в пятницу вечером, а в субботу мы должны были встретиться. И тут мне позвонила та женщина, что вызвала ему «скорую». Сказала, что Беридзе только что умер. Что странно - в тот вечер я не смогла дозвониться ни до кого из его круга. Ни один телефон не отвечал...

Потом были похороны, и в них тоже что-то странное... Во-первых срочность, его кремировали на следующий день. Приехали из-под Киева родственники, очень возмущались. Он же крещеный, хотели его отпеть и похоронить, как полагается, на третьи сутки. Упрекали жену, а та разводила руками: без меня все было сделано. На похоронах было полно крепких молодых людей - их ведь сразу видно. Они буквально впивались глазами в каждого, кто подходил к гробу.

Конечно, мы ломали голову: что произошло? Говорят, врачи, производившие вскрытие, были поражены У него было сужение сосудов и произошла закупорка сердца. И бляшка, которая его закупорила, была буквально вырвана из своего места. Чем можно было нанести такую травму? Какой энергией? Тут есть одно обстоятельство. Дело в том, что у Анатолия Александровича один близкий человек, женщина, заболела раком лимфатических желез. Он ее лечил, ей стало намного легче. А тут поднялась температура и никак не падала. И он всё старался отладить свой генератор, искал нужную длину волны. А генератор - вещь опасная. Он знал это лучше всех, но тут, видно, о себе не думал... Если так, то особенно обидно - у нее оказалось просто воспаление надкостницы, которое лечится обычными лекарствами.

«ЭТО ДЕЙСТВИТЕЛЬНО ОЧЕНЬ ОПАСНО»

А где сейчас генераторы Беридзе? Их было около 50, была картотека. Часть осталась у людей, которым были розданы. Кто не хотел — отдал жене, наверное, валяются где-то в сарае. Но многие хотели раскрыть тайну. За приборами охотились. Знаю, в Одессе умер научный сотрудник, который с ним работал. Ведь это действительно штука опасная. Его нельзя, например, вскрывать. Был случай - ослеп человек, который это сделал. Беридзе, узнав, разгневался: это еще повезло, могло быть и хуже!

Беридзе говорил: "Я не знаю до конца свойств этой  энергии. Я только заряжаю - даю толчок. А потом энергия идет сама. Но я, чтобы зарядить, должен неделю голодать - очищать организм". В генераторе он как-то мог регулировать длину волны, одним давал один аппарат, другим другой. Назначал, как и сколько пользоваться. Как он это определял — не могу сказать. И ещё: они были не только лечебные, но и технические. Даже меняли вес металлических предметов, это подтверждали технари. Но тогда, если луч такого генератора направить на ракету — она же изменит курс! Известно, что он никому не хотел раскрыть, как заряжает свой аппарат. Может, в этом - тайна его гибели?..»

Събрано от Емииля Манолова