Обръщение към Създателя

Веднъж в далечното минало - а може би в бъдещето... трудно е да се каже точно - Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените - от време на време забравят себе си.

Твърде вероятно е да е заспала, а като се е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън - предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в Нищо.

И нима може да бъде другояче?

- Кой съм аз? - попитало себе си Нищото.

- Ти си Огледало... Огледало... Огледало... - отвърнало с милиарди светлинни отблясъци Отражението.

- А ти кой си? - попитало Огледалото.

- Аз съм Отражение в теб.

- Откъде се взе?

- Роди ме твоят въпрос.

- Но аз не виждам нищо наоколо. И себе си не виждам. Как мога да бъда Огледало? Та аз съм Нищо!

- Правилно - отвърнало Отражението. - Всъщност пустотата е най-първото, начално, безкрайно огледало, защото в нея нищото се отразява от нищо.

- А аз какво съм?

- Ти не изглеждаш никак.

- Голямо ли съм или малко?

- Да.

- Какво да, нищо не разбирам?

- И едното, и другото. Ти си такова, каквото си се представяш. Едновременно безкрайно голямо и безкрайно малко, защото безкрайността и точката са едно и също.

- Странно. А къде се намирам?

- Сега - в пространството на варианти - отговорило Отражението.

- Варианти на какво?

- На каквото си поискаш. Пространството също е възникнало като следствие на твоя въпрос. Изобщо ще се появи всичко, за което си помислиш. Защото ти си безкрайно Огледало. На всеки твой въпрос ще се появят безкрайно множество

отговори.

- А аз защо съществувам?

- За да бъдеш.

- Какво мога?

- Всичко.


От Вадим Зеланд

Мнения за Бога от участници на някои форуми

Ако сме неспособни да разберем нещо, още повече "има ли Бог?", няма как да го докажем.

1. Трябва да се докаже, че ИМА Бог, и тогава да се твърди дали ТОЙ, всъщност говори, в които и да е книги.

Има ли Човек? Ако "да", ЗАЩО му е да си доказва, че има Бог?

2. Обратното е - щом Бог съществува, може и да "говори", а може и да не "говори". Доказателството се основовава и обосновава със съществуването на нещо, а не с това, което му се вменява, че (би могло да) прави.

3. Липсата на доказателства не доказва нищо. Наличието на доказателства доказва, че няма или има.

Ако липсват доказателства, че човек съществува, значи няма човек. Ако имаме доказателства, че човек е мъртъв, отново няма човек. Трябва да се докаже липса. А Бог е безсмъртен, вечен, ТОЙ Е ВСИЧКО!

Следователно Има Бог.

Един път Ура!

Касио

============================================

Щом  имаме  часовник  защо  ни  е  да  доказваме  има  ли  часовникар?

Митко

===========================================

Искам още в началото да заявя, че това е моята истина и с нея не задължавам никого! Извинявам се, но трябва да се повтарям! Всичко това съм го побликувал преди, даже по подробно!

Аз не съм се сблъсквал директно с Бога и смятам, че такъв контакт е невъзможен! Контактът е възможен само на ниво учители (водачи). По задължение съм християнин, а медитацията е моята религиа по убеждение! По медитивен път се запознах с моите водачи, контакта е постоянен вече около петнадесет години и мога да заявя никога, че не са ме изоставили в трудни моменти, никога обаче не са ми позволили и волности от рода на глезотии! Казвам водачи защото свободната ми воля е частично ограничена, причината научих от регресиите!! На някои може да звучи невероятно, но можеш да ги питаш буквално за всичко. Всеки отговор е лаконичен лишен от емоции и така е поднесен, че да го разбера без тълкуване! Не и всички отговори ми харесват, но уви........Пожелавам на всички да намерят учителите си, тогава ще разберете какво значи истинско приятелство! ВИНАГИ ДО ТЕБ!

Сега за вярата. Вярвам само на себе си, защото знам на какво съм способен когато реша да направя нещо, справка - вижте кой ви се усмихва. Никога не се моля за себе си! Молитвата ми винаги е за друг. Боже помогни му аз не мога!

Има ли БОГ - има, но няма нищо общо с породията която ни представят религиите!

С уважение!

Митко

============================================

Въпроса е не да решим какво е Бог а да разберем какво е реалноста. Разберем ли няма да се питаме има ли го няма ли го.

Аз започнах от себе си, като негово евентуално творение и подобие, както се твърди. Сега и аз знам, че го има. Не само един, много са. Сега вече правя разлика между Бог и Господ. И описаното в голямата Книга е едно посмешище, една карикатура и чиста манипулация. (В другите религии е почти същото. навсякъде вяра и тайнства).

Как се започва с изучаване и изследване?

Забравяш всичко научено. Не искаш и не очакваш нищо определено като резултати и последици. Наблюдаваш безпристрастно и непредубедено. Тогава реалноста започва да ти се разкрива. Иначе ние с посотоянното си умствено бълнуване замъгляваме дори собствените си наблюдения и заключения.

Това, което предложих е лесно на думи. Много хора ги ползват вече като клише. Но опиташ ли действително да приложиш - бедна ви е фантазията.

Знанието Е единствено продукт на преживян опит.

Вярата помага ли ви - добре е да си вярвате. Вреди или ви натоварва - замислете се.

Но винаги правото ви е валидно и зачетено. Всеки сам решава дали и какво ще избере да преживее. Дали да е свободен в полета си на орел и роб .... хм, като .... май по адекватен пример от хората за роб няма...

Най-често срещаната причина за разногласия е разминаване на същноста, която различните хора влагат в използваните термини.

Жоро Велев

===================================================

Когато човек вярва, цялата Вселена стои зад него. Такава вяра обаче може да има само човек познаващ и сътрудничещ на Бог и на законите на битието, но не и незнаещият. Неслучайно Вярата е една от дъщерите на Мъдростта. А Бог е навсякъде. Разбира се аз говоря за Бог така, както аз го разбирам. Този Бог виждам навсякъде, във всичко.

Доказателства? – те са пред очите ми. Ако искате да видите моите доказателства, трябва да погледнете през моите очи. Аз нямам думи за това. То е всеобхватно, неописуемо, велико, прекрасно и някак си съвсем естествено и истинско.

Ирис

====================================================

Като резултат от моите търсения през съзнателния ми живот, съм склонен да коригирам въпроса от "Има ли Бог?" на

"Има ли богове?". С течение на времето самия въпрос отпадна.

Според мен има богове.

Каква е тяхната същност и що за дела вършат?

През познатата ни история хората са ползвали много имена с които са обозначавали богове. В някои случаи с различни имена са назовавани едни и същи съзнания. Съзнания, защото Те са точно това. Някои от Тях са решили или са си позволили да се намесят в естествения процес на еволюция. Поне тук на Земята със сигурност, за други обитаеми и с подходящи условия за съзнателен физически живот нямам конкретно знание.

Само предположения.

Още в Библията, това оспорвано писание, много хора са забелязали, че Бог говори в множествено число: " Да създадем човека по наш образ и подобие!" Ако е един, то изказа напомня на шизофрения. Едва ли Съзнание от такова естество има шизофренични отклонения. Но знае ли човек?

На различни богове са приписвани различни способности и характери. "Аз съм твой Бог, ревнив ... Да нямаш други богове"(следователно Той знае, че има други?) За всички обаче е характерно, че били безсмъртни. Доста комично е когато безсмъртни започнат да воюват, както е описвано в стари писания. Има случаи когато са обожествявани енергии, сили, принципи. Картината е много шарена и оплетена. Кой има полза от това? В никакъв случай ние хората.

Боговете са описвани като творци. Каквото помислят и кажат става факт. И видиш ли не могат да излязат на глава със своето творение? Някакви жалки според тяхното мнение хорица? Бог заповядва "Не кради!" обаче те крадат. Заръчва "Не убивай!" но напук се изтребват, че и не само себе си. Оправданието е, че хората имали свободна воля. А за до някъде подчиняващите се хора се допуска да имат ограничена свободна воля. Каква свобода при ограниченост? Или при послушност си извоюваш привилегии? Бизнес в "чист" вид. "Ако ти направиш това, аз ще ти позволя онова." Ако във всичко сме техни подобия? Правете си изводи, като се знаем какви сме ние.

Набива ми се на вниманието, че става дума за борба за съзнания. Борса за съзнателни но подчинени черноработници. За привличане на своя страна на вече съществуващи и свободни съзнания. Борба за влияние и власт.

Всичко това защото Истинския създател и творец действително е дал свобода на творенията си. И някои от тях, по-осъзнали се но някак объркани решили да се доказват пред Големия Шеф.

Според мен на Земята има наследници, поколения хора, продукт на различни типове съзнания. С нагласи, способности и характер кореспондиращ с техния създател, попечител или колонизатор. Отдавна сме се омешали и не става дума за расово разпределение. Въпроса е в типа на съзнанието. Подобно на ситуациите когато единомишленици се събират.

"Обединението прави силата" но при единомислие.

Начина, който виждам, да узнаем истината е лично да проверяваме нещата. Да не приемаме на доверие казаното от когото и да е. "Проверката е висша форма на доверие."  Да, могат да ни заблуждават и баламосват. Но "На лъжата краката са къси."

Най-добрия за сега според мен начин/път за узнаване на истината е да започнем от себе си. Както в Йога, казват по-лесно е да опознаеш себе си отколкото света. А ние сме и умалено подобие на Света. Ако знам какво искам, кой съм, какъв съм, как съм устроен, какви са ми заложбите, способностите.... Много трудно ще е някой да ме подхлъзне или да прикрие реалността.

Такива неща мисля за Бог и боговете. За някои от нас те са братя и/или сестри, за други създатели/творци, за трети собственици или господари. Всичко зависи от типа съзнание от което сме се пръкнали или следваме, осъзнато или само на вяра.

Аз предпочитам да знам и няма да спра да търся, докато срещна първия Творец. После..., ако е Рекъл, Господ и аз... може да потворим заедно с въодушевление.

Любопитството убива котката ... но не непременно.

Жоро Велев

=========================================

Считам, че ние сме съставни елементи от съзнанието на Бог (НЕ библейския) и сме нещо като нервни клетки в неговиямозък и ЧРЕЗ нас Бог разсъждава..., тоест НИЕ сме тези, които извършват разсъжденията на Бог на различни нива, (защото в мозъка има различни видове тъкани и етапи на обработване на информацията)... наистина би трябвалообобщеният начин, по който ние мислим, да е начинът, по който Бог мисли.

Само че, за да се каже това толкова твърдо, ние трябва да познаваме цялата Вселена, да познаваме всички същества отцялата Вселена (с паралелните му там работи, с измеренията и т.н., за да можем да кажем кой е "обобщеният начин намислене във Вселената).

А и го има въпроса, че както в мозъка има много видове нервна тъкан, които се занимават със специализирана работа иобмислянето на една мисъл е разделено на етапи между тези тъкани, ние не можем да сме главният фактор за начина намислене на Бог.

Така че за сега смятам, че в даден момент от цялото обмисляне на една идея, в даден етап от нейното развитие, Богмисли като нас поне за момент. Ако Бог не мислеше като нас, ние нямаше да мислим по този начин, защото НИЕ сме Бог.

Тоест мисля, че - докато мисли, Бог за миг си мисли като нас. Тоест дуално. А дали остава дуално, не можем да знаем... и най-вероятно не, защото все пак има и баланс в реалностите, който ние доста трудно бихме могли даизмислим.

Спорт-Здраве

Времето в Менталния свят

Времето в Менталния свят

Във физическия план времевия вектор отразява разстоянието от едно събитие до друго, при това има „по-стари” и „по-млади” събития. В менталния план времето играе съвсем друга роля. Тъй като там всичко съществува „тук и сега” и всички явления са равнозначни, вектора на времето е „закръглен” /във формата на кръг бел.прев./. Но и там събитията не се случват едновременно, пък и самите понятия „миг”, „по-рано”, „по-късно” нямат същия смисъл, като във физическия свят.

Вие знаете, че в Менталния свят, който е информационното поле на Вселената, информацията се записва на частици материя от този свят, която е еднородни кванти, а не разнообразни атоми. Информацията е неотделима от частиците материя, но има и „празна материя”, т.е. допълнителен капацитет за нова информация. Значи ли, че ако потенциално съществува „нова” информация, трябва да има и „стара”? Не! Има друга система за проявление на вектора време. Може да се каже, че информацията на менталния свят може да бъде „проявена” и „виртуална”. „Празната материя” се явява носител на виртуална – потенциална информация, а „пълната материя” се явява носител на проявена информация. Понятията „вчера” и „утре” тук нямат смисъл, както във физическия свят. Тук всичко е „днес”.”

http://www.sestrasveta.narod.ru/tochka-sborki.htm

Хималайски загадки

Хималайски загадки

Със страх в сърцето, дали Хималаите ще ме допуснат до тайните си, кацнах в Катманду след изморително пътуване. Подготвен и екипиран съм за високата планина, но бях сигурен, че темата, по която планирах това пътуване е сакрална и не очаквах да открия лесно това, което търсех.

Идеята ми беше да проследя твърденията на някои учени и писатели, че Хималаите, или по-точно района на Тибет и Непал е люлка на човечеството, и че има следи от древни забравени цивилизации.

Още по-интересно ми стана при подготовката на тази мини-експедиция, че името Непал идва от две думи – думата „не”-пещера и „пал” – свещена. Целите на пътуването бяха да заснема пещерата на великия Миларепа, за която се твърди, че е една от пещерите – сомати, да разбера защо Миларепа е отишъл от Тибет в Непал, да заснема Ботра в Катманду и да разбера повече за този древен загадъчен „апарт”. Да открия забранената врата, зад която се намира сомати-пещера, да разбера повече за молебните барабани и тяхното предназначение, както и да се срещна с Будистки монаси и да получа информация от тях за древните легенди.

Не на последно място беше и задачата да направя логистика за евентуална Национална пещерна експедиция в района на Анапурна.

Оказа се, че Хималаите бяха не само гостоприемни към мен, задържаха ме в добро здраве и добра форма, но и отговориха на всичките ми въпроси. Но заедно с това ми поднесоха и нови загадки за размисъл.

И така на третия ден реших да се захвана с Ботра – тя е най-близко. Намира се в Катманду в ступата Сабонат. Вълнуващо беше да видя този свещен символ с форма от научно-фантастичен филм, който силно присъства в историята на Будизма, както и е олицетворение на силата, която пази Непал и всички вярващи.

Късметът ми излезе още същия ден. Разхождайки се по тесните, прашни улички на Катманду търсех по галериите за изкуството танка старите рисунки на високи планини и пещери по върховете, които бях виждал. Тогава в една от тях споменах името „ботра” („гуфа”) или пещера, при което младежите, които продаваха вътре започнаха да се молят и да произнасят свещени мантри. При това ме погледнаха с други очи, не като хилядите туристи, които минават оттам всекидневно.

Впоследствие станахме близки приятели. Трима от тях бяха от кастата на Ламите, което значи че в рода им от поколения наред има духовници. А на единият от тях, по име Диви, баща му работи в същия манастир, от който се интересувах.Веднага поисках среща.

И магията заработи.

От този ден нататък заваля информация от легенди, за които не бях чувал или чел, но бяха пряко свързани с темите, които ме интересуваха. Бях много щастлив, а самата експедиция още не беше започнала.

Още по тъмно на другата сутрин се срещнах с въпросния Лама, записах разговора ни, както и част от сутрешните му молитви на видео. След което се изкачих на хълма да видя свещената Ботра.

Впечатляващо! Първото нещо, което забелязах, снимайки я отблизо беше, че по нея има болтове. Та нали тя е докарана от платото на Тибет в Непал преди няколко хиляди години, когато Катманду е бил езеро. Как е възможно? Та нали болтовете са открити години по-късно. Всъщност тя има дължина между 3 и 4 м. И е излята от сплав, в която преобладава медта. Освен това е единствена по рода си, всички останали са копия. На всичко отгоре постаментът й запечатва кладенец или „инар” на непали. Веднага възникват два въпроса. Манастирът Сабонат или Храмът на маймуните, където се намира Ботра е разположен върху хълм, който се извисява над долината Катману. Значи дълбочината на този кладенец, който е на върха е 200-300 м. А освен това знаем, че постройките на всички ступи не са кухи. Около тях се правят свещени обиколки по подобие на свещената планина Кайлаш. А и в последствие разбрах, че въпросната забранена пещера се намира недалеч от кладенеца, както и няколко симетрични кръгли отвора, запечатани с медни мандала, разположени от четирите страни на ступата. Четирите кръгли отвора наподобяват отдушници.


Свещената Ботра

Всичко това означава, че под ступата най-вероятно има огромна кухина.

Слязох в града, поразен от първата ми среща с тази уникална ступа, за която си мисля, че е единствена по рода си, а всички останали са нейни копия.

Срещите ми продължиха с обиколки на ступи и манастири. Симпатичните ми придружители разпитваха и се опитваха да узнаят повече за легендите и историята, която ме интересуваше – следите от древна цивилизация.

Макар че научих някои интересни легенди, стигнах до извода, че новото поколение монаси не знае за древните истории поради недостатъчното им познание на санскрит. Оправдавам ги, защото имат много по-важна задача – да се молят за Човечеството!

Свещеникът, с който се срещнах и живее в манастира Сабонат, не знаеше или не искаше да каже за Свещената пещера, а говореше само за духовната страна на това, което видях. Засега реших да отложа любопитството си.

На другия ден стегнах екипировката и се отправих към високата планина, за да се срещна с пещерата, в която е пребивавал Миларепа. Милареп – легенда в Будизма, мъдрец и поет, лъч на надежда, живял в Тибет, Непал и Индия. Загадъчна личност, обладаваща фантастични способности, дори и левитацията. Но как и защо най-вече е живял на такова странно място като свещения връх Анапурна 4, на височина около 4 000 м, където зимата продължава безкрайно? Какво е правил там? Та нали знаем, че пещери има навсякъде в долините! Нарисуван е навсякъде с ръка на ухото – той слуша, не говори. Впоследствие разбрах, че той се вслушва в гласовете, които идват от сомати-пещерите. Рисуван е винаги в зелено, защото се е хранел само с коприва.

Пътувайки си мислех колко ли е дълбока тази пещера, дали ще мога да погледна в нея? И защо е толкова високо?

Неусетно пристигнах в красивата Похара с езерото Фева и любимия красив връх Мачапучаре.

А въпросите около свещените пещери не ми даваха покой. Знаех за трите пещери в Похара, които също бяха свещени, а може би и дълбоки, но туристически обекти. Нямах намерение да ги посещавам. Целта ми не беше да правя филм за историята на Будизма, а да намеря следи от древни цивилизации в планината.

Естествено, оказах се прав на половина. Следите са навсякъде, не само около недостъпните Хималаиски върхове, а и в прашните, застроени градове.

Но веригата върхове Анапурна – 2, 3 и 4, Манаслу, Гангапурна и заснежените превали са мечта за всеки, докоснал се до алпинизма.


Anapurna IV, в основата и е пещерата на Миларепа

Нетърпението ми нарастваше при подготовката. Ставах на изгрев слънце, за да се любувам на красивия Мачапучаре. Тази ми отнесеност доведе до грешка.

Трябвало е да помисля за друго – водачът, който препоръча мой приятел алпинист си беше ОК, с една малка подробност. Не беше водач, а носач. Направих му интервю, на което отговори положително на всички мои въпроси. Знае ли пътя, пътеките в района на Мананг, спал ли е на открито и на високо и най-важното – готов ли е да излезе извън трекинга?

Стегнахме багажа, проверих екипировката, но не предполагах, че той няма обувки за сняг. В ранни зори потеглихме.

Пропускам подробностите по тази част на изкачването, но мога да кажа, че локацията която търсех се намира по трекинга Анапурна – араунд. Той трае 20-30 дни и преминава през най-високия превал в света Торонг-Ла – 5 416 м.

Живописни долини, висящи мостове, села, водопади и реки, пътеки с керавани от мулета, падащи камъни, борови гори и здраво ходене по пет-шест часа на ден. И така наближихме Анапурна 4 – Осемхилядника! Времето беше прекрасно. Оглеждах се за пещери.

Но интересно! Преди да знаем, че това е мястото, което търся, видях нещо да се белее в подножието на върха. Възкликнах – ето я пещерата! Моят спътник ме погледна недоумяващо и се засмя. Той разбира се не знаеше къде сме.

Отседнахме в едно село с три къщи в подножието на върха. Местните ни казаха, че се намираме на един час ходене от храма на Миларепа. Много скоро разбрах, че един техен час отговаря на пет-шест наши. Та те нямат часовници!

Слънцето залезе, хапнахме, говорихме, сънувах чудесни сънища. Височината беше 3 300 м. Станахме с усмивки на лицата, разбира се с мантри и денят започна. Лек багаж – пухенки, камери и напред към Миларепа.

След четири-пет часа по стръмна пътека с денивелация от 800 м стигнахме до мястото. И разочарование – пещера няма!

Само ступа, гомпа и три-метрова статуя на Миларепа под навес.


Ступата на Миларепа, около 4000 м

Водата свърши, но спортният ми хъс надделя. Започнах да се изкачвам и да търся пещерата до предела на възможностите си. Екипировката, с която разполагах не беше подходяща за ледено – снежната граница, която прехвърлих. Без котки и пикел, изкачването ми беше рисковано. Но така и вход на пещера не намерих.

А за малката дупка, която открих, с Будистки надпис в скалите, сега няма да разказвам. Както и за прочутата история на Миларепа и ловеца. Слязах до статуята на Миларепа и забелязах, че зад нея има ясно изразен зазидан вход на пещера. Мазилката се беше отлепила. Дали това беше входа, не мога да кажа. Заснех своето предположение.

А всъщност пещерата, която посещават Будистките пелигрини се намира на 30-40 м височина в скалния масив и ясно се виждат входа и лъкът от легендата.

Ще пропусна коментарите си по този въпрос.

Потеглихме обратно. Заслизахме уморени и разочаровани. На другата сутрин посетих манастира със стоте Буди в скалното село Брага и отново разочарование! Очаквах да намеря информация за пещерата на Миларепа от някой монах, но такъв нямаше. Манастирът пустееше. Но за сметка на това успях да видя и заснема отблизо древните свещени книги, в които се описва старата и потънала в забрава история. Бяха погребани в прах.


Брага, преди Мананг

В Брага имах и друг късмет. Заснех молебдени барабани, разпадащи се от времето. В тях ясно се виждаше какво съдържат – това бяха стотици хиляди мантри, написани на пресовани папируси. А барабаните са хиляди навсякъде в района. Тогава се запитах, гледайки отвисоко селата под мен, защо ступите, които се намират в селата са с правилни геометрически форми, описващи триъгълници и други сложни геометрични фигури, а над куполите им се извисяват конструкции, наподобяващи антени.

Освен това намерих древни ступи, в които беше монтирано водно съоражение, наподобяващо мелница. То въртеше молебдения барабан непрестанно по посока на часовниковата стрелка. Какво ли произвежда това съоражение?

Тогава нямах обяснение, но по-късно ми казаха, че движещите се мантри произвеждат енергия, която не познаваме и не знаем за какво служи. А ступите я предават като мощни ретранслатори.

Но да се върнем към пещерите. Слязохме обратно при нашите гостоприемни домакини. Обмислях да се кача до една пещера, в която знаех че живее гуро. Но след като споделих своето намерение с нашия домакин, той ми каза, че знае за една много тясна пещера, която може би няма да ми е интересна и се намира на „един час” от селото.

И до ден днешен не мога да си обясня защо на другия ден събрахме целия си багаж и вместо да тръгнем към пещерата с гурото нагоре, започнахме спускане. Това спускане обаче се оказа изкачване.

След нощувка в едно Тибетско село и низ премеждия, намерихме пещерата, за която нашият домакин беше споменал, на височина от 5200 м. Не знам дали тази пещера е сомати. Не знам и за зелената светлина, която видях вътре, дали не беше от плесен по стената. Знам, че беше свещена и знам, че не успях да вляза навътре. Знам също така, че пещерата изглеждаше много дълбока.

Бях потресен от това, което почувствах.

Час след срещата ми с пещерата, Хималаите решиха да прекратят престоя ми в планината. Заваля обилно сняг, който не спря три дни. Престоят ни се обезсмисли, решихме да слизаме.

Няма да пропусна да кажа, че вечерта в кухнята край печката в Тибетското село, влязоха млади монаси от Мустанг. Те знаеха част от легендите за пещерата. Бях щастлив, все пак попаднах на следа! От тях разбрах, че пещерата на Миларепа е запечатана преди 400 години, а бях открил пещера, която е отворена.


Пещерата която автора открива

На другата сутрин решихме да слезем по най-краткия път. След като загубихме пътя в мъглата и обилния снеговалеж заедно с моя смел „водач” , и след като бих пъртина пет часа, пристигнахме в Писанг. Там глъчката и топлият чай ни върнаха настроението. Започваше снежно слизане, което в по-ниската част се превърна в дъждовно. Смяна на превозни средства и след лека, но опасна катастрофа с рейс, пристигнахме в Беси-Сахар, оттам Похара и хайде обратно в Катмаду!

По пътя се опитах да анализирам това, което бях видял и осъзнавах, че въпросите, чиито отговори търсех са се увеличили. А времето, с което разполагах е отчайващо малко.

В Катманду намерих вратите към сомати-пещерата, за която говори Мулдашев. Заснех я, но информацията за всичко видяно и преживяно, беше повече от възможностите ми.

Мисля си за експедиция и повече екипировка. Не споменавам за моите измервания с компаса по ступите в планината, за трудно доловимата разлика в магнитното отклонение, за равните дистанции между ступите и тяхното разположение. Но едно е сигурно – следите са там. Важното е човек да ги различава, а посланието на древните ясно се изразява в молитвите на Будистите за мир и добруване по света. Намерението ми е това пътуване към Хималаиските загадки да продължи.

Намасте!

Иван Мартинов - Салника

Некоторые мнения о магнитном поле

 neft  

1. Сейчас на планете 6 магнитных полюсов, а не два. Магнитные полюса север-юг давно разрушены, поэтому навигация по

компасу невозможна и производится либо по сигнал наземных станций, либо спутников. Это вам подтвердит кто угодно, и

карту магнитную с 6 полюсами достать не трудно.
2. Скорость разрушения магнитных полюсов признана катастрофической - 20 лет. Это превышает все мыслимые теории раз

в тысячу, поэтому геофизики на эту тему сохраняют гробовое молчание.
3. Опасно не поле, а его отсутствие. Так как точная датировка переворотов невозможна (датируются органические

материалы, а данные о магнитном поле сохраняются в неорганических), то невозможно говорить, выжил ли кто-то при

космической радиации или ещё каком воздействии.

----------

Русич_Веден 

Остановка Земли продлится 3 часа, потом ядро начнёт вразщаться в другую сторону. В течении 3-х часов буде

проникающая солнечная радиация. и эти три часа к Солнцу будет повернута Америка. Так что не паримся! biggrin

-----------

Юра777  

Кольская сверхглубокая скважина фактически опровергла теорию "жидкого ядра". Никакого ядра у нашей планеты нет.
Как устроена Земля никто не знает и откуда берётся магнитное поле - тоже непонятно. Как можно строить прогнозы

ничего не зная о самом предмете?


http://planeta.moy.su/blog/konec_sveta_2012_i_smena_poljusov/2012-11-16-35219

30.10.2012. Причиной урагана «Сэнди» стало падение НЛО.

Возможной причиной урагана «Сэнди» стало падение НЛО. Катаклизм начался вскоре после того, как в жерло вулкана в Мексике упал неопознанный летающий объект длиной около 200 метров.
 

Зафиксировать кадры падения НЛО удалось благодаря камерам, установленным у подножия вулкана Попокатепетль. В это время ученые вели за ним плановое наблюдение.

Кадры падения неизвестного объекта, внешне напоминающего огромное сигарообразное тело, постоянно транслирует мексиканское телевидение. Ученые до сих пор хранят молчание и не могут вынести свой вердикт по поводу произошедшего.

На следующий день метео-радар вблизи вулкана начал фиксировать незнакомые науке аномальные явления. А вскоре было объявлено о приближающемся урагане «Сэнди», самого мощного за последнии 100 лет. Сегодня тропический циклон достиг берегов США и причинил огромные разрушения. Несколько десятков человек погили, 8 миллионов человек остались без света, город Атлантик-Сити - игорная мекка, был фактически затоплен. Та же участь постигла нижний Манхэттен и ещё несколько небольших городов. Президент Обама прервал свою предвыборную какмпанию и был вынужден заняться ликвидацией последствий стихии. По мнению некоторых экспертов, именно падение НЛО стало причиной резкого изменения геоклиматического баланса и спровацировало появление урагана «Сэнди».

В этом проишествии есть ещё один интересный момент, дело в том, что этот вулкан расположен всего в 80-ти километрах от Теотиуакана - знаменитых мексиканских пирамид. Возможно этот факт также имеет какую то связь с произошедшими событиями.

 

 

по материалам 8tv.ru

Секретные территории. Солнечный апокалипсис.

Три ветви народа Силы

Три ветви народа Силы

В незапамятные времена на Земле возник народ Силы. Он вышел из теплых полуденных (южных) морей и расселился по просторам Земли. А потом собрался вновь на полуночи (Севере), в великом царстве Света. Народ силы хотел распространить Свет Истины среди всех народов Земли, но ему помешал народ Бури. Он страшными ураганами ударил по светлым.  

 

Ураганы разделили людей Силы, но не сломили. Свирепое ненастье несло холод и разрушение, и народ силы отступал под его ударами. Но настал день, когда  народ достиг  земель Прибрежья. Буря обессилела и лишь громыхала в темноте ночей,  заливала скалистые берега  дождями и трепала ветрами временные жилища людей Силы.  Но те выстояли и осели на  границах льда и ночи. Народ окреп, и никакая Буря уже не смогла бы одолеть людей Силы. Они утратили многое из сокровенного знания, но обрели бесценный опыт противостояния недругам. А вернуть древнее знание казалось им делом несвоевременным, а потому пока ненужным. И потом, вожди знали, что хранители пронесли знания через все  испытания и готовы были  поделиться сокровищами предков. Готовы. Но хотел ли этого народ? О прежнем величии рассказывали дивные легенды.  

И сказания о древней мощи интересовали всех, но принимать знание люди не спешили. Хранители хотели помочь народу подняться к былым высотам, но странствия сделали свое. Мужчины добывали пропитание,  создавали укрытия, чтобы спрятать близких от ветров и стужи. Хранители могли научить людей питаться силой напрямую, без пищи, но древнее знание интересовало только тех, кто не мог  охотиться или  строить жилища. Они становились учениками  хранителей и были их помощниками.  А когда кто-то из мудрых покидал этот мир, заменяли их и сами становились Хранителями. К ним относились с почтением и священным трепетом, ибо эти люди сохраняли древнее знание, ведали потаенное.  

Первые Хранители уходили и уносили с собой главное - стремление передать древнее знание всему народу. Они мечтали вернуть людям Силы былую мощь. А новые хранители, наоборот, сохраняя знание, подчеркивали свою избранность. Да, они не могли охотиться и строить жилища, они не умели воевать, но они сохраняли сокровище древнего знания. Они использовали его  во благо народа. Лечили страждущих, предвосхищали успехи и предсказывали беды, отводили напасти и стерегли духовный покой народа. И к ним относились с большим почтением.  Охотиться могли многие, а вот сражаться с духами, и охранять народ от темных силы способны только избранные. Когда и кем избранные? Это уже не было важным. 

В народе силы сложился клан посвященных. Они принимали почтение соплеменников и помогали своим знанием и опытом. Они провозгласили себя избранными, забыв древний завет, что  знанием должны владеть все и тогда личный успех и достижение каждого станет общим  успехом и достижением народа. Беда одного разделится на всех и станет почти незаметной и станет стимулом приумножения знаний. Новые хранители, сокрыв знания в себе, стали особой кастой посвященных. Им поклонялись, но сердца их покрывались паутиной серости через которую свет пробивался с трудом. Рано или поздно, но окно света закрывалось, и хранитель переставал  лучиться знанием и светить людям. 

Народ силы освоился на землях Прибрежья. Но оседлая жизнь на скалистых берегах для многих была скучной. Хранители рассказывали о древнем величии народа и многие хотели восстановить его. Но где искать утраченное? 

Хранители  говорили:

- Только избранные могут принять всю полноту древнего знания. Уступившие Буре должны прожить много лет свободными, чтобы избавиться от страха и сорвать с себя груз беды. Тогда они смогут принять и понять наследие. А пока мы будем сохранять его и приумножать. И рассказывали древнюю легенду про то, как перволюди пришли в этот мир по "туманной" тропе и окунулись вместе с нею в воды океана. Там родилось новое племя, вышедших на сушу предков. Они основали на полуночи Великое царство силы и  создали сокровенное знание. 

Буря пришла, чтобы погасить свет, идущий с полуночи. Она разметала перволюдей, заставила их противостоять ее натиску. Она ударила холодами и ненастьем и согнала народ  с обжитого места. Но прежде чем покинуть  земли полуночного царства, высшие посвященные народа укрыли в тайных схронах ключи к Великому знанию. Нашедший их примет всю полноту наследия и станет царствующим. Но где оно, в каких краях - то неведомо. Одни хранители говорили, что  ключи погребены в холодных водах полуночных морей. Другие считали, что ключи  укрыты в теплых полуденных водах, откуда и вышли перволюди. Не было единства среди посвященных. Одни старались доказать другим свою правоту, но не могли их убедить. 

И народ Силы, осевший в Прибрежье, разделился. Одни встали на сторону Хранителей, говоривших о полуночных морях. Другие  сердцем приняли слова о полуденных водах. И началось разделение. Найти ключи к древнему знанию мечтали все, но где искать? Единый народ распался на три ветви. 

Одни говорили:

- Мы пойдем в холодные полуночные моря и там отыщем  священные колючи. Мы принесем их и возродим былое величие!

Другие стояли на том, что искать надо в теплых полуденных морях. Они тоже говорили:

- На полудне мы откроем кладовые света и вернемся в Прибрежье, чтобы  снова засияло Великое царство предков.

А третьи считали, что ключи спрятаны в глухих лесах Прибрежья, которые покрывали его дальние оконечности. Они говорили:

- Зачем древним мудрецам было прятать основу там, где ее трудно найти? Она здесь. Буря толкала нас к этим землям, и мудрецы знали, что народ придет сюда. Здесь и укрыли  будущую силу.

Долго спорили и некогда единый народ, в стремлении к возрождению былого могущества, разделился на три ветви. Каждая из них стала самостоятельной. И даже назвали они себя, словно подчеркивая истинность их знания о том месте, где укрыто древнее знание. Влесы считали, что искать надо здесь, на землях и в лесах Прибрежья и в водах океана, на берегу которого они осели. И новым названием своего народа будто подчеркивали - в лесу. Белоглавы  доказывали, что сокровище предков спрятано на полуночи и назвали себя так, чтобы  все знали: их головы покрыты белыми снегами, в которых они будут искать наследие перволюдей. Третьи стояли на своем: сокровище на полудне, в водах теплых морей, откуда вышли перволюди. И назвали себя Ары - ищущие свет. 

Три ветви одного могучего ствола, три народа, устремившихся на поиски Великого  знания. Каждый начал свою жизнь. Одни ушли на полночь и осели на скупых берегах холодных морей. Другие отправились в столетний путь на полдень. Они шли и всюду оставляли свои следы. Там, где останавливались Ары, возникали поселения, рождались народы, которые расселялись по окрестным землям.

А Влесы остались в Прибрежье. Они ближе других подобрались к  корням. Узнали и поняли многое, и совсем немного оставалось, чтобы принять последние ключи и возродить  мощь перволюдей, да вновь ударила Буря! Бурейцы словно ждали часа, когда знание  возникнет из ниоткуда. Страхом и ураганами  разметали Влесов по всему Прибрежью. Но  ведуны успели скрыть обретенное в  тайных убежищах. Буря напрасно свирепела, бушевала. Ее народ  метался в поисках схронов, по землям Влесов, но знание было надежно спрятано и ничего не  нашли бурейцы. Так и осталась древняя мудрость в тишине тайных схронов.

А народы братья - Белоглавы и Ары, прознав об ударах Бури, поспешили на помощь, да наткнулись на невидимые стены. Бурейцы  растащили по землям крохотные копии своего главного талисмана - маленькие багровые кубики - и закопали их  так, чтобы отделить  братьев друг от друга. Кубики черпали силу и мощь огня, заключенного в недрах Земли и создавали невидимые, неощутимые стены. Злоба, ярость, глупость, зависть - все темное и грязное проходит сквозь них свободно. А вот любовь, доброта и свет знания оседают в невидимой паутине, и не могут прорваться сквозь нее,  обрекают людей на разделение и непонимание.

Придет время, когда древнее знание восстанет в величии и мощи! Только когда это будет? сопротивление восстановлению единого знания было заложено еще в стародавние времена. Тогда люди и  нелюди обитали рядом, народ Бури создавал стены разделения и стремился подчинить себе остальных. Они ссорили братьев и соседей и жаждали, разделяя  властвовать!

Канули во мглу времен  мистические схватки  начала мира, выстроилась жизнь и определились основные ценности. И казалось, что мир обретает стабильность, культура людей возводит цивилизацию к новым высотам, народы тянутся к вершинам Духа. Казалось ! Но по-прежнему мир трясут войны и катастрофы.  Разделение народов случилось давно,  и человек искренне полагает, что это единственно возможный вариант развития.  Вряд ли можно обозначить календарные  расстояния, которые отделяют нас от эпохи, когда воины Бури создавали таинственные стены разделения.  Но они действуют до сих пор, делят народы и сердца людей, порождают злобу, ненависть и суррогаты духовности. Но сколько бы ни пытались люди разрушить стены, они только крепнут. Устроены они так, что силу разрушения направляют на собственное укрепление. И сколько бы люди ни пытались разрушить их, магические построения будут крепнуть и разделять народы.  А надо-то немного - понять для чего их создали бурейцы, какую задачу ставили перед собой те, кто десятки тысячелетий назад опутали мир страхом, и повелевают народами, разделяя и властвуя! 

Глава из романа "Седьмое имя" Шерстенникова