"Операция Тера" 2 том, послание 33

Послание 33:

ВРЕМЕ Е ЗА РАКЕТАТА­НОСИТЕЛ!

2 януари, 2002

Имаме няколко неща да ви кажем днес в по­близък и по­далечен план. Най­близкото нещо за вас на времевия хоризонт е едно голямо събитие, което ще отбележи разделянето на различните реалности една от друга до такава степен, че те ще започнат да се преживяват събития, които няма да бъдат споделяни от останалите реалности, които ще се появат. Това събитие ще бъде почувствано във всяко кътче на света като много дълбок шок такъв, който ще стресне дори най­дълбоко заспалите индивиди за да ги накара да осъзнаят, че светът вече никога няма да е същия.

Събитияята, които предшестваха този предстоящ шок са сравнително меки в сравнение с това, което идва сега и което ще последва след него в сравнително бърза последователност. Вие сте почти на прага на разделянето на пътищата и това ще стане по­очевидно за вас скоро след като е изминало достатъчно време, което да ви даде възможност да погледнете назад и да видите шаблона. За да поставим това в подходящ контекст, искаме да използваме наблюдаван от учените процес като метафора за онова, което предстои да се случи. Както е с всички метафори, ще опростим прекалено една сложна ситуация, за да илюстрираме мисълта си достатъчно добре така, че да успеете да довършите останалото сами.

Когато една жива клетка е на път да започне да се дели, се случват определен брой неща. В периода на почивката, хроматина ­ онези нишки от ДНК, които носят генетичната информация за клетката и организма, се разпръскват навсякъде из ядрото и става трудно да различиш къде свършва едната и къде точно започва другата. Когато обаче приближи момента за разделяне на клетката на две отделни половини, хроматина започва да се разклонява и да се отделя от останалите влакна така, че те да образуват отделните хромозоми, които могат да се наблюдават като такива под микроскоп. След това те се възпроизвеждат, а двете идентични двойки се подреждат покрай екваториялната зона на клетката, която ще се превърне в равнина за разделяне, когато този процес приключи. Междувременно, "полюсите" на клетката са мигрирали така, че сега са противоположни един на друг и под прави ъгли спрямо екваториалната равнина по начин, който не се различава особено от отношението между вашите полюси и екватора на вашата физическа планета. Фините нишки от центъра на всяка хромозома се прикрепват към тези полюси (едната от двойките отива към един от полюсите; другата двойка се прикрепва към другия полюс) и когато всичко се изравни, клетката се вдлъбва навътре в зоната на екватора и се разделя.

По време на този процес в началото нещата се развиват сравнително бавно, но когато най­после се изравнят, процесът завършва доста бързо. Същото е и с вас сега, както и с вашия планетарен процес. Сравнително бавен беше процеса на сортиране на групи и на подравняването с тези полюси по съдба, но следващото събитие ще бъде "изстрел, който ще бъде чут от целия свят" и той ще отбележи "началото на края" ­ тази точка, в която различните реалности физически се отдалечават една от друга в посока към своите полюси "предопределени по съдба." С други думи, независимо от факта, че можете да погледнете назад към предишната година като на период на значително ускорение, особено от Септември насам, когато се случи това събитие, нещата ще започнат да се движат на бързи обороти и много неща ще последват в бърза последователност точно както клетката бързо се разделя на своите нови "дъщерни клетки", които след това се отдалечават една от друга и оттам нататък вече се движат поотделно.

Клетката се дели само на две клетки, а при този процес ще се отделят няколко различни реалности, но основното, което трябва да схванете тук е значимостта на това следващо събитие от гледна точка на това, че маркира началото на това действително движение на отделни реалности, а също и да се подготвите за скоростта, с която ще започнат да се развиват събитията след това. Независимо от шока през Септември и някои от нещата, които се случиха след това, последните седмици бяха сравнително спокойни в сравнение с онова, което предстои. Съветваме ви да не забравяте да дишате, да останете дистанцирани докато наблюдавате всичко това да се случва и да си дадете сметка, че за онези, които са предопределени за Тера това може да се счита като "ракета­носител" за вашето пътуване в тази посока. Няма такъв, който да не ПОЧУВСТВА това влияние, но има много начини, по които можете да го възприемете. Ако бяхте със затегнат колан на място в космическата совалка и ракетите носители се отделят, ще почувствате влиянието на това и ускорението, но ще знаете, че това ви отнася нагоре към вашата дестинация и мисия. Можете да изберете същата реакция спрямо това, което ще видите на сетивния си екран и ще бъде добре да направите това. Вместо да гледате на събитието като на нещастие, много от вас ще са в състояние да кажат "Най­после! Вече сме на път".

Много от вас, които четат това са поели по пътя си отдавна и са преживели много измествания в своето разбиране и възприятия. Сега, обаче, времето за научаване и обработка ще се промени от разбор на нещата от миналото към разбор на нещата, които сега идват във вашия живот. Много от вас са все още в процеса на напускане на своите стари отношения и обстоятелства. Това може да продължи известно време за някои от вас, но повечето от вас ще намерят скоростта на промяна в своя живот като вълнуваща и ще преживяват все повече и повече радост по време на пътешествието, което ще започнете да преживявате като устрем към свобода след като оставите онези хора и неща, които ви теглят назад. Помните ли старото заглавие Да наследиш Вятъра? Вие ще наследите вятъра. Ще свикнете да се носите като вятъра, да се движите толкова бързо, че да се появяват сълзи в очите ви, но това ще бъдат сълзи на радост от това, че най­после сте на път и можете да почувствате движението докато се носите към своята дестинация.

Другите също ще претърпяват бързи промени, но това няма да им носи радост ­ отчасти защото ще губят много от това, към което са привързани: картини от реалността, които трябва да се променят пред лицето на събитията които ще последват, начини на съществуване, които вече няма да са възможни. Много от нещата приемани за даденост ще отминат и онези, които могат да преминат през тези времена с елегантност и да се предадат ще преживеят учудване и благоговение пред това разгръщане. Хората ще гледат пепелта на своето минало и някои ще разбират, че това разчиства пътя за ново начало, докато други ще се ровят в пепелищата опитвайки се да възстановят нещо, което са си наумили да вземат със себе си ­ да вземат със себе си онова, в което вече няма живот в едно напразно усилие да останат вкопчени в оня живот, който си е отишъл.

Лесно е да посочваш с пръст и да обвиняваш, но както казахме преди, когато стигнеш до сърцевината трябва да обвиняваш Създателя, който е създал всичко, което виждате и чувствате. За Създателя всичко е "добро", защото изпълнява своето предназначение в Сътвореното ­ да осигури преживявания на Създателя, за да може той да се радва чрез своите творения. Този шок, който идва е част от един голям план за изход на Сътвореното. Нищо няма да остане от стария свят след като той приключи. Всеки ще си е отишъл от настоящата планета през едно от местата за излизане или друго. Всеки ще преживее непрекъснатост в наблюдаваната от него реалност, но това събитие ще маркира времето, когато не всеки вече ще преживява една и СЪЩА реалност. Ако можехте да направите сравнение щяхте да откриете, че различните хора преживяват различни неща и тази тенденция ще се усилва докато се движите през времето към финала на драмата на 3­измерната Земя.

Докато нещата продължават напред, ще започнете да виждате по­ясно своята дестинация чрез принципа на контраста с всичко, което се случва. Подобно на това, другите хора с други дестинации ще започнат да виждат СВОИТЕ дестинации по­ясно така, че ще изглежда сякаш всеки друг, който не споделя съответното мнение греши, но това движение ще постави всички на местата им по един или друг начин.

Например, ако чуете, че към вас се приближава голяма планета или комета, която ще предизвика изместване на полюсите или катаклизми през 2003 година, това е възприятие, което принадлежи на съответния път за изход и вие просто позволете на онези хора, които възприемат това да го направят. Този път не е "вашия" и той не води до Тера затова вие трябва да се съсредоточите единствено в пътя, който Е "ваш" и да следвате онова, което се представя в живота ви, което ще продължава да ви води в тази посока. Много е говорено в миналото и много сценарии са описвани, които не са се проявили ­ масово пришествие, Фотонен пояс и т.н. Сега, обаче, многото пътища, които биват "видени" от онези, които могат да "видят" сякаш идват, за да отминат. Дори сценариите, които са създадени от измамниците ще трябва да отминат за някои хора по някакъв начин, защото мисълта създава и ако достатъчно хора вярват в определен резултат, техните комбинирани мисли ще проявят тази реалност. Ето защо споделяме тези неща с вас ­ защото онези, които са кодирани, за да реагират и могат да усетят тази реакция ще прибавят своите енергии към другите, които мислят като тях и които чувстват като тях и ще прояват онова, за което ви говорим.

Наистина е парадокс това, че Тера вече съществува и все пак вие трябва да се изравните с нея, за да ви се прояви. Това е реципрочно отношение, нещо като огледало. Тера ви зове, а вие търсите Тера. При изравняването с визията ще се получи нещо като фиксирането от ракета с насочено действие. Докато четете тези статии, вие се "фиксирате" върху "целта" Тера и Тера ви привлича чрез своето присъствие на вашия сетивен екран. Това не се отнася за всеки и макар да ви изглежда, че сте само в тези възприятия в сравнение с онези около вас, помислете, че има почти 6 милиона от вас и ще имате ДОСТА голяма компания щом отново се съберете заедно. Били сте заедно преди в групи с различни размери и в различни исторически места и периоди, но сега идва времето, когато още веднъж ще се съберете заедно на едно място преди да станете готови и да тръгнете на други пътувания по своя път обратно към Източника и крайното си разтваряне като отделно същество.

Онези от вас, които отиват на Тера ще останат там достатъчно дълго, за да създадат колонии и да родят деца, а след това ще се заемете с нови приключения в космоса. През следващия век плюс още известен брой години вие ще се фокусирате върху Тера, а след това ще приключите с това и ще се изместите. Такава е природата на нещата. Едно проучване води към следващото, а следващото към някое друго и така до безкрай. Сега Тера ви зове и тя е вашето безопасно пристанище от бурята, която се задава. Помнете това. Бурята, която се задава сега е вашата ракета­носител, която ви повдига към вашата мечта за свят без бури, без войни, без смърт и ако започнат да ви липсват гръмотевиците и светкавиците, ще можете да пътувате до по­диви места, за да си ги припомните, но Тера с нейния мир ще бъдат вашия дом за останалата част от настоящото ви прераждане. Когато настъпи време да напуснете просто ще си промените формата и ще се преместите. Няма да има болка. Няма да има смърт. Няма да има тъга ­ никога вече. Е, ТОВА ще е нещо страхотно, нали? Очакваме да ви видим сред нас отново сред нас.

Amen, Adony Sabayot. Ниe смe Райското Войнство.