"Операция Тера" 2 том, послание 26

Послание 26:

КРЪСТОПЪТИЩА

18 септември, 2001

Скъпи приятели, знаем, че вашите сърца се натъжават, когато се замислите какво става около вас. Ние винаги сме с вас и ви закриляме с нашата любов и ви заливаме с доброта. Ние сме и между вас в човешка форма макар, че вие не можете да ни познаете - освен чрез нашите действия, или чрез начина, по който се чувствате в наше присъствие. Но ние сме тук, за да споделим това пътешествие с вас и вие трябва да осъзнавате това толкова цялостно, че да можете сами да усещате присъствието ни. Светът ще вижда едновременно и ангели и дяволи - в зависимост от "очилата" на зрителя. Онези, които таят омраза, гняв и отмъщение в своите сърца ще виждат дяволи, зло и врагове навсякъде. Онези, които таят желание за любов, състрадание и един по­-добър свят, ще виждат ангели, които помагат. Това, което човек вижда е отражение на онова, което е вътре в него. Това е начинът, по който Създателят успява да види себе си, отразен в Своите творения.

Именно това понятие за добро и зло е служило, за да даде на хората възможност да проучват дуалността - при това е служило добре. Тези понятия са добре отразени в Земните религии и морални кодекси. Но време е вече да отстраним понятията, изчерпали своя капацитет да ви информират. Всичко, изтъквано в пороя от думи изтекли след атаките, беше резюме на познанията и вярванията, натрупали се до този момент. Не беше казано нищо наистина ново. Не бяха направени нови откровения. Само старите реакции, пременени в нови одежди. Тялото отдолу е същото и реакциите - напълно предсказуеми, основани на същите възгледи, които някой е имал преди атаките.

Това е много плодоносно време, с много възможности. От една страна, то е сумиране на познанията и опита, събрани през всичките животи изживени в хода на историята на планетата. Ако човек погледне на Земята като на лаборатория, в която се правят много експерименти, това може да се счита за времето, в което резултатите биват вписвани и публикувани. След това всеки може да види какво е било научено от експериментите и тези заключения осигуряват основата за изцяло нови експерименти в хода на живота и времето.

При всяко от ставащите събития ­ а такива стават много ­ човек се сблъсква с избора как да реагира. Ще бъдете ли погълнати от хаоса? Ще си седите ли там - ден след ден - кършейки ръце и премисляйки сцените отново и отново? Ще спрете ли да живеете, за да се залепите за телевизора? Имате избор. Можете да останете хванати в драмите, пласирани покрай най-новите новини или "доказателства" за тази или онази теория, а можете да се разграничите от това и да го оставите. Нямаме предвид да отказвате на молбите за помощ, които биват отправяни пряко към вас. Нямаме предвид да не предлагате своите молитви и любов на другите. Имаме предвид начина, по който подхранвате ума си и по който си позволявате да бъдете използвани като източник на храна от онези, които се хранят с ВАШИТЕ емоции, защото има такива, които правят точно това, колкото и странно да ви изглежда то.

Преди време говорихме за двете полярности и сега ще е добре да се върнем на тази тема. Ако си спомняте, тези, които са от полюса Служещи на себе си, са на път да надделеят над другите. За тях никога няма достатъчно сила, тъй като липсата на любов в техните сърца ги оставя толкова изпразнени от чувството, че не могат да имат нищо, освен най-преходно удовлетворение. В известен смисъл онези, които контролират Земните ресурси са измежду ­бедните: независимо от тяхното голямо материално богатство, техния живот е празен, изграден около придобиването на неща ­ на безжизнени абстрактни неща, които никога не могат да им дадат или да им отвърнат с любов, ­ те подпомагат повече смъртта, отколкото живота. Може да става дума за най-­хубавите вина, за най-­красивите дрехи и за царски живот, но те са и "роби на своя навик" със своята неутолима нужда за повече и повече сила, за повече и повече от всичко. ­ Това е едно наистина самотно съществуване. Тези неща не им донасят щастие. Не им носят радост или мир. Те им носят повече цинизъм, отколкото надежда. Носят им горчивина, а не сладост. Децата им не са свободни да следват своите мечти. Съпругите си са избрали заради връзките, които могат да осъществят, а не от любов. Точно както кралските семейства в миналото. Те са владетели, но непрекъснато трябва да дебнат край портите, нащрек за онези - другите, които се стремят към тяхното положение; винаги трябва да правят необходимото за пресметнатия от тях резултат. Какво удоволствие има в това? Каква свобода има в това?

Затова все по­закоравяващите им сърца, техния цинизъм и презрение към останалата част от света и стерилността на техните животи ги оставят празни, изолирани и отегчени. Бизнесът за тях е на първо място и дългит път към целта взема своя дан, изисква съответните жертви и оставя такъв човек по­самотен, отколкото е бил преди. Удовлетворението от това да си броиш парите е наистина лишено от съдържание и най-­обикновеното дете, което има свободата да играе където си иска е по-­богато от тях, според нашата скала за измерване на нещата.

Всичко трябва да се изиграе и ако знаехте степента, до която тези малцина са ограбвали останалите, щяхте основателно да се ядосате. Те са грабили много повече от пари, сила и ресурси. Те са ограбили света от надежда, честност и още толкова много потенциални радости. Те, обаче, не са изминали този път неподкрепяни. Всеки един от вас е допринасял за тяхното богатство и сила, бидейки част от икономическата система. Ако бяхте решили да се освободите от това, ако бяхте пожелали да спрете да поддържате властващия елит, помислете какво щеше да е необходимо. Щеше да се наложи завинаги да осигурявате сами собствените си нужди. Нямаше да можете да говорите по телефона, да изпращате писма, да използвате готварската си печка, или да се ползвате от плодовете на цивилизацията -­ библиотеки, развлечения, дори храната и лекарствата, дори от своите домове и коли. Помислете за това. Всеки ден по безброй много начини вие плащате за нещата, които са плод от труда на други хора с пари. А те работят, за да изкарат пари и да си купуват нещата, които са им необходими за живот и които на свой ред са били изработени с труда на някой друг.

Парите всъщност са само едно договорено средство за обмяна. Сами по себе си те нямат стойност. Сега, когато имате електронни комуникации, електронно съхраняване на данните и взаимната връзка на компютрите чрез телефонните линии и сателитите, всичките ви пари дори не са необходими, освен на местно ниво. Всичко се съхранява под формата на единици и нули в компютрите. Вашето общество е изградено на компютрите. Дори в най-­примитивните райони евентуално играят с парите и ако ги проследите обратно до техния източник, в края на веригата ще откриете компютър. Затова, докато се ядосвате на тези хора и тяхното презрение към останалата част от света, на първо място трябва да поемете отговорността, че вие им давате тяхната сила. Това не е станало за една нощ. Това придвижване към централизирането на властта в ръцете на малцина продължава от дълго време, ­ наистина много дълго време.

Едно от нещата, които ще излязат от хаоса в тези дни, е възможността да се замислите над всичко. Ще забележите, че докато хората се борят, за да се заловят за нещо от онова, което се разгръща, влизат в конфликт с логиката. От една страна някои от вас чувстват, че не трябва да влизате във война, но също и, че атаката не може да остане без отговор. Във вас самите се борят две противоположни желания. Желанието да сте свободни, да не поддържате системата, имаща нещо общо с войните като решение на проблемите, но и желанието да се ползвате от благата, които тази система ви дава. И ако дори решите да отидете някъде в пустинята, какво ще ви даде това? Къде ще отидете, ако се нараните? Как ще оцелеете? Истина е, че на планетата ви все още има хора, които живеят по-­близо до земята. Щастливи ли са в резултат от това, или техният живот също е изпълнен с борба - както вашия? Те прекарват почти цялото си време, за да се сдобият с храна и изградят подслон, в разказване на истории или в изпълняване на ритуали. В крайна сметка, те не са много по-­различни от вас. Вие също прекарвате почти целия си живот в "изкарване на прехрана", а вашите истории идват с помощта на видеото, киното, телевизията, книгите, вестниците и списанията и личните страници в Интернет. Всъщност разликата не е толкова голяма, нали?

Защо казваме всичко това? Защото докато не станете способни да проявявате нуждите си директно от матрицата на Източника, никога няма да сте свободни. Винаги ще участвате в борба за живот и винаги ще има някой, който има повече сила от вас и я използва, за да получи преднина пред останалите за своя изгода. Те лоши ли са? Или просто са заседнали в същия затвор като вас? Въпреки тяхното богатство, те са поробени също като вас. Никой от вас няма истинска свобода.

Стигнахме до мястото, където ще ви бъдат предоставени избори от различно естество. Те вече няма да се отнасят до това какво да облечете днес, или какво да сготвите за вечеря, или кога да измиете чиниите. Това ще бъдат фундаментални избори, един вид "последен изпит" с малки квадратчета по изпитния протокол, в които се нанасят резултатите. Когато бъдете изправени пред събития, какво ще изберете - да се спуснете в ямата на гнева и борбата, или да се протегнете към нещо по-­високо - да преобразувате съществуването си и да сграбчите следващото стъпало от стълбата към "рая"? Нарекохме това послание "Кръстопътища", защото това отразява настоящите ви преживявания. Ще бъдете изправени пред много "кръстопътища" в идващите дни. Кой път ще изберете? Този, който води надолу в хаоса и смъртта или оня, който води към ред и живот?

Вече описахме полярностите с тези термини : Служенето на себе си е избор на ентропията, хаоса и смъртта. Служенето на другите е изборът на ред (любовта е "поръчващата" сила, въздействаща на матрицата от светлина и е в основата на всички форми), избор на живот. Тя утвърждава живота. Тези две полярности всъщност са двете противостоящи си сили и резултатът от всяка от тях е предсказуем и може да се види достатъчно ясно. Едната спирала води надолу, а другата нагоре. Ще имате възможността отново и отново да избирате в коя посока искате да отидете ­ по спиралата нагоре, или по спиралата надолу.

Когато бъдете хванати в мрежата на идеите, че има врагове ­ а доводи в тяхна полза се намират достатъчно. ­Вие се изживявате като жертва. Избирате спиралата надолу. Дали има хора работещи синхронно за постигане на определени цели ли? Абсолютно. А дали вие самите работите в синхрон с други за създаване на нов свят за подпомагане на планетата в нейния възход? Надяваме се! Дали това също е заговор? Дали вие участвате в заговор - относно възцаряването на "Рай на Земята"? Надяваме се! Няма нищо лошо в това да работите съвместно с други за постигането на определени цели. Помислете за пистолета. Това е само парче метал, отлят в определена форма. Може да се използва за забиване на пирони, като тежест за притискане на хартия, или като смъртоносно оръжие. Направен е за смъртоносно оръжие, но не се превръща в такова, докато някой не го вземе и използва по този начин.

Същото е и с всички тези идеи за "заговорничене", които се носят наоколо сега. Ако решите да изберете спиралата водеща нагоре - ще изоставите тези идеи и няма да ги използвате, за да се изживявате като жертви чрез тях. Има ли злодеи - има и жертви. Само ако носите лещите, които дават възможност да виждате Създателя навсякъде накъдето погледнете, ще се отървете от позицията на жертвата. Тогава - и само тогава - ще се освободите от системата и от това да допринасяте за нейния прогрес към световно господство ­- власт над другите, ­ която е границата на полярността Служба на себе си. Казваме всичко това с цялата си сериозност. Това е кръстопътя, с който ще се сблъсквате отново и отново. Ще се протегнете ли нагоре, за да установите своята божественост и за да останете в "рая", или ще се потопите в хаоса и ще изберете пътя към "ада"? Това са двете възможности за избор, които лежат пред вас. Те са само две. Какво избирате сега и какво ще изберете следващия път, когато ви се предостави същата възможност за избор? Всеки път, когато трябва да избирате как да реагирате на онова, което ви се представя, това ще е поредния кръстопът за вас. С течение на времето ще започне да ви се струва по-лесно, защото другите избори ще са останали зад вас и ще сте открили, че предпочитате да продължите в посоката, в която намирате мир.

Amen, Adony Sabayot. Ниe смe Райското Войнство.