Антисветове - книга на Орис - 9

Расите на антиките

Независимо от големите различия вътре в населението на всяка страна Антисветът е заселен основно от две раси или видове, които са преминали своя еволюционен път в посока на саморазрушаването и кризата на видовете. Но все пак на някакъв етап те са могли да се спрат пред самата граница на пълното самоунищожение, макар че при това са претърпели значителни изменения в методите на своето размножаване.

По силата на тези еволюционни обстоятелства при тях започнали много бързо да се развиват отраслите на науката генно инженерство и клониране, благодарение на което частично им се отдало да създадат оптимални критерии за своите две раси. С помощта на генетиката те практически изцяло изменили първоначалния строеж на своите несъвършени (по тяхно мнение) тела и придобили своя съвременен „съвършен” облик.

Тук се крие частичното обяснение на това защо именно антиките така внимателно започнали да изучават земното човечество и да проявяват такъв жив интерес към хората: формата на нашето тяло, която привидно е продукт на тяхното съвместно творчество от преди милиони години, носи в своите клетки не само информация от човешкото, но също така и от далечното минало. Значително изменената и усложняваща се с времето ДНК на човека, съдържаща в себе си фрагменти и активни генетични кодове на изначалната антиковска ДНК, представлява сега безценно наследство не само за самите антики, но и за някои други космически цивилизации, претърпели в хода на своята еволюция катастрофални деструктивни изменения. 

 

Те се опитват да намерят сред нас тези свои генетични аспекти, които са изгубили в хода на своето еволюционно саморазрушение и принудителна трансформация, за да използват тези значително укрепили се и усъвършенствани кодове с цел да ги вклинят в своя генотип и да създадат по такъв начин нова форма – по-съвършена и адаптирана към условията на съществуване на дадената раса. Засега, макар и с голям труд, това частично им се отдава и от известно време в техните подземни реалности, както и на някои други планети от Черния Конус на Тъмнината, в резултат от многократното клониране на антики и земляни, вече се появиха немалко зловещи (по нашите човешки критерии) полухуманоидни особи – полухора-полуживотни, взели само по малко и от едните, и от другите.

Най-главните и разумни сред тях са малки и много слаби, с тънки кости и абсолютно плешиви, с ръст 20 см (младите особи) до 130-150 см. Тях не можем изцяло да ги отнесем към хуманоидната клонка на живота. Две кръгли и изпъкнали, напълно лишени от вежди червени очи са разположени от двете страни на огромна глава, която има почти цилиндрична форма и е разположена на много тънка шийка. 

 

Носът е дребничък, като че ли изравнен и практически не се отделя над гладката повърхност на главата; тънки сиви устни с много малка, подобна на изопната тръбичка уста, уши малки, практически без ушни раковини. Общуват помежду си не само телепатично, но и с помощта на едносрични протяжни звуци с преобладаващи в тях гласни: "вуу-фюу", "фюи-веи", "воо-фюю", "веу-веьоу-фюи", “тии-тяи-фи”… 

 

Да се слуша техният разговор, напомнящ чуруликането на авлигата, е приятно, но нищо не се разбира. Затова в контакта си с хората те предпочитат или телепатично общуване, или частично проектиране на своето съзнание в съзнанието на човека и в това те са големи майстори и специалисти.

Мише сивият и зеленикаво сивият цвят на кожата на антиките изглеждат много отблъскващо за хората. Те ходят основно на два долни крайника, дългите им горни крайници с шест пръста имат нещо като тънки мембрани, които им позволяват много бързо да се придвижват в пространството на четириизмерния свят. Стъпалата им приличат повече на лапи с шест пръста. 

 

И още една интересна особеност: обитателят на Антисвета в един миг може по свое желание да преустрои острите подвижни нокти на крайниците си в обикновени, здраво закрепени нокти или за няколко секунди да превърне всеки от своите крайници в дълга змия, която може виртуозно да използва. В нормалното, обичайно състояние техните тела са с достатъчно устойчиви и плътни на пипане форми.

Дрехи, каквито ги разбираме ние, те носят немного, основно жреците на храмовете и управителите или техните наместници в големите страни. Чувственост изобщо и срам, в частност, сред тях изцяло отсъстват – във всичко се проявява рационалистическата нагласа на ума и прекомерната интелектуалност. Начин за размножаване – такъв като при хората – при тях няма, защото практически цялото им потомство се ражда в лабораторни условия. Те постоянно възсъздават изкуствено самите себе си и без постоянно усилване на своя генотип с човешка ДНК антиките много бързо биха измрели.

Бракове липсват. Родените посредством генетично клониране деца се дават в специални заведения, където получават елементарно възпитание и образование. Особено надарените и талантливите още от детството започват да се специализират в зависимост от своите способности и наклонности. Но това го има не във всички страни, а само във високо развитите.

Всички антики значително превъзхождат човека и по сила, и по психически възможности: хипнотизъм, телепатия, умение за телепортация и прочие. Повечето от тях се отнасят към човека с интерес и без страх, напълно уверени в своята безопасност и неуязвимост. И това не е лишено от основания: при мощното въздействие на деструктивните енергии по време на контакта му с тях в човека обикновено възникват чувство на всепарализиращ страх, задържане, спиране на дишането, които е практически невъзможно да се преодолеят даже посредством противоположно насочено усилие на тренирана воля. 

 

Вторият тип разумна раса на антиките е значително по-голяма от първата по своите размери (над три метра) и е представена само от особи от мъжки пол; тяхното размножаване става не в лаборатории, а посредством пряко клониране – отскубване от тялото на възрастната особа през определени промеждутъци от време на идентични миникопия, които растат бавно и в началото живеят като че ли в една обща аура с антиката-прототип.

Вниманието привлича необичайно гъстата козина – от тъмно кафява до сива на цвят, покриваща телата на тези гиганти-антики. Цветът на кожата при младите антики от тази раса е значително по-светъл, отколкото при възрастните – всички те са покрити със сиво-лилава гъста къса козина, а в полуживотинските им хищни черти отчетливо се проявява тяхната много зловеща и непознаваща човешка жалост природа.

Сред обитателите попадат и направо истински чудовища-гиганти. Тяхната природа в сравнение с останалите е по-женствена, но това е изцяло нехуманоидна форма на разум и затова по нито един от признаците не трябва да бъдат сравнявани с хората: това са огромни, периодически свиващи се и след това отново саморазвиващи се черно-лилави, подобни на мъгла съсиреци тъмнина. 

 

Те са останали в гравитационното поле на Земята от онези далечни доисторически времена, когато на нейната повърхност условията са били приблизително такива, каквито сега са останали само дълбоко в центъра на планетата. В четириизмерното пространство на Антисвета те могат да се въплъщават на много продължителни периоди.

Освен основните две изброени по-горе четириизмерният Антисвят се населява от още една, най-многобройна и древна, но най-малко разумна част от демонични същества, заселили се тук много по-рано от антиките-джуджета. Работата е в това, че нашите учени, предполагащи пълното изчезване на доисторическите животни в резултат от настъпването на нашата планета на период на вечна замръзналост и по никакъв начин недопускащи други форми на съществуване на съзнанието освен физическата, изпадат в голяма грешка.

Да, тези т. нар. „доисторически” гигантски животни поради силната планетарна катастрофа са изгубили своите белтъчни тела и не са били способни да оцелеят в рязко изменилите се условия. Но нали съзнанията (душите), одухотворяващи тези плътноматериални форми, никъде не са изчезнали, а само са се преселили на други, по-пригодни за тяхното съществуване слоеве на обитание – в многоизмерните сфери на пространството на Антисвета. След продължителна инкарнация в силициево-метанови тела те тръгнали по пътя на по-нататъшната си еволюция в по-фините слоеве. 

 

За изтеклите милиони години бившите бронтозаври и динозаври, тиранозаври и алозаври са могли да достигнат степен на частично осъзнаване, но те все още остават диви животни с всички присъщи за животните инстинкти. За своята дълга история те така и не са могли да достигнат високо ниво на самокултивиране на разумна плазма, но затова пък много силно са преуспели в развитието на такива демонични качества, поощрявани в Антисвета, като пределна кръвожадност и жестокост, неимоверна войнственост и отсъствие на страх от смъртта на бойното поле. Именно тези техни наклонности са определили по-нататъшната им съдба в историята на Антисвета.

Всеки от тях има великолепни широки крила както при прилепите, но да ги използват в своята среда те не могат поради твърде голямата ú плътност. Те им намират приложение, едва когато се издигнат в своите владения – най-низшите сфери на земния астрал. Техните полети се отличават с неравност, ъгловатост и зигзагообразност. Макар да са много агресивни по своя нрав, ако не ги пипаш и дразниш, сами те никога не нападат първи и не влизат в конфликт с живия човек – това им е категорично забранено по силата на съглашение между атмиките и антиките, сключено от тях в рамките на разделянето на сферите на влияние на Земята.

Видът на тези ужасни летящи твари е толкова зловещ, че да се предаде усещането, което обхваща душата на умрелия човек при среща с такъв подобен на гущер доисторически птеродактил, е просто невъзможно. Тяхната невероятна телесна мощ и огромното постоянно нажежаване от всички помитащи емоции и страсти на стремящите се да се измъкнат навън са толкова явни и непредсказуеми, че даже на антиките, с тяхното небивало ниво на развитие на смъртоносни видове оръжия, се налага да се примиряват с такова опасно средство.

Но тромавите мозъци на тези летящи гущери просто не са в състояние да противостоят на военната мощ на антиките-джуджета, затова тях ги устройва отредената им роля на боеви авангард в многовековните войни за сфери на влияние, водени между някои от висшите йерарси в течение на последните хилядолетия. 

 

Хистург такова положение на вътрешно военно противопоставяне и безкрайни войни между неговите поданици напълно го устройва, тъй като в процеса на кръвожадни битки едновременно от всички противоборстващи страни се отделя небивала по своята мощ енергия, а именно тази низша енергия дава живот и могъщество на трите негови земни ипостаса – демоничните Съзнания Хистург, Урпарп и Фокерма.

За избягване на каквото и да е двусмислие, способно да породи в неузрелите човешки умове лъжа, ние отново и отново ви напомняме, че: 

 

Бог е Истински и Реален, сътворил абсолютно всичко, в това число и описваните от нас Светове, заедно с тяхното съдържание – ТОЗИ Бог се явява ВСИЧКО.

Той е Единен, включва в Себе Си и тези мерзостни създания, както човешката кръв трябва да включва в себе си не само червени кръвни телца (еритроцити), но и бели кръвни телца (левкоцити), и още много друго, което средно развитият човек поради невежеството си още не е способен да обхване нито със своя ум, нито със своето съзнание. 

 

Всички тези светове така, както и нашите физически и фини светове, са не повече от илюзия, борба в дълбок сън на един вид наше съзнание с друг вид съзнание, в хода на която постепенно и без бързане се извършва Еволюция.

В нея са внимателно проверени и отдавна вече отчетени всяко глобално събитие и всеки изход; не ние, недостойните, играем на шахмат с историята, а самите ние се явяваме само дървени фигурки върху черно-бялото поле на еволюцията. 

 

Ние твърде много мислим за себе си, смятаме, въобразяваме си - ето нашата главна беда! Никакъв Сатана или Луцифер не са способни даже "пръста си да помръднат" без волята за това на Първотвореца, но всяко съзнание трябва и е длъжно да осъществява определената и отредената му от Първотвореца (!) функция. 

 

Не следва буквално да разбираме всички свещени Писания: никакъв ангел не би могъл нито да "падне", нито да поведе след себе си по собствена инициатива някаква част от останалите "въстанали" против Бога Божествени сили, ако нямаше за това Промисъл Божий. 

 

Човешкото примитивно мислене е изгодно на тъмните сили, втълпили в тъпите и невежи глави на някои духовници от различните религии нелепи мисли за „дявола”, „Сатаната”, „Луцифер” и т. н. като за някакъв метежник, противопоставил(!) себе си – Кому? Само си помислете – НА САМИЯ БОГ! 

 

Твърде много чест приписваме ние на тази второстепенна функция на Божествения Организъм. Луцифер, с целия свой Антисвят, изпълнява само функцията на храносмилателен тракт и отвеждаща система на неподдаващия се на нашето въображение Организъм на Бога.

Бог е Един! И няма нищо освен Бога и няма никого извън Бога! Ние всички, с нашите „Светове”, „Антисветове”, „Светлина” и „Тъмнина”, „Добро” и „Зло”, „Христос” и „Антихриста” – всички ние се намираме вътре в Него, Безкрайния и Безпределния. 

 

Затова не може да има нищо нито „ПРОТИВ Него”, нито „ЗА Него”, нито „ИЗВЪН Него”: всички наши примитивни „ЗА” и всички наши едностранчиви "ПРОТИВ" – това също е Той, Бог – Абсолютният, Безкрайният, Единният, Многоликият и Неделимият!...

А сега да продължим.

Нито летящите гущери, нито даже достигналите огромни технократски висоти антики все пак не са истинските владетели на Антисвета. Всички те се намират в състояние на постоянен страх пред демонични същества от съвсем друг род и разред спрямо тези, с които ви запознахме досега.

Местообитание на тези огромни чудовища е съвсем обособена сфера, следваща основния за антиките слой – свръхгореща и свръхпустинна даже за тях, и в нейните предели антиките не могат да преминават не само по чисто физически причини, но и по силата на това, че обитателите на тази сфера активно контролират живота абсолютно на всички подземни градове и страни, периодически надвисвайки над своите владения, всявайки при това страх и ужас сред цялото население на антисвета. 

 

Паническият страх на антиките пред тези безформени и свръхогромни демонически същества е смесен с чувството на относителна безопасност и защитеност, което им осигурява техният властелин, предпазвайки от посегателства антиките на съседните държави на тяхната собственост и територия.

Достатъчно е да се каже, че „тялото” на едно такова същество би било достатъчно, за да се покрие с него целият наш Крим, а дългите му пипала – за да стигнат до Турция и Москва. Скоростта на придвижването им в тяхната среда е просто неимоверна и изобщо не се вързва с огромните им обеми – те могат да се движат със скоростта на прелитащите над главата ви облаци, когато сте високо в планината. Тези същества са много хитри и коварни, високо разумни и безпощадни, както и самият им стопанин – земният ипостас на съзнанието на Луцифер, демонът Гагтунгр. 

 

Нито жалост, нито съчувствие, нито каквито и да било други положителни човешки чувства или емоции са ведоми за тези същества. Размножавайки се посредством пъпкуване, те се стараят да изяждат своите не по-малко кръвожадни деца още преди те да пораснат и да успеят, на свой ред, да се разправят с тези, които са ги породили. Който по някакви причини не успее да направи това, непременно сам става храна за своето незабелязано израснало дете. И това, съгласно морала на Антисвета, е напълно естествено и нормално поведение.

Всяка страна или даже континент на Антисвета се контролират от едно такова чудовище, което води постоянна и непримирима борба със своето потомство, от една страна, и с алчните си съседи, домогващи се да налетят при първата удобна възможност – от друга страна. Но всички тези чудовища, колкото и огромни и ужасни да ни се струват, сами страхливо треперят от само един „поглед” на Гагтунгр или на един от трите му ипостаса – Хистург, Фокерма и Урпарп, които те могат лично да видят само в шестмерното пространство на Антисвета. 

 

Ако усещаме влиянието на антиките на личен план, като му отговаряме с изблик на отрицателни емоции и неоправдана жестокост по отношение към ближните си, то за нормалното подхранване на описваните чудовища енергията, отделяна от нас по време на стрес и на пристъпи на страх, е съвсем недостатъчна. Нямайки физическата възможност да пребивават непосредствено в слоевете на обитание на човека, нямайки колосални и неограничени възможности да въздействат върху нашата психическа атмосфера, тези чудовища от „кафявия” Антисвят непрекъснато се хранят за сметка на низшите психически енергии на човечеството, като глобално влияят на нашето подсъзнание чрез демоничните егрегори на държавността и великодържавието, национализма и шовинизма. 

 

Храна именно на това чудовище доставят участниците във всевъзможни стачки, митинги и протестни акции, по време на провеждането на политически избори, различни демонстрации и манифестации, а да не говорим за войните, революциите и военните преврати, когато тази клокочеща и кипяща по низходящите енергийни канали психическа енергия се слива в огромни реки в подземните хранилища и храни висшите аристократи на Антисвета, попълвайки тяхната сила, всемогъщество и власт над нас. Ето защо нашите Учители винаги ни напомнят за вредата за нас самите, която предизвиква отделяната от нас в пространството най-силна психологическа отрова – империл.

Душата, преминаваща през низшите слоеве на астрала и до краен предел утежнена от прекомерния багаж на своите земни грехове-отклонения, има голяма вероятност да се натъкне на границите на света на антиките и даже да попадне в средата на тяхното обитание, от която след това е много трудно или даже практически невъзможно да се измъкне. Тогава на умрелия му се струва, че е захвърлен в горящите котли на ада, охранявани от дяволи. Бидейки стопани на долните слоеве на чистилището, те попълват недостига на своята енергетика с това, че безпощадно вампирират от въвлечените в ада души на хората най-тежките енергии на тяхната карма.

Хоахи надеждно охраняват всички попаднали при тях човешки души, затова досега отишлите там доброволно или насилствено не могат не само да се издигнат, но и да се въплътят, защото всичките им фини тела чак до менталното се заразяват с енергиите на Антисвета и с времето като че ли се развалят и анихилират.