Антисветове - книга на Орис - 8

ОСОБЕНОСТИ НА АНТИСВЕТА

Цялата територия на триизмерния Антисвят има гъсто деление на самостоятелни пояси и нива, които на свой ред са разбити на неголеми по площ сектори, населявани от различни народности, култури и раси. Начело на всеки регион стои представител на Хистург – пълноправния владетел на Антисвета. 

 

“Външната” или най-“външната” земна повърхност на Антисвета, граничеща със земната кора, е прорязана от многобройни тунели, мостове, оловно черни реки и морета, пътища и трасета, както и обилно устроена с контролно-пропусквателни пунктове, където антиките предпазват своите владения от разпространяване по тяхната територия на твърде утежнените от низши енергии човешки души, които те се стараят да държат на едно място за натрупване, напомнящо огромен котел или строителен изкоп. Там на човешките души им е много топло поради близостта на магмата и нейните низши енергии, даващи гъст инфрачервен оттенък на всичко обкръжаващо. 

 

Тук практически не прониква ярката и очистваща светлина на астрала, затова източникът на осветление тук се състои от инфрачервеното самоизлъчване на обитателите и на някои изкуствени осветителни съоръжения. Оттук, както и при нас, се вижда звездно небе с напълно различни в сравнение с виждащите се от Земята съзвездия, може даже да се види целият анти-космос на галактиката, излъчващ равномерно-неясно инфрачервено светене на безкрайно отдалечените пространства на Черния Космос на Тъмнината.

Различният строеж на телесните обвивки и напълно противоположното по отношение на нас световъзприятие прави за развъплътените антики повърхността на Земята не само пустинна и мъртва, както например за нас е неприемлив животът на повърхността на Луната, но и напълно неподходяща и неуютна за продължително живеене. Те са напълно невъзприемчиви към ултравиолетовия спектър на слънчевите излъчвания и затова Слънцето, което от техните органи на зрението се възприема само като неясно инфрачервено светило, не може да им осигури на повърхността тези условия за съществуване, към които те са свикнали под земята. 

 

В Антисвета температурата на окръжаващата среда е толкова висока, че ние в своите физически тела-обвивки просто не бихме могли да издържим там нито една секунда. Нашият екватор за антиките може да се сравни с вечния студ на Антарктида.

Пребивавайки поради своето духовно паднало състояние в низшите слоеве на астрала, умиращият човек понякога може да види тези същества, които напълно могат да му се сторят като „дяволи” – огромни, черни, космати и с горящи червени очи. Но видима вреда на живите хора те не причиняват, защото прекрасно знаят, че след смъртта всеки от нас, който приживе не е бил в съгласие със своята съвест, автоматически може да стане изцяло тяхна жертва и те ще получат правото да се разпореждат с неговата душа.

Както и при нас, планетата се населява от бели, черни, жълтокожи и червенокожи раси, имащи различни нива на развитие; както при нас редом с племената на друидите и пигмеите живеят по-развити народи – така и в Антисвета редом един с друг така или иначе съвместно съществуват различни по нивото на своето развитие видове демонически същности, значително отличаващи се една от друга не само чисто външно, но и по нивото на развитие на своя отрицателен интелект. 

 

Разликите между различните народи на Антисвета са дотолкова поразителни, че на неизкушеното човешко око те могат да се сторят представители на съвсем различни цивилизации. Един народ изпреварва другите и прогресира в своето развитие, друг изостава, а трети, преминавайки през кулминационната точка на своето развитие, сега стига до упадък. По принцип при тях има нещо много сходно с това, което съществува и при нас на Земята.

Както при нас на Земята душата на човека в течение на множество свои проявени животи се въплъщава в различни раси и народи, така и в Антисвета, в зависимост от нивото на достигнатия интелект, душата на антика трябва да премине в своето развитие в инкарнациите през всички видове и типове от намиращите се там демонични същности. Но тъй като в наше време все по-голяма част от населението на Антисвета започна да излиза за раждане във физическия план на нашата биосфера, то и над тези земни инкарнации, с цел по-добра адаптация, започна да се разпространява законът за въплъщението на антиките в белтъчни тела на хора от различни раси и народности. 

 

Трябва да се отбележи, че робството и робовладелството при тях е изцяло узаконено, мотивирано и не е нещо срамно или престъпно от гледна точка на техния морал. Покупко-продажбата на едни антики от други, които не принадлежат към даден народ или род, тук има голямо разпространение и е една от най-перспективните форми на обогатяване.

Между другото това са именно антики, въплъщаващи се в човешки форми от памтивека, привнесли със себе си в земното човечество мисълта за възможност за владеене на роби, която и днес продължава повсеместно да живее и да се видоизменя, разклонявайки своите форми и като змия изпълзявайки във всички проявления на нашия живот. Неизтребимото чувство за собственост, така често прикривано с думата „любов”, също представлява една от формите на поробване на един човек от друг. Освен такова явно робство съществуват маса други образци на робовладеене: заплащането на свещеника за опрощаване на греховете (индулгенция), плащането за невестата, наложничеството, пълната материална зависимост на един човек от друг и т.н. 

 

Антиките са също така смъртни, както и ние: след отхвърлянето на външната обвивка, която само смътно напомня формата на човешкото тяло, разпръсквайки по пътя парчета от етерното тяло, техните души заедно с астралното тяло се устремяват в тяхното "нагоре", тоест към самия център на Земята, през горящите слоеве магма, където те в плътността на едноизмерното Дъно пребивават в развъплътено състояние в очакване на следващото си въплъщение в пространство с по-висока измерност.

Случва се, обаче, макар и изключително рядко, изстрадалата на Дъното (осми-девети кръгове на ада) душа на бившия дълбоко паднал човек да получи нещо като просветление; тогава тя се възнася през низшите сфери на ада към околоземния астрал и получава възможност отново да се въплъти в човешки облик, като изкупва с неимоверни страдания във физическия си живот своята много тежка карма.