Антисветове - книга от Орис - 3

ЙЕРАРХИЯТА НА АНТИСВЕТА

Как са организирани всички тези демони и всичко друго, вървящо с тях и съпровождащо ги? Кой над кого господства и властва? Кой заповядва и кой изпълнява заповедите? По този повод са водени немалко спорове, но едногласие не е постигнато вече няколко века. И само едно твърдение почти в никого от изследователите на този въпрос не е предизвиквало възражения: т. нар. дявол, известен като Император на преизподнята и Черния ангел на Тъмнината, персонифициран от хората в създадената от него система „Сатана”, царства практически над всички въплътени на Земята съзнания.

От древни времена културата на човека е наситена с образа на дявола. Неговият образ е внедрен в културното наследство на всички времена и народи. И така – съществува ли наистина Дяволът във вида, в който сме свикнали да си го представяме? Този въпрос за нашите ограничени съзнания на днешния етап от нашето развитие е много сложен и нееднозначен. Засега на него може да се отговори само така: "И да, и не..." (вж. книгите “Другите светове”, “Хора и нехора”, раздела “Трагедията и тайната на Луцифер”).

Съществува, защото неговите интриги може да не види само слепец. Не съществува, защото неговата низша същност е илюзия, а по човешки казано – лъжа и заблуда, нямаща в себе си реалностите на висшите сфери, а формирана единствено от енергии, принадлежащи само към физическия, грубоастралния и грубоменталния типове. За да го виждаме постоянно и да имаме с него активна връзка, трябва да гледаме на света на хората само криво, тясно, тенденциозно и илюзорно. Дяволът, както и цялата му система „Сатана”, се състоят от колективното подсъзнание на всички влизащи в Антисвета съзнания и на намиращите се при него на официална или неофициална служба същества.

Както вече казахме, Антисветът съществува не само на нашата планета, но и на много други планети в Космоса. Дяволът – това е „космически черномагически компютър”, съставен от колективното подсъзнателно мислене на космическите съзнания от хуманоиден и нехуманоиден тип, волно или неволно – по типа на своите съставляващи вибрации, въвлечени в астралния еволюционен вихър на Черния Конус на Тъмнината. Със смъртта на физическото тяло те се потопяват в този конус, а неудовлетворената жажда за удоволствия и взаимният страх, прерастващ в ужас, създават в тях усещането за същия този адски огън, за който се споменава във всички религии.

Дяволът е голем* не само на Антисвета, но и на целия Черен Конус на Тъмнината. Той може да се персонифицира в милиарди астрални образи и да се проявява във всякакви видове, но в истинската си същност той не е духовно-индивидуален, а колективен. Концентрираната енергия на човешкото зло, използвана за егоистичните интереси на хората, заменили своята жива духовна същност за инстинкта към властолюбие на роба, който мечтае за абсолютна власт – това също е едно от милионните проявления на образа на Дявола на Земята.

Дяволът е великият противник на Бога – "Змия", "Гадина", олицетворение на всеобщата ненавист. Именно той е въплътил в себе си истинското зло. Под негово ръководство съществува огромна армия от демони и други помощници, проявени и непроявени, твари, носещи бедствия, телесни повреди и разрушения. Но "еднолично" да държи в подчинение такава орда би било непосилна задача даже за самия дявол, затова, подобно на Първотвореца, имащ в Свое разпореждане войнство от серафими, херувими и архангели, той също е сплотил около себе си развъплътени демони-аристократи, за да му помагат в управляването на т. нар. „Царство на Тъмнината”.

Между другото бюрокрацията, върху която се изграждат всички наши обществени и държавни структури, представлява класически пример за социално изразяване на Антисвета в несъвършено по своята същност човешко общество. Тя от памтивека не е могла да притежава и досега не притежава поне някаква собствена идеология, винаги използвайки за собствени нужди една от съществуващите в обществото официални идеологии, преиначавайки я по свой маниер и приспособявайки я към себе си.

Своята настояща антимировска идеология, която се свежда до културата на тоталитарната власт, човешката бюрокрация предпочита да държи в сянка, тъй като само с единия страх, без да използва за заблуда разнообразни маски и була, на нея никога не ú се е отдавало да удържи задълго своята власт.

Йерархията на Антисвета, построена на идеално монтиран бюрократичен механизъм, представлява най-строга система, здраво закрепваща не само общественото положение на всеки член на дадената система, но и мащабите на всички изпълнявани от антиките в обществения живот функции. И ако сред ангелите заеманото положение зависи от степента на духовното съвършенство, то при антиките зависи от напълно противоположни качества: от умението да заблуждават другите, да се унижават, приспособяват и лицемерят, да се подмазват и ласкаят, от умението да бъдат жестоки и безпощадни по отношение на другите, превъзнасяйки собствената си кариера и благополучие над всички “добродетели”. 

 

Правата и задълженията на всеки ръководител от всяко ниво на властта имат значително по-строги и сурови ограничения, отколкото при хората, и да ги надвишиш означава да се спуснеш на самото Дъно. Такива чисто човешки понятия като "връзка", “рушвет”, “подкуп” и прочее там напълно отсъстват: има само безусловно, доведено до абсурд подчинение на всеки, намиращ се на служебната стълбица – отгоре до долу. 

 

На високите постове като началници, администратори, научни работници и други типове ръководители от висок ранг тук обикновено има рогати особи от бивши бикове, овни, козли и подобни на тях по външен вид същества. Тук също се води безкомпромисна борба за ръководното „кресло” или “портфейл”, значително по-жестока и безпощадна, отколкото при нас. На високи ръководни длъжности могат да се задържат само най-умните и хитрите, най-силните и безжалостните. 

 

В противоположност на деветте степени на ангелската йерархия демоните на Антисвета са образували своята деветстепенна структура. И пръв сред всички демони е един от най-старите приятели на Хистург – могъщият бивш ангел на име Веелзевул. Някога, когато едва започвал своята служебна кариера на Земята, Веелзевул призовал при себе си “на съвещание” всички вещици и магьосници и се появил пред тях в облика на муха; оттогава военното му прозвище така и звучи – "Властелинът на мухите".

Друг велик и известен от армията на падналите ангели, пристигнали на Земята от другите космически цивилизации на тъмните начело с Луцифер, е Левиатан, когото в Библията изобразяват като „лъкатушен змей чудовище морско” (Книга на пророк Исая, гл. 27, ст. 1). Понякога Левиатан го обвиняват и в това, че именно той е бил тази „змия, която е съблазнила Ева в райската градина”, но това не е истина. В Антисвета той е секретар по морските дела, тъй като Хистург го е назначил за главен над всички водни простори.

Астарот се движи навсякъде на страшен огнедишащ дракон, но при него няма няколко глави, както понякога го изобразяват, а само една – но затова пък крайно уродлива. Този демон е велик аристократ на западните райони на Антисвета, а освен това е и хранител на съкровищницата на Урпарп. Слугите на Астарот, работещи на повърхността на Земята, подстрекават хората към празно прекарване на времето, мотаене и словоблудство, като пробуждат в тях пасивност и леност; в свободното си от задължения време Астарот изпълнява ролята на съветник или наставник за останалите антики.

Бегемот е най-огромният и необятен по размери уродлив демон, който ръководи всички лакомници и властва в Антисвета с пирове и празненства. А тъй като поради дългата му служба му се налага да бодърства през по-голямата част от нощта, то той е и началник на външната стража. Той в известна степен е известен сред антиките и със своя специфичен висок глас и „пеене”. 

 

Велиар е един от най-почтените демони на Хистург. Още преди в Новия Завет главата на тъмните сили на преизподнята да бъде назован Сатана, Велиар бил достигнал високо положение. 

 

В един от старинните ръкописи от Мъртво море във „Войната на синовете на светлината със синовете на тъмнината” Велиар застава като едновластен управител на преизподнята: „За разврат си породен ти, Велиар, ангел на враждата. Ти и твоята обител сте тъмнина, а целите твои сеят край себе си зло и болка.” В края на краищата Велиар се спусна от небесата (от цивилизацията на „Тъмния пръстен”) на Земята, където за него надеждно се е закрепила репутацията на демон на лъжата.

Йерархията на ранговете и длъжностите в армията на антиките е значително по-сложна и объркана, отколкото даже в Пентагона – настоящото военно леговище на Антисвета на Земята, защото невидимото войнство на антиките стотици хиляди пъти превишава по численост всяка от земните армии. Във връзка с това, че Антисветът постоянно се намира в състояние на противостояние с някоя от космическите цивилизации на „Светлия пръстен” (или едновременно с няколко), то и командването на армиите е поръчано на проверени и опитни пълководци. По-долу споменаваме само основните лица. 

 

Абигор (Abigor) – демон, стоящ начело на 60 легиона, знаещ всички тънкости и премъдрости на воденето на война с всякакъв мащаб и притежаващ дара на ясновиждането и пророчеството. Ползва се с огромно уважение сред военачалниците и е неоспорим авторитет по въпросите на тактиката и стратегията при воденето на многобройните войни на антиките. 

 

Агалиарепт – генерал, командир на втория наземен легион; държи под свой пълен контрол цялата военна машина и курира земните армии на страните от Европа и Мала Азия. На него в голяма степен е подвластно триизмерното пространство-време, затова той може да управлява по свое усмотрение както миналото, така и бъдещето.

Притежавайки такава способност и имайки възможността да разкрива абсолютно всички тайни, Агалиарепт следи за това неговите помощници в нужното време да сеят вражда и недоверие между хората, да разпространяват нужната му дезинформация, която играе главна роля в разпалването на войни и военни конфликти. Именно той дърпа всички конци на военната политика на земните държави, назначава на ръководни постове в армията, полицията и тайните служби нужните му, напълно подчинени на неговата воля хора.

Агварес (Aguares) – херцог от източните райони на Антисвета, има в свое подчинение 30 легиона. Той е добър лингвист, обича красиво и културно да си почива, като устройва шумни вечеринки, популярните сред висшите антимировски аристократи т. нар. "танци на мъртвите", с участие на известни някога на Земята, но нравствено деградирали и преминали след смъртта си в света на мафлоците световни кумири на естрадата. 

 

Азазел (Azazel) – знаменосец на армията на антиките, доверено лице на Урпарп, много почитан сред придворните аристократи демон.

Амон – маркиз, ръководи строевите космически редове – четиридесет вътрешни легиони на армията на антиките. Този демон „изригва огън от вълча паст”. Амон действително има глава, напомняща вълча, но в добавка към нея и много дълго тяло, завършващо с дълга змийска опашка. В него също така са силно развити дарът на пророчеството и способността да предсказва бъдещето. 

 

Небирос (Nebiros) – фелдмаршал във войската на Астарот: демон, който персонално курира цялата военна политика на страните от Северна Америка; притежава способността да използва земни животни за много от своите гнусни деяния.

Пут Сатанакия (Put Satanachia) – генерал-аншеф, притежава дълбоко знание за състоянието на делата на всички планети в Слънчевата система; чрез своите помощници помага на земните магьосници и вещици да установяват тясна астрална връзка както с живите хора, така и с душите на мъртвите, попаднали след смъртта си в пълна зависимост от Антисвета. Освен това има власт над земните материи, като изкусно ги използва за своите цели, понякога с просто безумна и безгранична любов към своите деца или внуци.

Амдусциас (Amduscias) – също херцог, командва 29 космически легиона; в бита е известен с това, че съчинява ужасна (от гледна точка на нашия вкус), режеща слуха музика, напомняща тежък рок.

Граф Раум (Raum) командва 30 наземни легиона от развъплътено тъмно войнство; известен е с изкуството да разрушава и изравнява със земята земните градове; внушава на земните военачалници и войници лъжепатриотизъм, ненаситна жажда за кръв и желание за кръвна мъст. 

 

Саргатанас – бригаден генерал, намира се в непосредствено подчинение на Астарот и притежава много ценен дар – може безпрепятствено да прониква в самите дълбини на съзнанието на всеки жив човек и да чете неговите най-съкровени мисли. Обича да съпреживява същите низки мисли и подли чувства, както и човекът, като лесно влиза в телепатична връзка с него и му натрапва своята воля. Много лесно оперира не само с човешкото съзнание от определено ниво, но може по свое желание и да телепортира самия човек. 

 

Ваал – още един херцог, командва 66 вътрешни легиона, общопризнат като най-видния от всички генерали-антики „красавец”. Неговото ужасно късо тяло е толкова тлъсто, че не може да се откъсне от повърхността и затова неговите тънки и дълги крака, които растат във всички страни, много напомнят паешки лапи. Освен всичко това този „красавец” има три глави – котешка, жабешка и човекообразна, при което последната е увенчана с огромна корона. Има много пресипнал, бълбукащ и едновременно с това много пронизителен глас.

Флеврети (Fleurety) – личен генерал-лейтенант на Веелзевул – държи под своя бдителен контрол военната политика на всички страни в Африка. В качеството на хоби се слави като голям познавач в областта на прилагането сред хората на химически отравящи вещества, всевъзможни отровни растения и треви-халюциногени. Освен това той обожава да сее сред хората вражда, като разпалва в тях извратени сексуални желания, култивирайки сред своите подчинени разврат и неутолимо чувство на похот. Обикновено в неговите чести наземни похождения взема участие цяла група буйни съратници и тежко на този от хората, комуто хрумне да се противи на желанията и прищевките на тази могъща шайка.