ДЕМОНИ
С
ЛОКАЛНО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Други
демони са още по-конкретни и жестоки в
своите непрекъснати нападки срещу
земното човечество. Без да предизвикват
щормове в морето и земетресения на
сушата, те използват и развиват в човека
до немислими размери само многобройните
слабости на неговата по-низша, животинска
природа. Тези демони въздействат на
отделни хора, активирайки в тяхното
съзнание страх и съмнение, укрепвайки
завистта и жестокостта, или предизвиквайки
в тялото им нетърпимо усещане на болка,
за да предизвикат по такъв начин в болния
ненавист към целия свят.
Ето
само някои най-известни представители
на тези малко приятни антимировски
братства, чиито внушения тласкат
“младите” съзнания, които още имат
малко опит в своето хуманоидно земно
съществуване, към нарушаване на
множеството нравствени и морални основи,
регулиращи и направляващи човешкото
общество в неговото развитие.
Андрас
(Andras) – маркиз по титла и неговият
оръженосец Флаврос (Flauros): помагат с
кървави методи за насилие, тласкат
хората към извършване на жестоки и
зверски убийства. Андрас има тяло на
крилат ангел, а глава на сова. В низшия
астрал на Земята той се появява като
архетип, движещ се на черен вълк с меч
в ръка.
Асмодей
– един от най-активните и заети с работа
на Земята демони. Той не само е бдителен
надзирател на всички игрални домове на
антиките, но и главен агитатор, пропагандист
и разпространител сред хората на всички
мислими и немислими видове разврат.
Ръководейки всичко това, Асмодей е демон
на похотта и носи лична отговорност за
разпалването на неуредици в човешките
семейства.
Той
ежедневно прави всичко, за да попречи
на законните мъже и жени да имат нормален
полов живот, а в същото време с всички
средства ги подтиква към тайни полови
връзки и разпалване на животинските им
инстинкти, като ги подстрекава към
измяна и други грехове.
Баалфегор
(Belphegor) – сее сред хората раздори и ги
подстрекава към мъст и вражда, като ги
кара да използват своите богатства не
за духовно развитие или благотворителност,
а за престъпни цели. Може да се представи
пред човека или като гола и съблазнителна
жена-инкубус, или като чудовищен брадат
демон с огромна уста и много остри нокти.
Херцог
Валафар (Valafar) – покровителства
престъпници, крадци, бандити, мафията
и други разбойничски братства, като ги
съблазнява с възможността за лесно и
бързо забогатяване, кара ги да се
занимават с убийства, насилие и ограбвания.
Данталиан
(Dantalian) – с помощта на черната магия и
хипнозата изменя светлите мисли на
човека в лоши.
Зепар
(Zepar) – може лесно да прониква на всяко
ниво в подсъзнанието на човека и да го
доведе до лудост.
Мамон
(Mammon) – демон на богатството и алчността.
За него се споменава в Евангелието от
Матей (гл. 6, стих 24): "Никой не може да
служи на двама господари: защото или ще
намрази единия, а ще обикне другия, или
към единия ще се привърже, а другия ще
презира. Не можете да служите и на Бога,
и на Мамона."
Молох
(Moloch) – принц, управляващ в Антисвета
дома, някога бил за хората езически бог,
в жертва на когото принасяли кърмачета.
Най-много обича да вампирира еманациите,
отделяни от човешките материи по време
на техния плач, скръб, сълзи от несподелена
любов и т.н.
Оливер
(Oliver) – княз на Антисвета, подтиква
хората към жестокост, коравосърдечие
и равнодушие, особено по отношение на
бедните.
Филотанус
(Philotanus) – демон от втори разред,
специализира се в подстрекателство на
хората към хомосексуализъм, лесбийство,
педерастия и други сексуални извращения.
Следните
демони се занимават с мъртвите: Сабнак
(Sabnack) – подлага на разлагане физическите
тела на мъртвите; Мурмур (Murmur) – занимава
се с разпределяне на душите на умрелите
хора в низшите сфери на астрала; Бифронс
(Bifrons) и Бун (Bune) съпровождат душите на
умрелите по кръговете на ада.
Целият
смисъл на живота на един антика е да
преуспее в кариерата и да се издигне
поне с половин стъпало по-нагоре в
заеманото от него сега обществено
положение, за да увеличи сферата на
своето влияние над другите и да получава
все по-големи привилегии. Само стоящите
на кормилото на властта използват
съмнителното (от гледна точка на духовно
развития човек) удоволствие да бъдат
стопани на ядрото на Земята –
най-ужасяващото място на цялата Земя.
Сред жреците има много бивши змиевидни
и паякообразни по форма проявления на
съзнанията, което става напълно очевидно
при първото запознанство с тях.
В
хода на много продължителна и упорита
борба, по време на т.нар. "война на
боговете" (вж. книгата “Еволюцията
на човечеството”), Антисветът частично
отвоювал още три най-долни слоя на
астрала, където той се постарал да
установи свои собствени закони, които
са в разрез с някои космически универсални
закони. По-точно, представителите на
Антисвета просто до неузнаваемост
изменили законите на космическата
хармония, интерпретирайки ги с оглед
на своите интереси. Следствие от
действието на тези безчовечни закони
е това ужасяващо критическо състояние,
в което се намира сега нашата планета.
Правейки
постоянни компромиси в процеса на
хилядолетни преговори, светлите сили,
дейността на които на Земята е изключително
затруднена поради максималната
егоцентрична насоченост на колективното
човешко съзнание, все пак се сдобиват
с осезаемо смекчаване на влиянието на
тези дяволски закони, но все пак основната
и решаваща битка за човешки души се
разгръща едва сега, в периода на
предстоящото преображение на човечеството,
в навечерието на уникалния квантов скок
на Земята в другоизмерност.
Но
да продължим с нашето изучаване на
Антисвета. Компенсационните изпъкналости
на планините, които ние виждаме върху
земната повърхност, са насочени със
своите гребени и върхове вертикално
надолу, с това уравновесявайки нашите
планински масиви. Но под тях, дълбоко
под земната кора, се намира мъждиво-оранжево
кухо пространство с много висока (по
човешките мерки) температура.
Там,
от "опаката страна на" земната
кора, действа равнодействаща сила на
две притегляния: към дебелината, към
пласта на кората – от една страна, и към
центъра на планетата – от друга.
Гравитационната сила на кората надделява
над центростремителната сила, затова
понятията горе и долу при хората и
антиките са диаметрално противоположни:
те се намират по отношение на нас нагоре
с краката.
Антиките
обитават в екваторията на своя магнитен
полюс на ориентиращата система, по
отношение на която се разсредоточава
цялото разумно население на нашата
планета; пряко противоположна на нея
по духовното си развитие е цивилизацията
"Мир", за която ще ви разкажем
по-подробно впоследствие. Тези две
цивилизации, населяващи финия план, са
главни противоборстващи сили в нашата
Слънчева система, а човешките съзнания
– главен обект и участник в тази борба.
Антисветът
– това не е някакво "леговище" на
тъмните сили, които се стремят да унищожат
човечеството; това е едно от грубоенергийните
проявления на недостъпния за човешко
съзнание Космически Разум, трактувано
от земните религии като „Бог” и
изпълняващо своята строго определена
роля в този организъм. Без влиянието на
съществата от Антисвета върху човешкото
съзнание нашето усъвършенстване би
преминавало по съвсем други канали на
еволюцията.
Когато
растението започне да линее, му дават
тор – зле миришещ и неприятен на вид,
от който то ще получи това, което ще му
помогне да укрепне и да се възстанови.
Така постъпваме не само ние с растенията,
но и Господ – с нас.
Постоянно
някоя част от човешките души еволюира
до нивото на космическото съзнание, до
осъзнаване на своето битие и истинския
смисъл на своето съществуване, изработвайки
в себе си добро, което вече само по себе
си на даденото конкретно ниво на
съществуването се явява анти-зло. Това
става в непрекъсната борба със сили,
които ние само поради невежеството си
приписваме на външни причини, без да
подозираме дори, че през целия си живот
човекът се бори само със самия себе си.
В тази илюзорна борба с най-низшите и
несъвършени проявления на себе си в
окръжаващия свят се ражда истинският,
реален човек.
В
Евангелието на Марк (7:21-23) е казано:
"Защото отвътре, от сърцето на хората,
излизат лоши мисли, блудства, кражби и
убийства, прелюбодейства, користолюбие,
злина, коварство, сладострастие,
лукавство, богохулство, гордост,
безумство. Всички тези зли неща излизат
отвътре и оскверняват човека." Ако
всичко това го няма във вашите фини
тела, то на никой Антисвят няма да е по
силите да ви подбуди да проявите поне
едно от изброените по-горе качества.
И
макар цялото изначално зло да произлиза
от този свят, имащ такова сложно
устройство, както и другите светове,
ние още веднъж искаме да подчертаем, че
Антисветът, явявайки се противоборстващ
и съблазняващ, не само не пречи на нашата
еволюция, но по своему помага и отглежда
сред човечеството славни и високи
духове.
От
време на време в обществото на хората
се появяват такива въплътени духове –
несъгласни и разбунтували се, вдигащи
се на бунт и въставащи против привидните
непоклатими устои на съществуващия
строй или икономическа формация. Именно
от такива самотници се движи еволюцията
на човечеството. Едни от тях пребивават
на Земята от други краища на Вселената
с цел не само по-дълбоко да познаят
нашата страна на материалното битие,
но и да споделят своя духовен опит; други
духовно се самоопределят едва тук, на
Земята, преминавайки през милиони
изкушения и грешни неверни решения, в
които немалка роля принадлежи именно
на антиките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар