ЧИСТИЛИЩЕТО
МАФЛОЦИТЕ
-
ПАДНАЛИТЕ
ДУШИ
"Що
за място, където се намирам сега, без
вода, без въздух, дълбоко, неизмеримо,
тъмно като най-тъмната нощ, където бродят
нещастни хора? Където не е по силите ти
да останеш смирен!"
От
древноегипетски папирус, IV в.пр.Хр.
На
когото поне веднъж в живота му се е
случвало да чуе пространствено ръмжене
и стенание, той въпреки това не може да
има даже и най-малката представа за
наистина нечовешките душевни страдания,
които препълват всеразрушаващите и
деструктуриращи вибрации на енергията
на всички низши астрални нива.
Ето
защо на всеки умиращ човек му е необходимо,
с помощта на всички сили на своя дух и
най-светлите си мисли, веднага след
избавянето си от своето физическо тяло
незабавно да се устреми отвъд пределите
на тези дълбоко раняващи неподготовената
душа на умиращия проявления на ужаса.
Даже прелитайки през тях в съпровод на
водач, колко противно и отвратително е
за възхождащата душа да се докосва до
противоестественото положение на
падналите духове, живели някога на
Земята в човешки облик.
На
самото “дъно” на надземния обитаем
регион на Ада се намира голямо количество
нетрудоспособно, празномотаещо се и
паразитиращо население, постоянно
подхранващо се с грубоастралната
енергетика на живите хора, много от
които, по силата на своята стремителна
духовна деградация, веднага след своята
смърт също попълват редовете на тези
нещастници. Това са така наричаните в
Библията «полски зверове» и духове,
които – проявявайки се в плътния свят
– застават пред хората под формата на
таласъми, горски духове, домашни духове,
русалки, бесове и друга астрално-ментална
"нечестивост".
Това
действително е най-мрачното от всички
земни затънтени места с всички свои
ужаси, намиращо се съвсем “редом” с
живеещите, но скрито от тях само с една
измерност на пространството и изложено
тук на показ с цялата своя разголена
пошлост и срамна мерзост. Неговият
отблъскващ вид се задълбочава още повече
от това, че в астралния свят, както вече
знаете, цялата вътрешна психика и
характер на умрелия незабавно се
отразяват на неговия външен облик,
олицетворявайки по такъв начин в неговия
външен вид всички негови явни и внимателно
скривани приживе животински страсти,
немислими пороци, похотливи наклонности
и низкочувствени стремежи.
Зверските
апетити и сексуални фантазии, мигновено
фиксирайки се в съзнанието на умрелия
и незабавно отразявайки се в обкръжаващата
го материя на астрала, формират астралната
форма на всеки обитател на ада в чудовищни
образи и отблъскващи човеко-животински
форми, представляващи най-подходящите
дрехи за озверелите още приживе човешки
души.
Заедно
с издигането си през ниските региони
(етерните граници на биосферата на
Земята) възвисяващата се в съответстващите
ú по вибрации нива душа на умрелия има
реалната възможност да се срещне с някои
от представителите на този див и вечно
бродещ народ, който за нищо на света не
желае да живее по човешки и да работи
добросъвестно в един колектив.
МАФЛОЦИТЕ
– така наричат тези същества самите
себе си, представляват наистина
най-зловещото и непоносимо ужасно
зрелище за всяка нормално развита душа.
Примитивно плоскостно мислене,
стереотипност и абсолютна неспособност
да мислят с многоизмерни величини
отчетливо са отличавали тези въплътени
на Земята съзнания сред останалите
духовно развити хора още от самото
начало на тяхната поява на света. Ето
защо на тях повече от всичко би им
подхождало названието „стереотипи”.
Шестият
астрален подплан (ако броим отгоре
надолу, с оглед потапянето на съзнанието
в материята от най-висшите сфери) – това
по своята същност е второто надземно
ниво на ада, арена на най-активните
действия на което се явява също така и
нашият физически свят, възприеман от
обитателите на ада в напълно изкривен
и изменен вид, тъй като всичко сияещо,
слънчево и прекрасно, всичко любвеобилно
и алтруистично, имащо несвойствени за
даденото ниво вибрации, като че ли отпада
и отсъства от това енергоинформационно
ниво. Но в действителност целият окръжаващ
мрак, занемаряване и най-пълна безизходност
произлиза не от тези сфери, а от замътеното
с низши вибрации и прижизнени кодировки
съзнание на самия умрял, което все още
не притежава в пълна степен духовна
светлина.
Адът
(както впрочем и раят) не e някаква отделна
и обособена част от пространството –
това е само качествено изменено състояние
на съзнанието на самия умрял, съзнание
замътено и затъмнено с астрална обвивка,
дотолкова плътна, че не пропуска фините
вибрации на светлината, извращавайки
всичко по своему и до предел опростявайки
истинската, невъзприемана от него
реалност.
Такъв
невеж умрял сам превръща своето
следсмъртно съществуване в глуха и
безизходна нощ, пълна с натрапени от
самия него душевни страдания и безкрайни
ужаси. На душата, спуснала се след своята
смърт до това низше ниво на своето
съзнание, ú се струва, че цялата Земя е
покрита с мрак и населена с някакви
зловещи на вид човеко-зверове, завършени
побъркани уроди или маниакални изроди,
а също така и със стремящи се при всеки
удобен случай да изядат жив всеки зазяпал
се.
Сред
мафлоците се намират множество
полуразрушени астрални обвивки, останали
тук след астралната инициация на
човешките души-аспекти и прехода им в
менталния свят. Тези “черупки”,
съхраняващи в себе си все още някаква,
основно грубо-чувствена част от проекциите
на съзнанията на бившите земни личности,
много често стават временно убежище за
всевъзможни елементали и многобройни
мисъл-форми, които нямат своя собствена
постоянна форма и затова се стремят
каквото и да стане да се оформят поне в
някакъв човекоподобен вид.
Но
много са и съзнанията, които, пренасяйки
през цялото свое земно въплъщение
неутолима жажда за разрушаващи страсти
и чувствени похотливи утехи, са се
оказали в момента на своята смърт на
най-низшата степен на еволюцията без
никакви надежди за нещо по-добро, без
оптимизъм очакващи решението на въпроса
за своята по-нататъшна участ. Да се
откажеш от вечността заради един
примитивен „живот”, да го променяш и
разменяш за мизерни животински страсти,
низши наслаждения и съмнителни
удоволствия, да си неспособен да оперираш
с такива чувства като чест, съвест, дълг,
Любов – всичко това е характерно за
падналия, изцяло егоцентричен обитател
на този зловещ свят.
Това
са бившите непробудни алкохолици,
завършените тунеядци и наркомани,
заядливите крадци-убийци и безжалостните
садисти; това са кошмарните ментални и
чувствени рожби на убийци, паразити и
намиращите се на нечия издръжка – всички
тези, които подобни пороци са превърнали
в животинско потомство. Още приживе те
вече напълно са загубили всякакво
човешко начало и са се превърнали в
паразити. Те просто генотипно са били
склонни към всеки вид злодейство и са
правели от откровеното зло главен
предмет на своите прижизнени дела.
Сега,
в качеството си на развъплътени паднали
духове, те и след своята смърт продължават
да внушават на живите хора всевъзможни
коварни съвети, въвеждайки хората в
заблуда, сеейки раздор и недоверие между
тях, хранейки се само с отрицателните
емоции, които хората изливат по време
на караници, бой и разпри. Те действат
в това направление много професионално
и изфинено, намирайки се на постоянна
служба при психолозите на Антисвета.
Те
завладяват съзнанията на хората със
слаб и безволен характер, които е по-лесно
да бъдат ръководени, и отначало
стимулирайки в тях развитието на
всевъзможни пороци, ги тласкат в края
на краищата към гибелни постъпки,
удовлетворени от възможността да забавят
тяхното интелектуално развитие и
духовно придвижване, карайки ги да
паднат ниско в изпитанията, на които ги
подлагат.
Но
и силните характери сред мафлоците също
имат свои "любители", които
трудностите не само не плашат, а разпалват,
карайки ги да търсят все по-фини и жестоки
методи за изкушаване, причиняване на
вреда, мъчения и страдания на живите
хора. Те правят зло просто така, от
удоволствие да го правят, най-често без
повод и причина, а само от ненавист към
доброто, затова те почти винаги намират
свои жертви даже сред най-достойните и
уважавани от всички живи хора.
Тези
същества нямат отношение към дяволите,
макар в просторечието да ги наричат,
както вече казахме, "вещици",
"гноми", "таласъми", "домашни
таласъми" и "бесове". Външно те
изглеждат като хора-джуджета: с неголям
ръст – под 80-90 см, без явни признаци на
животински произход. Тъй като с течение
на времето астралното тяло значително
намалява по своите размери, те представляват
достатъчно уродливи миниатюрни копия
на бившите умрели хора.
Плоскостното
и стереотипно мислене е свойствено на
цялото население на тази част от адската
сфера. Тук абсолютно всичко е стереотипно:
мислите, дрехите, начинът на живот,
поведението, настроението, отношението
към окръжаващите и т.н. Голяма част от
населението на ада има именно такова
„съзнание”, а останалите изпитват в
различна степен влечение към по-добрата
или по-лошата страна. Тези бивши „хора”
живеят, като че ли без да се грижат нито
за своето жилище, нито за своя външен
вид. Нищо човешко и земно в тях практически
не е останало – само едни низши животински
инстинкти и неотменимо желание поне на
някого от окръжаващите – било то на жив
или на вече умрял, да напакостят повече.
Агресията
във всичките ú видове и степени – ето
общото качество за всички мафлоци, което
те се стараят при пръв удобен случай да
проявят, утвърдят и разпространят около
себе си, за да могат с това максимално
да подтиснат и уплашат другия, да
предизвикат в него панически страх, с
енергията на който те се хранят и
съществуват. Душата, попаднала тук по
силата на своите кармични отработки,
ще бъде принудена или да стане като
останалите, с все сили борещи се за
оцеляване, или... Собствено, с това нейният
избор се изчерпва.
Някои
от тях обичат да се пошегуват над хората
и притежават даже специфично „чувство
за хумор”, но това не им пречи да си
остават агресивни, злобни, отмъстителни
и свирепи. Тук те се препитават с
разбойничество и живеят от средствата,
получавани от живите хора, по всякакви
начини крадейки от тях енергия със
съответстващото им ниско качество. Част
от тази енергия след това вземат антиките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар