Общо показвания

четвъртък, 17 май 2012 г.

Антисветове - книга на Орис - 10


Отличителни черти на
въплътените УНГИ

При спускането в „котела” на Антисвета астралното тяло на грешната душа скоро или напълно се разпада, или попада като изходен еволюционен материал във властта на управителя на тази страна, на чиято територия е разположен даденият енергонатрупвател. След внимателна подготовка и психическа обработка на спусналата се на Дъното душа управителят решава как да използва дадената човешка душа като възможност за внедряване във физическия план на Земята на инволунтираните демонични същности – Унгите, изпълнители на специални тъмни мисии на нашата планета.

Множество човешки души се съгласяват с изпълнението на подобни срамни задачи поради страх от това, да бъдат повторно низвергнати на Дъното – най-страшното място на планетата, а други – по силата на низостта на своята собствена природа: поради вродено тежнение към злото, жажда за власт, жажда за кръв и др.

Физическото тяло на човека по своята природа е абсолютно неутрално, както са неутрални дрехите, обличани на различните хора, тоест то може еднакво добре да служи както на истинското човешко съзнание, така и на допълнително засажданото от антиките съзнание, чиито интелекти не само са различни по своето ниво, но са и противоположни, тоест физическото тяло може да носи и да отглежда в себе си както вампирираща, така и сензитивна група. 
 
Към вампириращата група се отнасят представителите на Антисвета, а също и постоянно деградиращото население на най-ниските слоеве в Астрала – мафлоците, което е неспособно, по силата на своите егоистични свойства, да продуцира, произвежда за отдаване някаква качествена психоенергия. Това обаче не означава, че в тях всички качества, без изключение, са отрицателни.

Тяхната способност да причиняват вреда на своите врагове е сравнително неголяма, тъй като те, въплъщавайки се в човешка форма, стават чужденци в непозната страна и беззащитни против обичайните сред хората методи да си нанасят вреда един на друг. Затова пък те могат да нанасят вреда на тези, които ги обичат – на своите приятели и роднини.

Те действат така не умишлено или със зли намерения (тъй като нашето добро в разбирането на техния отрицателен интелект се превръща в тяхното зло), а подобно на деца, които от нямане какво да правят късат крилата на мухата, без да осъзнават какво правят. Подчинявайки се на егоцентричната си природа, те вредят на съществата от човешката еволюция. За тях подчинението пред нашите стандарти и закони представлява отрицание на техните най-дълбоки инстинкти на антиките.

Но особено престъпно се отнасят въплътените унги към подчинените им по длъжност или в нещо зависещи от тях хора, неосъзнаващи своята обективна роля на оръдия, като активно ги използват за борба с въплътените представители на светлите сили. Въплътеното в човешка форма съзнание на антика много остро чувства различието на активните носители на светлината от другите хора и винаги възприема тяхното близко присъствие като пряка заплаха за своя вътрешен свят и съществувание.

Унгите по своя външен вид и поведение са само привидно „хора” – това са НЕХОРА, които по своята духовна, висша природа нямат нищо общо със земните хора. Тяхното съзнание представлява съсирек от нискокачествена психична енергия, а двете им тела – етерно и астрално, са събрани от набор от нискоастрална материя на умрели хора, съдържаща в себе си само един-два елементала (стихии), докато в истинския човек хармонично трябва да се съчетават и четирите. 
 
Елементалните клетки на материята, съставляваща астралната обвивка на въплътените сред хората унги, са окончателно заразени с енергобацилите на егоизма и своеволието. В духовно развитите хора те предизвикват деструктивен дисонанс (антипатия) от пръв поглед, докато други, в чиито астросоми съотношението на стихиалите е неуравновесено, много лесно се очароват от тях и изпитват по време на общуването си с тях удивителен прилив на жизнени сили. 
 
Хората, при които подсъзнанието се намира не така дълбоко – такива като дейците на изкуството, хората с явни психически отклонения и чудатости, чувствено неустойчивите, както и надарените личности от всички професии, обичат подобни елементални контакти, които често им служат като външен източник за техните способности и вдъхновение.

Това очарование е свързано с факта, че човекът, който влиза в грубо астрална връзка с въплътилия се унг, дълбоко се активира от внезапния приток на недостигащите в неговата низша природа елементални сили, които намират достъп до нашата психическа сфера чрез вампириращия канал на тази същност. Всеки подобен елементален контакт е способен много силно да стимулира човека енергийно, тъй като осигуряващите го стихиалии притежават своя особена жизнена сила, присъща само на тяхната сфера, а това значително активизира съответния от четирите стихиалии, съставляващи астросома на човека.

Но ако човекът, чието ментално тяло е организирано върху основата на подтискане и компромис, се увлече в сферата на един елемент, то той постепенно се отравя от прекомерната доза от този елемент и започва остро да усеща недостиг на останалите три стихиалии. Той престава да живее в нормалния си човешки живот пълната степен на своите духовни сили и възможности, все повече увличайки се от илюзиите, произвеждани в неговия мозък от стихиалите от един вид. 
 
Например, поговорката “Любовта е сляпа” прекрасно демонстрира подобно илюзорно състояние на съзнанието на човек, изпаднал в пълна зависимост от въплътените НЕХОРА, които в пълна степен могат да се окажат и унги. Въздействието на определен вид стихия може така да затъмни или приспи разума, че човекът като че ли пред всички напълно се променя, престава да бъде себе си, без даже да забелязва, че е само послушно оръдие на нечия чужда демонична воля.

При поява на света в облика на човешки деца антиките обикновено имат значително по-малки, отколкото при хората, параметри: малки и леки, те притежават при това необикновена физическа сила, издръжливост и оцеляемост и в същото време са подложени на рязко нервно изтощение и психически сривове. В обществените си отношения те са способни да предизвикват в околните или силна симпатия, или рязка, необусловена от нищо антипатия.

Благодарността, както и жалостта, са абсолютно чужди на тяхната природа. Повечето от тях са прекрасни актьори и са способни майсторски да подражават на истински добрите чувства, без при това да изпитват самите тези чувства. При това към тези, които ненавиждат, те са безжалостни и безпощадни, като повсеместно проявяват по отношение на тях такива чисто антимировски качества като интригантство, дребнава злоба и изострена жестокост. Във всичките си жизнени отношения те са крайно безотговорни и абсолютно ненадеждни като партньори.

Винаги и навсякъде, пребивавайки във физическо човешко тяло, съзнанията на Антисвета се опитват с всякакви средства и методи колкото може по-бързо да откъснат и отделят попадналия в чувствена зависимост от тях човек от неговата изначална и вечна духовна същност. С тази цел те във всичко се стремят да абсолютизират максимално значението на личността (т.е. на “външния”, “немощен” човек), за да може по този начин да прекъснат връзката с неговия висш Аз и прекъсвайки връзката с висшия „Аз” – да го превърнат в съд за изливане на своите черни мисли и нискокачествени чувства.

На едноелементното същество, въплътило се сред хората, се налага непрекъснато да контролира и да се опитва поне някак да асимилира в себе си трите недостигащи допълнителни елемента, към присъствието на които в своята психика те не са привикнали и не са приспособени. Като правило, поради ниското духовно ниво и невъзможността във връзка с това за достъп до информация от по-високи нива на космическото знание, резултатите от такъв нискоастрален синтез винаги са губителни за самите въплътени антики.

Тъй като обикновените човешки подбудителни мотиви не им действат и обикновените човешки алтруистични чувства не са им свойствени, то на тях не им остава нищо друго, освен да изпълняват това, заради което са се и въплътили сред хората – да разпространяват безгранични страдания край себе си. В това те са достигнали най-големи висоти и са се научили виртуозно да управляват с изгода за себе си всички човешки слабости, наклонности, стремежи и желания.

Практически всички те са изключително безразборни в своите полови връзки и привички и дори само по този отличителен за всички антики признак в тяхната природа няма нищо, което да може да удовлетвори висшите духовни искания на човека. Но затова пък те умеят майсторски да проектират самите себе си в съзнанието на нужния им човек и да ИМИТИРАТ всички високи душевни качества, които те не притежават и по своята природа просто не могат да притежават, но проявяване на които всички очакват от тях: съчувствие, разбиране, внимателност, културност, услужливост, скромност, свенливост, духовна устременост... 
 
При това те така виртуозно и естествено могат да влизат в ролята, която играят, че е необходимо само дълбоко виждане на тяхната истинска психическа същност или изключително стечение на обстоятелствата за извеждането им на чисто. Винаги трябва да се помни, че свойствата на духовната, астрална и ментална мимикрия и приспособленчество – това е главното оръжие на НЕХОРАТА в активната им и непримирима борба на силите на злото за привличане на своя страна на неопитните човешки души.

При въплъщаване на физическия план унгът се старае, каквото и да стане, да заеме водещо място в някой от могъщите демонични егрегори (като например Сталин или Хитлер) или поне, незабележимо за останалите хора, да бъде изтънчен и жесток домашен тиранин, където като миниегрегор му служи семейството и близките му роднини. На унгите и другите нехора, броят на които сред хората в навечерието на предстоящото преображение достигна вече неимоверно голямо количество, все пак не им достигат енергийни възможности и сили за по-пълно узурпиране на управлението над колективното съзнание на човечеството, за овладяване от тях на финовибрационната материя на менталния план, даващ възможност за включване в себе си на още един елемент и благодарение на това – за широко внедряване в още по-големи стихийни маси от хора.

Не трябва да позволяваме привичната за нас човешка форма да ни въвежда в заблуждение: не винаги зад физическата обвивка на нашия приятен събеседник се намира човешка душа. Унгът – това е вместено във физическа хуманоидна форма животно, притежаващо частично съзнание, това не е човек, а неродствено ни по дух създание и ние не трябва да допускаме, използвайки илюзорна човешка маска, да ни ръководят и командват въплътените антики, които стоят значително по-ниско от нас по своето еволюционно и духовно ниво на развитие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар