СФЕРИТЕ
НА
АДА
Както
вече говорихме, материалите на всеки
от подплановете на астрала и всички
негови многобройни зони и сфери влизат
в състава на астралното тяло и особеността
на тези материали се състои в това, че
съществата, намиращи се в една област,
са отделени от съществата, намиращи се
в друга, затова само обитателите на едно
и също подразделение могат да общуват
един с друг.
Всяка
зона се състои от определен тип вибрации,
съответстващ на някакво конкретно
човешко качество, и докато степента на
плътност на вибрациите на астралното
тяло на обитателя на една или друга
област съответства на плътните вибрации
на окръжаващото я пространство, то той
за нищо на света не може да излезе от
тази област.
Както
на всяко благо съответства противоположното
му зло, така и на всяка истина съществува
противоположната ú лъжа.
Цялото
пространство на ада се дели на множество
други затворени сферични пространства,
разграничаващи се с плътна, непроницаема
стена. За всеки от четирите низши подплана
на астрала има свой ад, своя зона на
нетърпими страдания и мъки.
Второто,
което изяснихме в резултат от нашите
дейни и опасни изследвания на тази част
от астрала, е това, че адът като такъв
представлява не някакво абстрактно
понятие, а НЯКАКВА ЖИВА ВАМПИРИРАЩА
СЪЩНОСТ, притежаваща свое собствено
съзнание, състоящо се от множество други
съзнания. Всяко от тези съзнания е
ориентирано към изпълнението на напълно
определени и конкретни функции по
"изпомпване" от енергоинформационните
съставляващи на умрелия човек строго
само на тези видове енергия, към които
те са ориентирани.
Има
ад на похотта, където цялото обкръжаващо
душата задушливо пространство е изпълнено
с най-силните вибрации, извикващи към
живот най-низките полови инстинкти и
желания, веднага превръщащи се в конкретни
образи на най-груб и извратен секс.
Докато душата в буквалния смисъл на
думата не "сведе до нулата" и не
отдаде от себе си абсолютно всичко,
присъстващо в нея като аналогично
качество на вибрациите, тя няма да може
да напусне тази част от ада.
Друго
вампириращо съзнание представлява адът
на ненавистта. На нас, живите хора, ни е
трудно даже да си представим до какви
крайни степени може да стигне човешката
злоба и ненавист и колко най-скъпоценна
енергия отнемат от нас тези чувства,
трансмутирайки малкото количество
благородни и духовни вибрации в груба
енергетика, затаила се в най-тъмните
ъгълчета на нашата душа като агресия.
Следващото
съзнание на същностите на АДА ни се
представя като ада на лъжливостта,
където всяко нещо, което обитателите
на тази сфера се опитат да хванат, се
превръща в нещо мерзко и противоположно
на желания предмет, където се извършва
вечно издевателство над правдата, където
няма нищо реално, където всичко става
изменчиво и невярно като самата лъжа –
своята собствена антитеза. Едва тук
душата осъзнава и започва да разбира,
че всичко материално, към което се е
стремила в своя земен живот, е не повече
от илюзия, прах, НИЩО...
Ужасни
са състоянията на тези, които целия си
живот са прекарали в лъжи и към времето
на своята смърт не са могли да се освободят
от тях. Те влагат страшни усилия във
всичко, което им се налага да правят, за
да хванат „реалността”, която незабавно
и веднага се стопява в техните ръце.
Навикът им да лъжат и склонността им
към двойственост, пренесена в този свят
на изменчивите форми, обкръжава лъжливата
личност с вечно изменящи се образи,
които не спират да я дразнят и да се
изплъзват от нея.
Съдбата
на хората, изцяло и безогледно отдали
се приживе на низши животински страсти,
също е ужасна и прискърбна.
Различните
сфери на ада са разположени не в хаотичен
ред, а според плътността на съставляващата
ги материя, съответстваща на всеки
оттенък на всяка от множеството видове
груби вибрации. Следователно адските
сфери и съставляващите ги демонични
съзнания са безбройни и се намират не
само „около” или „далече” една от
друга, но и една над друга, съобщавайки
се помежду си чрез т. нар. канали за
връзка, състоящи се от промеждутъчни
видове вибрации.
Общо
за всички тях е това, че там постоянно
съществуват ситуации от взаимоотношенията,
когато на душата се налага да влезе в
борба с нещо или някого, която борба на
първо място се отразява върху самата
нея, постоянно възобновявайки състоянието
на остра клаустрофобия. Да се предаде
това с думи е практически невъзможно,
но все пак ще се опитаме да опишем поне
някои от тези сфери, които понастоящем
са най-гъсто населените и обширните.
СФЕРАТА
на
злобата и гнева
Атмосферата
на тези гъсто населени места е изключително
мрачна, тежка, печална и ужасно потискаща.
Тя е пронизана и преизпълнена с изпарения
от всевъзможни задушаващи еманации на
злото, които, резонирайки с астралните
тела на обитателите, създават
най-благоприятните условия за проявление
и реализация на всичко най-гнусно и
зверско в човешката природа.
Това
е родовата клоака на всички престъпления,
сътворени някога на Земята, това е домът
на всички непоправими престъпници и
родната обител на убийците-маняци.
Тази
атмосфера се създава от обитателите на
ада, които са привлекли тук своите
порочни страсти и качества в своите
астрални тела.
Човекът,
който е зъл и ненавижда другите, който
има в своето астрално тяло вибрации,
съответстващи на качества като "ненавист"
и "озлобеност", по силата на закона
за притеглянето на подобното от подобно
след смъртта си ще бъде насилствено
въвлечен в слоеве на пространството,
където преобладават вълни с именно тази
дължина, затова и около себе си той ще
вижда само хора зли и злобни.
Тук
ще му бъде предоставена голяма възможност
на собствен "гръб" да почувства
всичко това, към което е била насочена
цялата работа на неговото съзнание още
приживе.
Цялата
тази сфера на ада е пропита с агресивност,
основана на такова постоянно и високо
ниво на ненавист, че душата започва да
губи всякаква представа не само за това,
против кого е насочена нейната агресивност,
но и за това, кой е агресивен по отношение
на самата нея.
Душата
се намира в постоянна паника и неувереност,
доведени до такава степен, че даже ако
тя можеше малко да намали своята злост
и агресия, то окръжаващите я други души
веднага биха стоварили върху нея още
по-голяма агресивност.
Агресивността
на тази адска сфера като че ли съществува
сама по себе си и пропива със себе си
цялото окръжаващо пространство, в голяма
степен разпространявайки се и на други
сфери. Тук се чувства крайна стесненост
и страх от затворено пространство: няма
въздух за дишане, няма място за действие
и душата се намира в напълно подтиснато
състояние.
Агресивността
тук е дотолкова интензивна, че ако душата
би убила някого за снемане на напрежението
(с което мнозина от душите тук се и
занимават), то удовлетворение не само
не би настъпило, но би я обгърнала още
по-голяма агресивност, подчинявайки се
на закона за притеглянето на подобното
от подобно.
Даже
когато душата се опитва да убие себе
си, тя открива, че убиецът – тоест самата
тя – все едно, е останал жив. В тази
постоянна атмосфера на злоба и ненавист
никой никога не знае и не може да разбере
кой кого и кога убива. Това може да се
сравни с опитите да изядеш самия себе
си отвътре: изяждайки своите вътрешности,
изялият ги остава жив и той самият трябва
да бъде изяден.
Изглежда,
че този кошмар и непрекратяващите се
нито за миг привидения ще продължават
вечно, до безкрайност. В действителност
душата няма да напусне тази сфера
дотогава, докато цялата присъстваща в
нея агресия не бъде изпита от самата
нея до последна капка, за да може след
това да отдаде цялата своя низша
енергетика на съзнанието на вампириращата
демонична същност на АДА.
Подобно
на крокодил, който се храни със своята
опашка – колкото повече я яде, толкова
повече тя расте. Колкото повече душата
се опитва да убива себе си или другите,
в толкова по-големи страдания и агресия
ще бъде въвлечена тя. Тези мъки се
задълбочават и от това, че тя осъзнава
само безкрайността на тези свои страдания
и изобщо не вижда изход от дадената
ситуация.
Тук,
в тази сфера, никой и никога няма да може
да отстрани своята болка посредством
усилване на своята агресивност. Колкото
повече душата убива другите или себе
си, толкова повече тя ще укрепва убиеца,
което ще създава нови обекти за нови
убийства.
Агресивността
ще нараства дотогава, докато свободното
пространство не се изчерпи напълно и
цялото обкръжение не започне да се
уплътнява дотолкова, че даже да не остане
място, за да се огледа назад или просто
да се сгъне – толкова плътно ще бъде
запълнено всичко наоколо със собствената
агресивност на душата.
При
това нейната агресия, изчерпвайки
пространството, ще бъде насочена против
самата душа – единствения останал обект
за прилагане на нейната свирепост и
жестокост. При това всичко става като
че ли отвътре, не давайки ù възможност
отвън да се увери в резултатите от
собственото си саморазрушение.
Няма
към кого да предяви нито изисквания,
нито от кого да изиска отчет за ставащия
тук чудовищен произвол. Защото творецът
на получилата се безизходна ситуация
е самият умрял: колкото повече той
разрушава, толкова повече ще създава
вътре в собственото си затворено
пространство еманации на злоба и
ненавист, веднага запълващи свободните
обеми със своите ужасни мислесъщности.
По
традиция агресията се символизира от
небето и земята, излъчващи ален пламък,
от който земята се нажежава до червено,
а цялото пространство започва да се
поглъща от огъня. За душата не остава
даже място, където да отдъхне и вдъхне
прохладен въздух или да почувства
облекчение от обгръщащата я от всички
страни жар.
Всичко,
което душата вижда наоколо, се оказва
горещо и напрегнато, тя се чувства
изключително стеснена. Колкото
по-енергично тя се стреми да унищожи
своите врагове или да вземе връх над
противниците си, толкова по-силно
създаваното от нея противодействие,
натъквайки се на собствената си
агресивност, ще се стоварва върху самата
нея.
В
тази адска сфера душата непрекъснато
изпуска от себе си вибрации на агресия
под формата на пламък и оформени в
чудовищни образи еманации на злоба,
които веднага, с удесеторена сила, се
връщат към нея, защото пространството
около умрелия е толкова тясно, че злото
просто няма накъде да се разпространява
повече, няма в него ни най-малък изход
и ни най-малък просвет. Пространството
изглежда някак живо и хитро, при
най-малкото проявление на злоба ту
стесняващо се около умрелия до хрущене
в „костите”, ту изведнъж отново леко
се разгръща, като че ли играейки си с
мъртвия.
Цялата
форма на общуване на душата със своето
обкръжение се свежда до това, старателно
и усърдно, подобно на зло куче на къса
каишка, отново и отново да възражда от
всички ъгълчета на своето размътено
съзнание вибрациите на злоба и ненавист,
опитвайки се при това да отвоюва колкото
може повече „жизнено пространство”.
Така тя отдава в астрала всичко най-лошо,
което е успяла да поеме в себе си от него
по време на своя земен живот.
Но
още щом започне макар и най-малкото
придвижване в това направление и душата
си помисли, че най-после ú се е отдало
да спечели, наистина неизвестно от кого,
тази война на застрашаване и изтласкване,
унищожавайки със своята храброст всички,
които биха могли да претендират дори
за най-мизерната част от нейната територия
– тя веднага се оказва лице в лице с още
по-изфинен и коварен враг – със собствената
си агресивност, която, изтребвайки
всички претенденти, се обръща към самата
душа и запълва със себе си цялото
пространство, което с такъв голям труд
се е освободило в нея. И отново душата
се потапя в истинска тъмнина, както
преди оставайки насаме със себе си, в
пълна самота, без всякаква надежда за
изход.
Борбата
тук става не заради удоволствие или за
получаване на наслаждения от убийствата,
а поради това, че попадналият тук човек
изобщо не се чувства в безопасност,
губейки усещането за поне някаква
увереност в себе си и в своите сили.
Чувствайки, че тя е абсолютно безсилна
да противостои на надигащата се опасност,
душата отначало изпитва невероятен
студ и мрак, когато в действителност от
страх „зъбите ти тракат” и затова ú се
налага да запали огън, за да може поне
някак да се сгрее.
Но
след това на нея ú се налага непрекъснато
да се сражава за това свое пространство,
за да не се окаже отново в мрак и студ.
Тя просто не трябва да продължава тази
борба, която продължава винаги, вечно,
до безкрайност. Но, ето, накрая – в някой
пункт от своята борба – агресивността
на умрелия дотолкова утихва и отслабва,
че вместо да се удря в стената, тя престава
да общува с нея и постепенно прекратява
всякакви взаимоотношения с нея. Душата
става като замръзнала, като парализирана;
обгърната от болка, тя вече не прилага
никакви усилия, за да се избави от нея
Тук
тя започва да изпитва разнообразни
мъчения, в числото на които замръзване
от студ (тъй като пламъкът на нейните
злобни страсти постепенно започва да
гасне) и пребиваване в сурови, безплодни
и пустинни места. В края на краищата, в
резултат от своята адска борба, душата
започва да губи и последните от своите
най-груби енергии. В резултат от това
напрежението на пространството на
адската сфера започва бавно да отслабва,
натискът на външните вибрации на агресия
намалява и душата започва по малко да
се успокоява.
В
някакъв момент, когато пълната апатия
и депресия запълнят със себе си цялото
ú съзнание, внезапно пред нея се открива
възможност за по-открит и просторен в
сравнение с наличния метод за съществуване.
Тя с цялата своя вътрешна подбуда жадува
за това ново за нея състояние, от което
влиза в състояние на нов резонанс и
веднага пред нея възниква така наречената
„Обител на гладните духове”, където,
макар да страда от чувство на нищета и
непреодолимо желание да притежава нещо,
тя все пак изпитва поне някакво временно
облекчение.
Превод:
Емилия Манолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар