Ако сме неспособни да разберем нещо, още повече "има ли Бог?", няма как да го докажем.
1. Трябва да се докаже, че ИМА Бог, и тогава да се твърди дали ТОЙ, всъщност говори, в които и да е книги.
Има ли Човек? Ако "да", ЗАЩО му е да си доказва, че има Бог?
2. Обратното е - щом Бог съществува, може и да "говори", а може и да не "говори". Доказателството се основовава и обосновава със съществуването на нещо, а не с това, което му се вменява, че (би могло да) прави.
3. Липсата на доказателства не доказва нищо. Наличието на доказателства доказва, че няма или има.
Ако липсват доказателства, че човек съществува, значи няма човек. Ако имаме доказателства, че човек е мъртъв, отново няма човек. Трябва да се докаже липса. А Бог е безсмъртен, вечен, ТОЙ Е ВСИЧКО!
Следователно Има Бог.
Един път Ура!
Касио
============================================
Щом имаме часовник защо ни е да доказваме има ли часовникар?
Митко
===========================================
Искам още в началото да заявя, че това е моята истина и с нея не задължавам никого! Извинявам се, но трябва да се повтарям! Всичко това съм го побликувал преди, даже по подробно!
Аз не съм се сблъсквал директно с Бога и смятам, че такъв контакт е невъзможен! Контактът е възможен само на ниво учители (водачи). По задължение съм християнин, а медитацията е моята религиа по убеждение! По медитивен път се запознах с моите водачи, контакта е постоянен вече около петнадесет години и мога да заявя никога, че не са ме изоставили в трудни моменти, никога обаче не са ми позволили и волности от рода на глезотии! Казвам водачи защото свободната ми воля е частично ограничена, причината научих от регресиите!! На някои може да звучи невероятно, но можеш да ги питаш буквално за всичко. Всеки отговор е лаконичен лишен от емоции и така е поднесен, че да го разбера без тълкуване! Не и всички отговори ми харесват, но уви........Пожелавам на всички да намерят учителите си, тогава ще разберете какво значи истинско приятелство! ВИНАГИ ДО ТЕБ!
Сега за вярата. Вярвам само на себе си, защото знам на какво съм способен когато реша да направя нещо, справка - вижте кой ви се усмихва. Никога не се моля за себе си! Молитвата ми винаги е за друг. Боже помогни му аз не мога!
Има ли БОГ - има, но няма нищо общо с породията която ни представят религиите!
С уважение!
Митко
============================================
Въпроса е не да решим какво е Бог а да разберем какво е реалноста. Разберем ли няма да се питаме има ли го няма ли го.
Аз започнах от себе си, като негово евентуално творение и подобие, както се твърди. Сега и аз знам, че го има. Не само един, много са. Сега вече правя разлика между Бог и Господ. И описаното в голямата Книга е едно посмешище, една карикатура и чиста манипулация. (В другите религии е почти същото. навсякъде вяра и тайнства).
Как се започва с изучаване и изследване?
Забравяш всичко научено. Не искаш и не очакваш нищо определено като резултати и последици. Наблюдаваш безпристрастно и непредубедено. Тогава реалноста започва да ти се разкрива. Иначе ние с посотоянното си умствено бълнуване замъгляваме дори собствените си наблюдения и заключения.
Това, което предложих е лесно на думи. Много хора ги ползват вече като клише. Но опиташ ли действително да приложиш - бедна ви е фантазията.
Знанието Е единствено продукт на преживян опит.
Вярата помага ли ви - добре е да си вярвате. Вреди или ви натоварва - замислете се.
Но винаги правото ви е валидно и зачетено. Всеки сам решава дали и какво ще избере да преживее. Дали да е свободен в полета си на орел и роб .... хм, като .... май по адекватен пример от хората за роб няма...
Най-често срещаната причина за разногласия е разминаване на същноста, която различните хора влагат в използваните термини.
Жоро Велев
===================================================
Когато човек вярва, цялата Вселена стои зад него. Такава вяра обаче може да има само човек познаващ и сътрудничещ на Бог и на законите на битието, но не и незнаещият. Неслучайно Вярата е една от дъщерите на Мъдростта. А Бог е навсякъде. Разбира се аз говоря за Бог така, както аз го разбирам. Този Бог виждам навсякъде, във всичко.
Доказателства? – те са пред очите ми. Ако искате да видите моите доказателства, трябва да погледнете през моите очи. Аз нямам думи за това. То е всеобхватно, неописуемо, велико, прекрасно и някак си съвсем естествено и истинско.
Ирис
====================================================
Като резултат от моите търсения през съзнателния ми живот, съм склонен да коригирам въпроса от "Има ли Бог?" на
"Има ли богове?". С течение на времето самия въпрос отпадна.
Според мен има богове.
Каква е тяхната същност и що за дела вършат?
През познатата ни история хората са ползвали много имена с които са обозначавали богове. В някои случаи с различни имена са назовавани едни и същи съзнания. Съзнания, защото Те са точно това. Някои от Тях са решили или са си позволили да се намесят в естествения процес на еволюция. Поне тук на Земята със сигурност, за други обитаеми и с подходящи условия за съзнателен физически живот нямам конкретно знание.
Само предположения.
Още в Библията, това оспорвано писание, много хора са забелязали, че Бог говори в множествено число: " Да създадем човека по наш образ и подобие!" Ако е един, то изказа напомня на шизофрения. Едва ли Съзнание от такова естество има шизофренични отклонения. Но знае ли човек?
На различни богове са приписвани различни способности и характери. "Аз съм твой Бог, ревнив ... Да нямаш други богове"(следователно Той знае, че има други?) За всички обаче е характерно, че били безсмъртни. Доста комично е когато безсмъртни започнат да воюват, както е описвано в стари писания. Има случаи когато са обожествявани енергии, сили, принципи. Картината е много шарена и оплетена. Кой има полза от това? В никакъв случай ние хората.
Боговете са описвани като творци. Каквото помислят и кажат става факт. И видиш ли не могат да излязат на глава със своето творение? Някакви жалки според тяхното мнение хорица? Бог заповядва "Не кради!" обаче те крадат. Заръчва "Не убивай!" но напук се изтребват, че и не само себе си. Оправданието е, че хората имали свободна воля. А за до някъде подчиняващите се хора се допуска да имат ограничена свободна воля. Каква свобода при ограниченост? Или при послушност си извоюваш привилегии? Бизнес в "чист" вид. "Ако ти направиш това, аз ще ти позволя онова." Ако във всичко сме техни подобия? Правете си изводи, като се знаем какви сме ние.
Набива ми се на вниманието, че става дума за борба за съзнания. Борса за съзнателни но подчинени черноработници. За привличане на своя страна на вече съществуващи и свободни съзнания. Борба за влияние и власт.
Всичко това защото Истинския създател и творец действително е дал свобода на творенията си. И някои от тях, по-осъзнали се но някак объркани решили да се доказват пред Големия Шеф.
Според мен на Земята има наследници, поколения хора, продукт на различни типове съзнания. С нагласи, способности и характер кореспондиращ с техния създател, попечител или колонизатор. Отдавна сме се омешали и не става дума за расово разпределение. Въпроса е в типа на съзнанието. Подобно на ситуациите когато единомишленици се събират.
"Обединението прави силата" но при единомислие.
Начина, който виждам, да узнаем истината е лично да проверяваме нещата. Да не приемаме на доверие казаното от когото и да е. "Проверката е висша форма на доверие." Да, могат да ни заблуждават и баламосват. Но "На лъжата краката са къси."
Най-добрия за сега според мен начин/път за узнаване на истината е да започнем от себе си. Както в Йога, казват по-лесно е да опознаеш себе си отколкото света. А ние сме и умалено подобие на Света. Ако знам какво искам, кой съм, какъв съм, как съм устроен, какви са ми заложбите, способностите.... Много трудно ще е някой да ме подхлъзне или да прикрие реалността.
Такива неща мисля за Бог и боговете. За някои от нас те са братя и/или сестри, за други създатели/творци, за трети собственици или господари. Всичко зависи от типа съзнание от което сме се пръкнали или следваме, осъзнато или само на вяра.
Аз предпочитам да знам и няма да спра да търся, докато срещна първия Творец. После..., ако е Рекъл, Господ и аз... може да потворим заедно с въодушевление.
Любопитството убива котката ... но не непременно.
Жоро Велев
=========================================
Считам, че ние сме съставни елементи от съзнанието на Бог (НЕ библейския) и сме нещо като нервни клетки в неговиямозък и ЧРЕЗ нас Бог разсъждава..., тоест НИЕ сме тези, които извършват разсъжденията на Бог на различни нива, (защото в мозъка има различни видове тъкани и етапи на обработване на информацията)... наистина би трябвалообобщеният начин, по който ние мислим, да е начинът, по който Бог мисли.
Само че, за да се каже това толкова твърдо, ние трябва да познаваме цялата Вселена, да познаваме всички същества отцялата Вселена (с паралелните му там работи, с измеренията и т.н., за да можем да кажем кой е "обобщеният начин намислене във Вселената).
А и го има въпроса, че както в мозъка има много видове нервна тъкан, които се занимават със специализирана работа иобмислянето на една мисъл е разделено на етапи между тези тъкани, ние не можем да сме главният фактор за начина намислене на Бог.
Така че за сега смятам, че в даден момент от цялото обмисляне на една идея, в даден етап от нейното развитие, Богмисли като нас поне за момент. Ако Бог не мислеше като нас, ние нямаше да мислим по този начин, защото НИЕ сме Бог.
Тоест мисля, че - докато мисли, Бог за миг си мисли като нас. Тоест дуално. А дали остава дуално, не можем да знаем... и най-вероятно не, защото все пак има и баланс в реалностите, който ние доста трудно бихме могли даизмислим.
Спорт-Здраве
Няма коментари:
Публикуване на коментар