ЕФЕКТЪТ НА ИСАЯ

/резюме от интервюта с Gregg Braden/

През 1957 година, един физик в Принстън, Хю Евърет, постулира, че за всеки момент от нашия живот има много, много моменти, възможности и резултати, които се развиват едновременно и са налице за всеки избор от нашия живот, който сме направили. Всички те възникват едновременно макар, че ние не непременно осъзнаваме съществуването им. Той нарекъл това паралелни възможности. Научната фантастика незабавно възприела тези идеи и както толкова много други, това не е било доказано като научен факт.

Според превода на Свитъка на Исая, направен от Грег Бредън, когато  се съсредоточим върху многото възможности, това се превръща в нашата реалност. Това, което означава горното е, че за всеки момент от катастрофите, виждани от пророците за бъдещето ни - наред с възможните последици от изборите, които правим в своя живот точно сега, има и други  - също толкова възможни.

Исая съвсем ясно казва, че е също толкова възможно да влезем във време на безпрецедентно сътрудничество между нациите, а войната дори да не фигурира в речника ни. Това, което озадачава учените непрекъснато, е, как са могли тези пророци, говорили преди хиляди години да видят толкова различни възможности за един и същи момент от историята? Това, в което вярвам аз и което наричам „Ефектът на Исая” е, че древните пророци са били всъщност адепти в преминаването между тези паралелни реалности. Сега те ни дават представа какво са видели като възможности с думите, които са им били на разположение преди 2,500 години. Те пристъпили една крачка напред и ни дали познанието как да определим кои от тези възможности са се разиграли в нашия живот. Всеки път, когато правим изборите, които ни позволяват да се придвижим към тези нови възможности, ние преживяваме Ефектът на Исая.

НИЕ ИЗГРАЖДАМЕ ЛИ СВОЯТА РЕАЛНОСТ, ИЛИ Я ИЗБИРАМЕ?

Нашата квантова наука сега твърди, че ние създаваме своята реалност, но според мен въз основа на това, което са твърдели древните, подобно твърдение е близко до действителното положение на нещата, но не напълно вярно. По-скоро, за всеки момент от нашия живот ние изживяваме много едновременни възможности във времето. Те са дремещи в нашия космос, спящи, докато ние ги събудим посредством изборите, които правим. Тогава, всичките направени от нас избори се превръщат в наш колективен отговор на даден момент от историята. Наред с най-странните предсказания, обаче, са също толкова възможни и съвсем различни от тях. Как се придвижваме от една възможност към друга ли? Ключът за това се крие в Свитъка на Исая.

ОТ МЪРТВО МОРЕ ДО ТИБЕТ

Ние сме изгубили представа за връзката, която съществува между човечеството, мисълта, чувствата и емоциите и космоса още когато свещените текстове, на които разчитахме за да я разберем, бяха направени недостъпни през 4-ти век. В резултат на това се превърнахме в основано предимно на логиката общество, но местните традиции са съхранили и тези разбирания. Когато Есеите напуснали Кумранската област, за да избегнат преследванията, на които били подложени, те отнесли със себе си копия от целите библиотеки. Някои от тях отишли в Боливия и Перу и там днес има действащи манастири на есеите - в южно Перу.

Традициите на индианците Хопи и Навахо също потвърждават тези текстове, докато други отишли в Тибет, за да ги предпазят за следващите поколения. През 1998 година, Грег Бредън е обиколил 12 от тези манастири в Тибет и започнал да разбира, че тибетците не само пазят библиотеките, съдържащи Християнски и пред-Християнски традиции, но и живеят тези традиции - те са превърнали тези вътрешни технологии в част от ежедневните си практики.

Сред многото късчета мъдрост, изгубени за Запада и съхранени за нас от Тибетците, е начинът за молитва, който е много различен от традиционно приетите на Запад традиции. Именно този начин на молитва, който те са ни показали в своите текстове, според мен Исая има предвид в своя свитък. Този начин ни обвързва отново с квантовите принципи и ни позволява да участваме в избора на своя момент от историята. Това е ключът в семинара, който ще проведа в Портланд. Ние всъщност ще участваме в този изгубен Начин за Молитва и ще имаме възможността да я приложим като група в едно явление, което сега се нарича масова молитва.

МОЛИТВАТА Е ЧУВСТВО

Как тази молитва се отличава от онова, с което сме запознати? Молитвата, за която говорим, превъзхожда религията и науката, и мистицизма. Тя се основава на повторно присъединяване на чувствата към нашите взаимоотношения, за да участваме в събитията докато те се разгръщат.

Древните Есеи използвали качествата на мисълта, чувствата и емоциите, за да опишат как преживяваме живота в този свят. Именно емоцията е силовата система, която ни отвежда напред в нашия свят всеки ден и тази силова система няма посока, докато не бъде насочена от нашата мисъл. Единството на мисъл и емоция е чувството. Тибетците правели много ясна разлика между своите молитви и припяванията, мантрите и мудрите които използвали, за да навлязат в подходящото чувство за молитвата. Те казват, че тяхната молитва не притежава външна форма, защото молитвата е чувство.

Това е интересно, защото квантовата наука тук предполага, че именно човешкото чувство е начина по който се придвижваме от един квантов резултат към друг. По някакъв начин, човешкото чувство е свързано с изхода, който преживяваме индивидуално и колективно. Това, което имаме сега е "технология на молитвата", която дава разбиране на това, как да направим нещо и повторяемо да получаваме същия резултат. Именно това откриваме, докато изграждаме специфични качества на емоция и мисъл в своите тела. То ни дава повторяемо и предсказуемо едно чувство, което според Исая е начина по който избираме кой изход да преживеем този път - добрия или лошия.

ИЗГУБЕНИЯТ НАЧИН ЗА МОЛИТВА

По какъв начин това чувство се различава от другите начини за молитва, с които ние на Запад сме свикнали? Главно с това, че при другите начини се иска нещо, докато новия начин ни кара да изградим чувството в своите тела като че ли на молитвата ни е вече отговорено. Визуализациите са безсилни, освен ако не им вдъхнем живот посредством силата на емоцията и чувството така, сякаш тези визуализации са вече факт. Щом този начин за молитва работи според това в какво вярваме ние, то няма причина да преживеем катастрофалните предсказания, защото сега вече притежаваме колективната сила да променим реалността. Но трябва да се съберем, за да направим това чрез масова молитва, използвайки чувството, заредена с гориво от силата на човешките емоции. Това е толкова мощен инструмент, че на някои от нашите семинари някои хора изпитват много дълбок и оздравителен ефект просто защото отриха как в сърцата им се отварят нови възможности и си дадоха разрешение да се променят.

Щом включим чувство, ние привличаме тази реалност и външния свят отразява за нас онова, което е създал нашия вътрешен свят. Определяме какво ще преживеем според това, в което сме се превърнали в своя живот. Дали избираме мир или страх в своя личен живот, светът отразява обратно към нас същите тези качества, защото почита принципите на творението. Както древните Есеи казват: "Станете мир, защото това е нещото, което привлича мира към света".

ЗА ЗЕМНИТЕ ПРОМЕНИ И ИЗМЕСТВАНЕТО

Контекстът в който разглеждаме събитията в своя живот и катаклизмените явления /защото нашите учени документират безпрецедентни природни явления и в земята и в космоса/, за много от Запада изглеждат плашещи. Пътувал съм до много туземни култури по света - Египет, Боливия, Перу, Непал и другаде - интересно е, че навсякъде тези култури не само допускат промените, които се случват, а и ги очакват и при това ги очакват сега.

Буквално, има нов вид хора, който се ражда в рамките на това поколение, в края на този голям цикъл от преживявания, който древните наричали Изместването на Епохите. Новият вид е бил предсказван, пророкуван и очакван от древните и туземни култури. Единствено ние на Запад сме изненадани и смутени, защото именно ние на Запад сме изгубили текстовете.

За това, което се е случило:

Преди 1700 години, ключовите елементи в нашето най-свещено наследство били извадени от текстовете, които дефинират нашата история. През 325 година  сл.Хр., Император Константин създал Съвета на Никея, събрал историческите и религиозни текстове на своето време и казал на съвета, че понеже твърде много от текстовете били много подробни, объркващи, а някои дори дотолкова мистични, че не били разбирани, те трябвало на излязат със съкратена версия. По този начин били извадени 25 библейски текста от наличните по онова време, в допълнение към което 20 допълнителни документа, като например книгата с Тайните на Енох, също били извадени. Книгите, които останали, били подредени наново и съкратени и днес ние работим  именно с това.

Непрекъснато се чудя колко добре сме се справили в нашите общества, семейни взаимоотношения, наука и технологии, без да знаем кои наистина сме, откъде сме дошли, защо сме тук и какво можем да очакваме да се случи. В най-добрия случай, работим с непълно разбиране за силите, действащи в нашия свят и за нашето отношение към тези сили. Парчетата, извадени тогава, са за древните науки за състраданието, за високо-научната технология, която наричаме молитва и за ролята на емоциите и чувствата в нашите тела. Това са били текстовете, които били отстранени и това са парчетата, които сега ще допълнят мъдростта, която развиваме на Запад днес.

За Липсващите текстове:

Чрез мистерийните училища, свещените ордени и елитните свещенически институции, тази информация винаги е била скривана, а именно тя ще помогне за запълване на празнините в света. Текстовете сочат към факта, че сега, в края на хилядолетието, нещо скъпоценно, рядко и уникално се случва на земята и на хората на земята. То не се е случвало никога преди. Ясно е, че ще се случи нещо наистина голямо. На Запад от него се страхуват, защото текстовете, които го описват са били скривани, докато на Изток и в туземните култури то винаги е било част от тяхната система на вярване.

За Огледалата на Есеите:

От перспективата на древните Есеи, всеки човек на земята е посветен в Мистерийното Училище, което наричаме живот. Дали го съзнава или не, всеки човек ще преживее в присъствието на другите огледалата на самия себе си в този момент. Ако притежаваме мъдростта да разпознаем тези огледала, можем да ускорим еволюцията на своите емоциите и разбирането.

Това, което Есеите казват е, че за да можем да опознаем и усъвършенстваме себе си в този свят, ние ще видим една или няколко комбинации от отразени стереотипи в лицето на околните. Седемте огледала са с нарастваща сложност През 70-те чухме за първото от тези огледала - отразяващо това кой си ти в момента. Ако се окажеш около индивиди, които са гневни или нечестни, те ти показват твоя гняв или нечестност. Понякога огледалата са приложими, а понякога - не - напр. второто огледало отразява това, което в момента осъждаш - това е много мощно средство. Ролята на емоциите в човешките взаимоотношения е твърде важна - връщайки се днес към тези текстове виждаме, че именно емоцията доказва силата и съчетана с логиката - прави чудеса.

За Емоциите като "Забравения Ключ":

Една от големите мистерии на науката е защо две-трети от генетичния код е изключен. До 1953 г.  науката вярваше, че генетичния код е фиксиран. В последните три години беше открито, че човешкия генетичен код е променлив, и че представлява нашите реакции под формата на чувства и емоции, докато преминаваме през предизвикателствата на живота, и че именно те определят кой от тези кодове се включва и изключва.

В древните традиции съществува едно качество на емоциите, чувствата и мисълта, което изглежда оптимизира тези генетични кодове и ги "включва", като по този начин се обновява и изпълва със жизненост нашата имунна система. Това именно качество е нещото, което днес наричаме състрадание.

За Светлината и Мрака:

Те са като капката вода. В нашия разделен на части свят ние се опитваме да разделяме водата на водород и кислород. Реалността е, че водата може да бъде вода единствено в присъствието и на водорода и на кислорода. Ако ги гледаш поотделно, няма вода. Именно единството на двете позволява чудото, което наричаме вода да съществува в нашия свят днес. Същото е и със светлината и мрака.

Невъзможно е да имаме двойствеността на преживяването, с която разполагаме в нашия свят днес в присъствието само на светлината или само на мрака. Точно това е иронията, великата дихотомия, за момента, в който индивида тегли черта между мрака и светлината и дефинира нещо като светлина или като мрак - тогава падаш в древния капан на осъждането. Ключът към настоящото време е в разбирането, че мрака и светлината са части от едно преживяване.

За Светлината, Мрака и Едното:

Един от най-големите потенциали за изцеляване на нашите тела и внасяне на мир в нашия вят е осъзнаването, че макар да сме 6,5 милиарда човека в този свят, всъщност тук е само един от нас. Съществува едно съзнание, преживяващо чрез много тела и обхвата от нашето съзнание и преживявания - от най-светлото от светлото, до най-тъмното от тъмното - всичките са част от това Едно. Преди 1700 години сме започнали да гледаме на светлината и на мрака като на противоположности; започнали сме да съдим някого като по-добър от друг, докато всъщност изживяваме преживяванията и на двамата, при това и двете са възможни единствено в присъствието един на друг. Мракът е възможен единствено в присъствието на светлината, а светлината е възможна единствено в присъствието на мрака.

За Придвижване към Състраданието:

Ако вярваме, че съществува само един източник на всичко, което е, значи сме отворили вратата към изцеление на илюзията за разделеност. Отворили сме вратата към изцеляване на присъдата за мрака и светлината. В присъствието на това изцеление, нашето тяло реагира. Това според мен съдържа нашата най-голяма възможност - за изцеление на собствените ни тела и за изцеление на нациите. Просто чрез обръщането към възможността, че съществува само един източник на всичко, което някога ще опознаем в този свят, и че всичко, на което сме свидетели и което преживяваме е от този източник, ние биваме приканвани да се издигнем над своите присъди. Направим ли това, полярностите отпадат.

Ключът към настоящото време от историята е да преминем отвъд осъждането и да допуснем наличието на възможността, че светлината и мрака са едно и също и, както Египетския Учител Тот казва, различни са само на вид, но част от една даже по-голяма сила. Проникнем ли се от тази идея, ние отваряме вратата към възможността да изпитаме състрадание.

Събрано от Емилия Манолова - http://www.iskri.net/zefira/articles.php?lng=bg&pg=85